АНД 6112/2013 - Решение - 11-02-2014

Решение по Наказателно дело 6112/2013г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 272

гр. Пловдив, 11.02.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА

                                                                                        

          при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6112/2013 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление № … г., издадено от началника на Д. „Д.”, с което на ДП Н. „Ж.” е наложено админстративно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

          Жалбоподателят, ДП Н. „Ж.”, обжалва цитираното наказателно постановление с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Оспорена е описаната в съставения АУАН фактическа обстановка, като са развити подробни съображения по същество, касаещи направените констатации. На първо място се сочи, че ДП Н. „Ж.” в своите складове съхранява материали, натрупвани и периодично обновени в дълъг период от време, в който неколкократно е променян километровия запас, което довело до объркване в съотношения брой/тегло и брой/м3 за съответната номенклатура. По отношение на констатираните липси се изтъква, че в случая не е отчетено, че натрупването на военновременните запаси за железопътния транспорт е извършено в средата на миналия век в количества, неколкократно надвишаващи сегашните, като за това натрупване няма първични документи, които да удостоверяват съотношенията брой/обем и брой/тегло на доставените материали. Развити са и съображения за това, че нормалните дървени траверси съгласно БДС 140-60 са разделени на 3 категории и 5 типа, като всички имат различно кубично съдържание (обемен еквивалент), в диапазон от 0,067 до 0,094 м3 за един брой траверс, което означава, че в зависимост от категорията и типа на траверсите, в един кубичен метър могат да бъдат включени от 10,6 броя до 14,9 броя. В този смисъл се сочи, че БДС 140-60 предвижда допустими отклонения в регламентираните размери при производството на нормални дървени траверси, като в конкретния случай констатираните разлики между заведен и действителен обем е в границите на допустимите отклонения. Наведени са доводи за това, че в случая органът установил нарушението, се базира на извършени изчисления, съобразно направени измервания на произволно избрани траверси от всяка една ракла (фигура), като получената средна кубатура на съответната ракла се умножи по броя на траверсите в съответната фигура, което дава възможност за допускане на неточности и отклонения при определяне на количествата. Отделно от това се изтъква, че доставките на траверси за военновременен запас са извършени през 1976, когато е действал стандарт БДС 140-60, като дори и да се спазват промените в стандарта от 1969 и 1975, то следва да се отчете, че същите не изменят по същество нито размерите, нито допустимите отклонение на произвежданите траверси. Развити са съображения за това, че видно от намерени първични документи за доставка на траверси ВВЗ, макар същите да се отнасят за друг склад, е видно, че по доставни документи 12 броя траверси отговарят на 1 м3, като, без да са подменяни количествата съхранявани траверси, към настоящия момент административно наказващия орган завежда същия броя, но в съотношение 11 броя в 1 м3. Сочи се, че това преизчисление е извършено около 1980 г. с указание на началника на „Г.” (сегашната ДА „ДР и ВВЗ”), което сочи на неоснователно завишена кубатура, без извършено физическо измерване на реалните наличности. В този смисъл се посочва обстоятелството, че при извършени проверки в складовете на Д. и Г. се установява, че броя на траверсите отговаря на заведеното, но кубатурите е по-малко (при съотношение 11 броя в 1 м3), като при изчисляване на кубатурата в съотношение 12 броя в 1 м3 (каквото съотношение в намерените първични документи) липси в складовете няма. Оспорва се и твърдението на наказващия орган, че разписаните допустими отклонения в размера на траверсите по посочените стандарти, се отнася за производителя, а не за дружеството, което приема материалите за съхранение, доколкото съгласно изискванията на БДС 140-75 траверсите се приемат за стандартни при положение, че отклоненията в размерите им са в допустимите граници. Доколкото тези отклонения променят реалната кубатура на партидата, това означава, че същите отклонения, водещи до реална промяна в определеното от стандарта, се отнася и за дружеството, което съхранява траверсите. Изложени са и съображения за това, че съгласно чл. 16, ал. 1 от НУРОДДРВВЗ съхранителят, в съответствие със сключения договор и регламентираните в техническите условия и стандарти срокове за съхранение, е длъжен да обновява за своя сметка чрез текущите доставки съхраняваните от него ВВЗ без намаляване на количествата и комплектността на съхраняваните наличности. В този смисъл се сочи, че в БДС 140-75 не са заложени срокове за съхранение на траверсите, нито в нормативната база има регламентиран срок на годност за нови неупотребявани дървени траверси и срок на съхранението им. Съгласно чл. 14, ал 2, т. 2 на НУРОДДРВВЗ постоянната комисия на съхранителя извършва планови проверки и контрол по количественото и качественото им състояние и спазването на технологичните изисквания за съхраняване. При липса на нормативна уредба, регламентираща сроковете на съхранение, Постоянната комисия на съответното поделение на ДП „Н.” (Железопътна секция Пловдив), което е съхранител, преценява качеството им и годността им за влагане в железния път. При констатиране на траверси, неотговарящи на изисквания на стандарта, същите се подменят с нови. Сочи се, че Постоянната комисия на ЖПС Пловдив има становище, че траверсите в цитираните складове са годни за влагане в железния път и няма необходимост от тяхното обновяване. В заключение се сочи, че органът, извършил проверката и установил посочените нарушения, е сторил това несвоевременно, тъй като при извършени предходни проверки не са констатирани липси и несъответствия в количествата и бройките на материалите, което води до необоснован извод при наличие на едни и същи факти и обстоятелства да се констатират различни резултати.

          Въззиваемата страна, Д. „Д.”, оспорва така депозираната жалба, като моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

          Пловдивският районен съд, след като провери законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, служебно и във връзка за наведените оплаквания, намери за установено следното:

          ДП Н. Ж.” в свои складове съхранявала военновременни запаси - материали, които обезпечавали поддръжката на железния път при военно време. На 08.05.2013 г. ТД „Д.”, гр. П. към ДА „Д.” извършила проверка в ЖП гара Д. и Д., ЖП спирка Г., при която се констатирала липса на 20,791 м3 траверси – импрегнирани, нормални, букови, поради което с констативен протокол от същата дата били дадени предписания за възстановяването на констатираната липса в 30-дневен срок. На 10.09.2013 г. била извършена отново проверка в СБ Д., която имала за цел да проследи дали са изпълнени дадените при предходната проверка задължителни предписания, като в резултат било установено, че същите не са били изпълнени, което било отразено в констативен протокол изх. № 70-11-485/10.09.2013 г. Впоследствие бил съставен акт за установяване на административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължителното предписание, а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление.    

          Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка и като обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДРВВЗ, военновременните запаси представляват материални ресурси, определени с номенклатурен списък и предназначени да осигурят при положение на война или военно положение производството

на военна продукция за потребностите на въоръжените сили, на структурите, изпълняващи задачи по отбраната

на страната, националното стопанство и на населението за период от време, определен от Министерския съвет

 с общия държавен военновременен план. Тези резерви и запаси са признати изрично за частна държав

на собственост от разпоредбата на чл. 4 от закона. Управлението на държавните резерви и военновременните

запаси е предоставено на ДА "Държавен резерв и военновременни запаси". Според чл. 17 и чл. 22 от

същия нормативен акт съхраняването и опазването на ДР и ВВЗ се осъществяват от агенцията, като тя може

да възлага съхраняването и опазването на държавни резерви и на външни съхранители-търговци и организации,

на конкурсен принцип, като взаимоотношенията се уреждат с договор. Съгласно чл. 28 от ЗДРВВЗ инспекторите

и упълномощените длъжностни лица на агенцията имат право на достъп до местата за съхранение на държав

ни резерви и военновременни запаси за извършване на проверка на количеството, качеството, технологичното

им състояние, счетоводната и търговската документация за тях, като при изпълнение на служебните си

задължения те имат правото да изготвят протоколи. Когато констатациите съдържат данни за извършено

нарушение по този закон или други нормативни актове, които имат отношение към дейността на агенцията

се съставя акт за констатиране на извършено нарушение. Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от закона предвижда

при упражняване на контролната дейност инспекторите или упълномощените от председателя на

агенцията длъжностни лица да могат да издават предписания, които имат задължителен характер за търговците

 и организациите съхранители. Макар да не е изрично посочено в ЗДРВВЗ, че предписанията могат да

бъдат оспорвани, то разпоредбата води до извода, че предписанията представляват индивидуален

административен акт, създават задължения в нечия правна сфера и контрол относно законосъобразността им

може да бъде осъществен в отделно производство /чл. 21 и чл. 147 АПК, както и чл. 120, ал. 2 КРБ/. Липсата

 на данни за такова развило се производство означава, че предписанието е влязло в сила и е станало задължително

за своя адресат. Настоящият съдебен състав, пред който е поставен за разглеждане въпросът

за законосъобразността на процесното НП, не може инцидентно да установява незаконосъобразност

или недействителност на този акт /нито пък обективно има такава възможност, доколкото преценката

на обстоятелствата по същество изисква наличието на доказателствен материал, който не е представен по

делото/. Проверката, която следва да се извърши в настоящето производство се заключава в това да се

 установи дали има задължително предписание, за чието неизпълнение е наложена санкцията и дали действител

но същото не е изпълнено. Отговорът и на двата въпроса в случая е положителен. Няма нито твърдения,

нито доказателства в обратната насока, ето защо настоящият съдебен състав намира, че обжалваното

постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното ПРС, III н. с.

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № …. г., издадено от началника на ДА „Д.”, с което на ДП Н.  „Ж.” е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

                          

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

Вярно с оригинала! МК