АНД 6074/2013 - Решение - 04-02-2014

Решение по Наказателно дело 6074/2013г.

РЕШЕНИЕ №232

Град ПЛОВДИВ, 03. 02. 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, двадесет и първи наказателен състав в открито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

При секретаря НЕЛИ ВЪГЛАРОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 6074 по описа на Районен съд – П., ХХІ н.с. за 2013 година, намира и приема за установено следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16810/10, издадено на 20.10.2010 година от Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР - град П., упълномощен със заповед №Із-1687/02.08.2010 г. на МВР, с което на лицето С.А.М., ЕГН:**********, живущ *** за осъществено административно нарушение на чл. 100, ал. 2, предл.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал. 3, т. 4, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба в размер на 100.00 /сто/ лева”, за нарушение на чл.100, ал.2, предл.2 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба в размер на 10.00 /десет/ лева”, за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП на основание чл.185, предл.1. от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева”, всичко – „глоба в размер на 130.00 /сто и тридесет/ лева”.

Жалбоподателят, в жалбата пред съда моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно поради изтекъл давностен срок. В съдебно заседание не се явява и не ангажира доказателства и становище в подкрепа на твърдението си за незаконосъобразност на атакуваното НП.

Въззиваемата страна – Началник Група в “Сектор “Пътна полиция” – гр. П., редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище за законосъобразност на атакуваното НП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от  наказаното лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Жалбоподателят е бил привлечен към административно наказателна отговорност с издаденото НП и му е наложено административно наказание глоба за нарушение на чл. 100, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, изразили се в това, че на 21.09.2010 год., около 16.10 часа, на път 2 клас №86 като управлявал МПС лек автомобил, марка „Тойота”, с регистрационен номер ********, не е залепил валиден винетен стикер по чл. 10, ал.2 от Закон за пътищата на предното стъкло при движение по републиканските пътища, не е премахнал незабавно винетния стикер след изтичане на неговата валидност и не е носил акта за нарушение по ЗДвП вместо контролен талон.

От фактическа страна на база събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи следното:

Жалбоподателят на 21.09.2010 год. се предвижвал с лек автомобил, марка „Тойота” с ДК № ********, собственост Р.Д.В., ЕГН: **********  по републиканските пътища. При предвижването си в района на Главен републикански път **-**-**,*** километър той бил спрян за проверка от свидетеля А.В.С., заемащ длъжността “младши автоконтрольор” в Сектор Пътна полиция на МВР – град П., който осъществявал контрол по спазване на правилата за движение по пътищата. При проверката той установил, че жалбоподателят при управлението на МПС не е залепил на предното обзорно стъкло на лекия автомобил валиден винетен стикер, изискуем по силата на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗП, не е премахнал незабавно винетния стикер след изтичане на неговата валидност и не носил в себе си акта за нарушение по ЗДвП, вместо контролния талон. Приел, че тези обстоятелства съставляват административно нарушение на разпоредбите на чл.100, ал.2 от ЗДвП и на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Затова в присъствие на нарушителя съставил АУАН с бланков № 16810/21.09.2010 година, който нарушителят подписал без възражение и препис от него му бил връчен. На база на така съставения АУАН било издадено и атакуваното НП. Същото било връчено на жалбоподателя едва на дата 12.09.2013 година.

Съдът, на основата на така събраните доказателства, изясняващи горната фактическа обстановка, установи следното от правна страна:

НП е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма. В действителност законосъобразно административно наказващият орган е приел, че следва да бъде санкциониран жалбоподателят, защото е осъществил нарушение на разпоредбите на чл.100, ал.2 от ЗДвП и на чл.157, ал.6 от ЗДвП, които определят, че „водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност.” и „при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.”. В настоящия случай се установи, че при управление на посоченото МПС жалбоподателят е не е залепил винетен стикер на предното обзорно стъкло на управляваното МПС, когато е в движение по републиканската пътна мрежа, не е премахнал винетния стикер незабавно след изтичане на валидността му и не е носил в себе си  акта за нарушение по ЗДвП вместо контролния талон. Всички обстоятелства, съотносими към вмененото административно нарушение са били законосъобразно установени от актосъставителя и съответно отразени от него в съставения АУАН. В този смисъл поведението на нарушителя разкрива обективните и субективни признаци на вмененото му административно нарушение.

Съдът счита обаче, че макар да се касае за виновно поведение на М., свързано с неизпълнение на разпоредбите на чл.100, ал.2 от ЗДвП и на чл.157, ал.6 от ЗДвП и за тях да е своевременно санкциониран, са налице условия за отмяна на издадения правораздавателен административен акт. Това е така, защото нарушението е извършено на 21.09.2010 година и независимо от прекъсването на течащата давност с издаване на НП на 20.10.2010 год., то не е било връчено на жалбоподателя три години. Връчването му е станало едва на 12.09.2013 год., когато са изтекли предвидените в закона давностни срокове за изпълнение на административното наказание. Разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б.„а” от ЗАНН постановява, че „административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба”. Съгласно нормата на чл.82, ал.3 от ЗАНН „независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.”. В случаят е налице именно хипотезата на чл. 82, ал.3 от ЗАНН-налице е прекъсване на течащата давност за погасяване на административно наказателната отговорност, от което следва, че абсолютната давност, която в настоящия случай тече от момента на осъществяване на административното нарушение и е в размер на три години, е изтекла към дата 21.09.2012 год. Нова давност за извършеното административно нарушение е започнала да тече от момента на издаване на НП, което е прекъснало вече течащата давност, и с което са наложени административните санкции, но тя е погасена по реда на чл. 82, ал.3 от ЗАНН. С изтичането на предвидените давностни срокове не може да бъде реализирана и административно наказателната отговорност от нарушителя, т.е. не могат да се изпълнят наложените административни наказания глоба.

В предвид на изложеното, Съдът счита, че атакуваното НП, издадено от Началник Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. П. следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като погасено по давност Наказателно постановление №  16810/10, издадено на 20.10.2010 година от Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР - град П., упълномощен със заповед №Із-1687/02.08.2010 г. на МВР, с което на лицето с което на лицето С.А.М., ЕГН:**********, живущ *** за осъществено административно нарушение на чл. 100, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3, т. 4, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба в размер на 100.00 /сто/ лева”, за нарушение на чл. 100, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба в размер на 10.00 /десет/ лева”, за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП на основание чл. 185, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева”, всичко – „глоба в размер на 130.00 /сто и тридесет/ лева”.

Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК  в 14-дневен срок  от получаване на съобщението за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Н. В.