АНД 6089/2013 - Решение - 31-01-2014

Решение по Наказателно дело 6089/2013г.

РЕШЕНИЕ

 

31.01.2014 г.

   202                                                          гр. Пловдив                      

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Пловдивски районен съд,     ДЕСЕТИ наказателен състав,

          на седемнадесети януари, две хиляди и четиринадесетата година

         В публично съдебно заседание  в следния състав:

 

                                                       

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева

 

Секретар ПЕТЯ КОЛЕВА,

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 6089 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

         Съдът е сезиран с жалба от П.И.С. ***, против Наказателно постановление № 6614000623, издадено от К. на Община Стамболийски, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева на основание чл.127, ал.1 от ЗМДТ за нарушение разпоредбата на чл.54 от ЗМДТ.  

         В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв.Б., се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се излагат подробни доводи по същество. Ангажират се доказателства.

Въззиваемата страна Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., моли за потвърждаване на наказателното постановление, като излага становище по същество.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя  С. е наложено наказание за това, че не е подал декларация по чл.54 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил, в законоустановения срок, регламентиран в ЗМДТ. Посочено е, че декларация по чл.54 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил е подадена в Общинска данъчна служба на Община Стамболийски и е заведена в регистрите на службата с вх.№ 6614002349 от 19.04.2013 г., „с което е нарушил /осъществил състава/ на Декл.чл.54 – лек автомобил”. 

В Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 6614000622/19.04.13 г., въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление, е отразено, че МПС „Ф.М.”, придобит с договор на 24.02.2012 г. не е деклариран в законоустановения срок, с което е нарушен чл.54, ал.1 от ЗМДТ.

В качеството на свидетел по делото е разпитана съставителя на АУАН П., която е заявила, че след приемане от служител в общината на декларацията за придобит автомобил, депозирана от жалбоподателя, било установено, че същата е подадена след двумесечния срок по ЗМДТ, поради което и П. съставила в качеството си на Началник на отдел „Местни данъци и такси” акта в присъствие на подателя на декларацията в на деня на подаването й. Свидетелката е посочила и че след това е набрала текста на наказателното постановление и го е предоставила за подпис на издателя му – К. на Община Стамболийски.

Съдът възприема свидетелските показания като дадени обективно и съответни с приложените по делото писмени доказателства.

         На базата на събраните гласни и писмени доказателства се установява категорично, че действително жалбоподателят С.  е придобил по договор от 24.02.2012 г. лек автомобил „Ф.М.”,  който е регистрирал на свое име с рег. № ***, но го е декларирал с попълнена декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ пред Община Стамболийски едва на 19.04.2013 г., или далеч след изтичане на законоустановения двумесечен срок от придобиването на автомобила.  

         Въпреки, че от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят действително е нарушил разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗМДТ, като не е декларирал в предвидения двумесечен срок от придобиването му посочения автомобил, то от правна страна според съда са налице основания за отмяна на наказателното постановление.

         Според съда наказателното постановление страда от пороци, които съществено се отразяват върху правото на защита на наказаното лице. Така, на първо място, е видно, че на практика са посочени две дати на издаване на наказателното постановление, а именно под номера на наказателното постановление е посочена датата 24.04.2013 г., но в обстоятелствената му част е отразено, че дейността по установяване на възприетите от издателя обстоятелства и по постановяване на  наказание е извършена на 19.04.2013 г. От това отразяване не може да стане ясно коя е действителната дата на издаване на наказателното постановление, което е от съществено значение с оглед преценка на процесуалните срокове, а ако се приеме като дата на издаване датата 19.04.2013 г., която е и датата на издаване на АУАН, то това сочи на нарушение на разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, визираща възможност на нарушителя да депозира възражения по акта в тридневен срок от подписването му.

На второ място, в наказателното постановление изобщо не е посочена датата на извършване на нарушението, нито каквито и да било обстоятелства, при които е било извършено, от които да може да се направи такова заключение. Горното е в пълно несъответствие с изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в наказателното постановление, нито е посочено за кой автомобил се отнася забавеното деклариране, нито кога автомобилът е бил придобит, нито какъв е законовият срок за декларирането му, а това са все релевантни обстоятелства, които са от значение за определяне дали поведението на жалбоподателя е осъществило, или не, състав на нарушение. Видно е, че в тази насока в АУАН описанието на нарушението е далеч по-пълно и макар и там да не е посочена точната дата на извършване на нарушението, то тя е изводима от данните за придобиване на автомобила и съдържанието на посочената като нарушена норма на чл.54, ал.1 от ЗМДТ. Обаче от АУАН  пък не става ясно за кой автомобил се твърди да е деклариран със закъснение, като липсват каквито и да било индивидуализиращи го белези, нито посочване на обстоятелствата коя е декларацията, с която е деклариран и от коя дата е същата, за да се направи извод за наличие на закъснение в декларирането и какво е закъснението, тоест за поведение, осъществило състав на нарушение. От описанието в акта впрочем, би могъл да се направи извод за това, че автомобилът изобщо не е бил деклариран, а не, че е деклариран със закъснение. В тази насока и при издаването на АУАН е налице също съществено нарушение на процесуални правила, а именно на изискванията на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН. И доколкото за изправяне на нередовностите, допуснати в АУАН, законът в разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН е предвидил възможност, то такава възможност за изправяне на наказателното постановление не се предоставя от процесуалния закон. Нещо повече, изискванията към неговото съдържание са завишени, защото именно то очертава границите на доказване в процеса относно извършването на конкретно нарушение и в тази насока неотразяването в наказателното постановление на обстоятелства, които иначе са установени и са във връзка с твърдяното нарушение, засяга твърде съществено правото на защита на наказаното лице. Видно е също от наказателното постановление /по-горе е цитиран текста му в тази част/ и че твърде некоректно е била посочена нарушената разпоредба, като освен, че не е описано от кой закон е същата, не е посочена и конкретната алинея, така, както иначе това е сторено в АУАН.

Всичко изложено води до преценката за незаконосъобразност на наказателното постановление и затова Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление6614000623, издадено от К. на Община Стамболийски, с което на П.И.С., с ЕГН **********, от гр. Стамболийски, е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева на основание чл.127, ал.1 от ЗМДТ за нарушение разпоредбата на чл.54 от ЗМДТ.  

 

      Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Пловдивски административен съд по реда на АПК.
                                                                                                     

                                                     Районен съдия: /П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

П.К.