АНД 6288/2013 - Решение - 28-02-2014

Решение по Наказателно дело 6288/2013г.

РЕШЕНИЕ №

Град Пловдив, 28. 02. 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, двадесет и първи наказателен състав в открито съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и четиринадесетта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

При секретаря НЕЛИ ВЪГЛАРОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 6288 по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ н.с. за 2013 година, намира и приема за установено следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление  № 031419, издадено на 21.12.2012 година от Т.Д.Д., Директор на Регионална дирекция на КЗП за областите П.С.П.Х.К.С.З., издадено по отношение на търговско дружество “СВЕТЛАНА - 99” ЕООД с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление гр. П., бул.”С.С.” №***, представлявано от управителя си И.П.И., ЕГН:**********, с което за административно нарушение на чл. 46, т. 1 е наложено на основание чл. 73 от Закон за туризма административно наказание имуществена санкция в размер 1000.00 /хиляда/ лева и за административно нарушение на чл. 47, ал. 2 е наложено на основание чл. 86 от Закон за туризма административно наказание  имуществена санкция в размер 600.00 /шестстотин/ лева.

Жалбоподателят в подадената жалба счита, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно и противоречи на материалния и процесуалния закон. Редовно призован, в съдебно заседание се явява процесуален представител - адв. Б.И., който ангажира гласни доказателства. По същество дава становище за незаконосъобразност на атакуваното НП и моли то да бъде отменено.

Въззиваемата страна, КЗП, редовно уведомена, явява се в съдебно заседание процесуален представител адв. Весела К.. По същество взима становище по законосъобразност атакуваното НП.

Съдът, след преценка на събраните по реда на съдебното следствие доказателства по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

     Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и изхожда от управителя на наказаното юридическо лице, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Жалбоподателят е бил привлечен към административно наказателна отговорност за осъществено  административно нарушение на чл. 46, т. 1 и чл. 47, ал. 2 и от Закон за туризма.

Нарушението на чл. 46, т. 1 от Закон за туризма се е изразило в това, че при извършена проверка 17. 09. 2012г., започнала в 13:44 часа, в обект сладкарница „С.“, находящ се в гр. П., ул. „Ю.В.“ № **, с констативен протокол № К-139230/17.09.2012г. било установено, че туристическият обект сладкарница „С.“  е бил категоризиран „една звезда“ и е разполагал с 43 места и един санитарен възел, състоящ се от една тоалетна клетка. Съгласно минималните задължителни изисквания за заведения за хранене и развлечения с категория „една звезда“, обективирани в раздел II Приложение  № 4 на Наредбата за категоризиране на средствата за подслон и местата за настаняване в заведенията за хранене и развлечения само заведенията с капацитет до 30 места се допуска една тоалетна клетка, а заведенията с над 30 места трябва да имат една тоалетна клетка за жени и една тоалетна клетка за мъже. Така търговецът е нарушил чл. чл. 46, т. 1 от Закон за туризма, като предоставял туристическа услуга „ресторантьорство“ в категоризиран туристически обект, който не отговарял на изискванията за определената категория на обекта.

Нарушението на чл. 47, ал. 2 от Закон за туризма се е изразило в това, че при горепосочената проверка било установено, че на хладилната витрина на сладкарницата е бил поставен ценоразпис с обявени цени на предлаганите асортименти топли и студени безалкохолни напитки, за които имало обявени цени, но са липсвали обявени грамажи.

По отношение на становището на жалбоподателя, че наказателното постановление не е било издадено в едномесечния срок по чл. 52 ЗАНН, настоящият съд счита, че този срок е инструктивен и неспазването му не влияе върху законосъобразността на наказателното постановление.

По отношение на нарушението на чл. 46, т. 1 от Закон за туризма:

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се изясни следната фактическа обстановка:

На 17. 09. 2012г. била направена проверка от свидетеля С.А.А. – К., заемаща длъжност инспектор към КЗП - РД-гр.П. на обект сладкарница „С.“ във връзка с контрол по спазване на изискванията на Закон за туризма и Наредба за категоризиране на средствата за подслон и местата за настаняване в заведенията за хранене и развлечения. Обектът се намирал на адрес гр. П., ул. „Ю.В.“ № ** и бил стопанисван от жалбоподателя. Туристическият обект сладкарница „С.“ бил категоризиран „една звезда“ с удостоверение за утвърдена категория №000614-Ц(1) от 08. 03. 2006г. Съгласно минималните задължителни изисквания за заведения за хранене и развлечения с категория „една звезда“, обективирани в раздел II Приложение  № 4 на Наредбата за категоризиране на средствата за подслон и местата за настаняване в заведенията за хранене и развлечения само за заведенията с капацитет до 30 места се допуска една тоалетна клетка, а заведенията с над 30 места трябва да имат една тоалетна клетка за жени и една тоалетна клетка за мъже. При физическия оглед на място в обекта свидетелят установил, че той е в работен режим. Било установено,че обектът се помещавал на партерен етаж на жилищна кооперация. Разполагал със закрита търговска зала с площ 85 кв.м., в която били разположени 6 маси с по 4 стола и 2 маси с по 3 стола, като местата са били общо 30 на брой. При проверката било констатирано, че заведението разполагало с открита площ около 20 кв.м., разположена в дясната част на сладкарницата и с врата от закритото помещение. В откритата търговска зала били разположени 4 маси, 3 от които с метална конструкция, а едната била пластмасова с 4 стола, като броят на седящите места бил 13. Констатирано било, че общият брой на седящите места на открито и закрито бил 43.

По време на горепосочената проверка било също така установено, че на хладилната витрина на сладкарницата е бил поставен ценоразпис с обявени цени на предлаганите асортименти, а именно топли напитки, сладолед, минерална вода. Изписаните в ценоразписа кафе „Лазарин“, нескафе 3/1, горещ шоколад „Лафеста“, мляко с какао, мляко с нес кафе, капучино, фрапе-бяло, фрапе-черно, билков чай, кафява захар, сметана, мед, минерална вода – „Банкя“, „Горна Баня“, „Девин“, „Брацигово“, „Дивна“ имали обявени цени, но не и грамажи. За всички други предлагани артикули имало обявени цени и грамажи в съответствие с изискванията на закона. На база констатациите от проверката свидетелят А. – К. преценила, че липсата и на карт-меню за безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи съставлява административно нарушение. За установените обстоятелства от проверката бил съставен констативен протокол № К-139230 от 17. 09. 2012г., с който се изискало и явяването на управителя с необходимите документи. На 25. 09. 2012г. се явил управителят, който представил необходимите документи, за което бил съставен и протокол за проверка на документи №К-48745. На база констатациите от проверката свидетелят А. – К. преценила, че наличието на 43 места и само един санитарен възел съставлявало административно нарушение на разпоредбата на чл. 46, т. 1 от Закон за туризма, а непосочването на грамажите нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Закон за туризма и затова, в присъствието на управителя на дружеството, съставила АУАН бл.№ 031419/25.09.2012г., който той подписал с отбелязването, че ще представи възражение в тридневен срок. Екземпляр от съставения АУАН му бил връчен. В тридневен срок постъпило писмено възражение с вх.№ П-03-2997/28.09.2012г., в което той изложил съображения, свързани с обстоятелството, че четирите маси с 13 седящи места, разположени на откритата площ не са били част от сладкарницата. Така наречената „открита площ“ била вътрешен двор, обща част на жилищната сграда, принадлежащ на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата на етажната собственост. Единият от възможните начини за достъп до този вътрешен двор бил през търговския салон на заведението. В този вътрешен двор се провеждали събрания или други мероприятия на етажната собственост. Той не е бил на жалбоподателя, не е бил нает от него и масите се ползвали от всички съпритежатели на етажната собственост. Столовете и масите в двора били на етажната собственост и той не ползвал този вътрешен двор като открита търговска зала. Жалбоподателят счита, че всички констатации, че обектът му имал 43 места са били неверни. Обектът разполагал с 30 места и отговарял на всички изисквания за такъв туристически обект. Жалбоподателят във възражението приложил и деклариция на домоуправителя Е.А.К., от дата 27. 09. 2012г., която подкрепяла твърденията му. Жалбоподателят също така възразил срещу твърдяното в констативен протокол №К-139230/17.09.2012г., че той е е присъствал на проверката и е отказал да подпише съставения протокол. В писменото възражение управителят изложил съображения, свързани с обстоятелството, че е имало ценоразпис карт-меню със съответните продажни цени и грамажи, както и че всички безалкохолни води имали обявени цени освен в ценоразписа, така и физически поставени върху самата бутилка на витрина, за да бъде информиран потребителят. Независимо от подаденото възражение, без то да бъде обсъдено, на основание съставеният АУАН било издадено и атакуваното НП № К – 031419/ 21. 12. 2012г., което е връчено на управителя на търговското дружество на 17. 09. 2013 г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства : гласни доказателства, касаещи показанията на актосъставителя А. – К. като свидетел, както и гласните показания на свидетеля Е.К., които съдът кредитира изцяло като достоверни и обективни. Изяснява се и от приложените по делото писмени доказателства: НП и АУАН в оригинал с разписки за връчването им, констативен протокол за проверка от 17.09.2012г. и  протокол за проверени документи от 25.09.2012г., писмено възражение, копие от заповед №1356/20.11.2012г. и  заповед №1147 ЛС/30.09.2011г., декларация от домоуправителя свидетел  Е.К..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, след анализ на събраните гласни и писмени доказателства, съдът възприе за изяснено следното от правна страна:

НП е издадено в предвидената от закона форма и от компетентен орган. В случая обаче обстоятелствата при проверката не са били изяснени в пълнота. Проверяващият инспектор, а в последствие и наказващият орган, неправилно е приел, че е било налице административно нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Закон за туризма. От гласните и писмените деказателства по делото става ясно, че въпросната „открита площ“-вътрешен двор не е била притежавана и използвана от сладкарница „С.“. Няма никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че масите извън вътрешната зала на сладкарницата са се ползвали от клиенти на обекта. Отчитайки този факт, става ясно, че сладкарница „С.“ е раполагала с 30 места, за които по закон се изисква само един санитарен възел, който е бил налице. От обстоятелствата по делото безспорно се изяснява, че не се касае за административно нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Закон за туризма, защото условията в обекта са отговаряли на изискванията за класификацията „една звезда“. При проверката погрешно е било възприето от контролните органи, че се касае за административно нарушение. Тази грешка в последствие е пренесена и в съставения АУАН и в издаденото наказателно постановление. В случая описанието, което е дадено за осъщественото според актосъставителя като административно нарушение, не е съобразено с действителното установено фактическо положение. В последствие незаконосъобразно наказващият орган е ангажирал административно наказателната, обективна отговорност на юридическото лице. В случая той не е преценил всички онези необходими обстоятелства, касаещи действителната фактическа обстановка и незаконосъобразно е класифицирал дадения случай като административно нарушение. От изяснените при проверката обстоятелства, както и събраните по реда на съдебното следствие и обсъдени гласни и писмени доказателства може да се направи несъмнения извод, че в настоящият случай не е налице осъществено административно нарушение по чл. 46, т. 1 от Закон за туризма и следователно липсва основание за налагане на административно наказание.

По отношение на нарушението на чл. 47, ал. 2 от Закон за туризма, от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се изясни, че законосъобразно административно наказващият орган е приел от изяснените в пълнота при проверката обстоятелствата, че те касаят едно осъществено от жалбоподателя административно нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Закон за туризма, която норма сочи задължение за лицата, осъществяващи ресторантьорство в заведения за хранене и развлечения да съставят карт-меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи. От обстоятелствата по делото безспорно се изяснява, че се касае за административно нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Закон за туризма, защото за някои от посочените напитки не е имало обозначен грамаж. При проверката безспорно е възприето от контролните органи, че се касае за посочените административни нарушения. В издаденото наказателно постановление и в съставения АУАН са посочени по ясен и категоричен начин обстоятелствата по извършеното административно нарушение. В случая описанието, което е дадено за осъщественото според актосъставителя като административно нарушение, е съобразено с действителното установено фактическо положение. Актосъставителят е бил активен и законосъобразен фактор по установяване на това, дали има и кога извършено административно нарушение, като е конкретен кога е станало това, което е реализирал чрез една дейност, касаеща изясняване на основните въпроси на административно наказателното производство- наличие на конкретно деяние, съставлява ли същото административно нарушение на коя норма, от там кой е неговия автор и извършено ли е то при обективна отговорност. Това е било изяснено и посочено в съставените от него административни актове. В последствие обаче незаконосъобразно наказващият орган е ангажирал административно наказателната, обективна отговорност на юридическото лице. В случая той не е преценил всички онези необходими обстоятелства, касаещи необходимостта да се санкционира нарушителя. Това е така, защото административно наказващият неправилно е пристъпил към определяне на санкцията. От изяснените при проверката обстоятелства, както и събраните по реда на съдебното следствие и обсъдени гласни и писмени доказателства може да се направи несъмненият извод, че в настоящия случай, дори да приеме наличие на осъществено административно нарушение по чл. 47, ал. 2 от Закон за туризма, то е налице хипотезата, за да бъде приложена разпоредбата на чл.28, б. а от ЗАНН. Безспорно е, че обществената опасност на деянието и дееца са изключително ниски, като той е имал посочена цена, а грамажът на напитката е в зависимост от желанието на клиента, защото в дадената напитка може да се добави различно количество вода. Наложената административна санкция в размер от 600 лева, би била неоправдано висока с оглед механизма на нарушението и степента на засегнатост на обществените отношения. Затова становището на настоящия съдебен състав е, че не е следвало да бъде наложена посочената в НП “имуществена санкция” в размер на 600 лева, макар това да е определено съгласно законовите рамки на разпоредбата на чл. 86 от Закон за туризма. Налице са били предпоставките да се предупреди жалбоподателя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Маловажните случаи на административни нарушения не се наказват и административното производство се прекратява по заповед на административно наказващия орган, защото са налице обективни предпоставки за това - нарушението е за първи път, то е с ниска степен на засягане на охраняваните обществени отношения по защита правата на потребителите, не са настъпили противоправни последици. Това е било изложено и в подаденото писмено възражение, което въобще не е било обсъдено от наказващия орган. Тези обстоятелства не са били правилно преценени от наказващия орган и те не е следвало да доведат до ангажиране и понасяне на административно наказателна отговорност от страна на жалбоподателя. Това сочи на липса на такава обществена опасност, която да се характеризира като административно нарушение, което следва да бъде наказано. Този извод се извежда и от подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Степента на засегнатост на охраняваните обществени отношения е изключително ниска. При така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства съдът намира, че неправилно административно наказващият орган е приел, че следва да бъде санкциониран жалбоподателя, че е осъществил нарушение на  разпоредбите на  чл.47, ал.2 от Закон за туризма. Като не е изпълнил и отчел тези предпоставки, наказващият орган необосновано, а от там и незаконосъобразно, е наложил административно наказание “имуществена санкция” в минимален размер от 600 лева. Изводите на съда в тази насока са за наличието на конкретни обстоятелства, които касаят приложението на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН. Настоящата инстанция счита, че при така определеното наказание не биха могли да бъдат постигнати целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН. Преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28, б .А ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ВКС. По тези съображения атакуваното НП в частта му за нарушение на чл. 47, ал. 2 от Закон за туризма следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание 63, ал.1,от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ Наказателно № 031419, издадено на 21.12.2012г. от Директор на РД на КЗП гр. П., издадено по отношение на търговско дружество “СВЕТЛАНА - 99” ЕООД с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление гр. П., бул.”С.С.” №***, представлявано от управителя си И.П.И., ЕГН:**********, с което за административно нарушение на чл. 47, ал. 2 е наложено на основание чл. 86 от Закон за туризма административно наказание  имуществена санкция в размер 600.00 /шестстотин/ лева и за административно нарушение на чл. 46, т. 1 е наложено на основание чл. 79 от Закон за туризма административно наказание  имуществена санкция в размер 1000.00 /хиляда/ лева.

Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административния съд на  гр. П.  в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено. 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Н. В.