АНД 6059/2013 - Решение - 03-02-2014

Решение по Наказателно дело 6059/2013г.

РЕШЕНИЕ №  212

                                      Пловдив, 03.02.2014 г.

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивският районен съд, ХХI н. с. в публично съдебно заседание на 04.12.2013 г. в състав:

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

 

         при секретаря Нели Въгларова, след като разгледа докладването от съдията НАХД № 6059/2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Обжалвано е наказателно постановление № 223 от 25.10.2013 г. на началника на П. РУП при ОДМВР – гр. П., с което на В.Г.А. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500 лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ за нарушение на чл. 5б, ал. 3 от посочения закон.

Жалбоподателката не оспорва фактическите констатации по акта в подадената до съда жалба, като в съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, чрез процесуалния си представител поддържа доводите си за допуснати процесуални нарушения, опорочаващи административно наказателното производство, водещи до отмяна на НП поради незаконосъобразност без изследване на спора по същество.

         Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и не ангажира становище по подадената жалба.

         Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното.

По повод сигнал на родители на ученичка от гр. В., посетила летен лагер през лятото на 2013 г. в местността хижа «З.», парк «Р.», Община К., област П., започнала проверка на търговския обект на жалбоподателката – магазин за хранителни стоки, находящ се в местността хижа «З.», парк «Р.», община К., търгуващ с алкохол и цигари. Изнесените с подадания сигнал данни били, че управителката на магазина за хранителни стоки при еко-хотел «З.» В.А., находящ се в посочената по-горе местност,  продала на малолетните момичета, лагеруващи в хотела на 19.07.2013 г. около 14.00 часа няколко бутилки «Мента», като ги инструктирала да ги скрият бързо в чантитите. Тъй като дъщерята на подателите на сигнала – малетната Е.С.Д.  никога не била консумирала алкохол, но лично закупила от жалбоподателката А. една бутилка «Мента» от 200 милилитра на 19.07.2013 г. в 14.00 часа, се упоила от изпития  концентрат, изпаднала в тежка форма на аклохолно опиване и била в неадекватно положение часове наред. Това наложило родителите на малолетната да я приберат от лагера. Пред тях децата от лагера потвърдили изнесеното в сигнала от къде, кога и от кого са закупили алкохола. Преди да си заминат за гр. В., родителите на малолетната пострадала -  Д. и Д., изпратили дъщеря си отново до същия търговски обект с поръка да закупи от там една бутилка «Мента». След като на 21.07.2013 г. в 10.00 часа В.А. продала на малолетната алкохол без никакви формалности, без дори да я запита за възрастта й, родителите били убедени в наличието на трайна порочна практика в обекта и подали сигнал-молба за съдействие до полицейските органи. Във връзка с техния сигнал били снети обяснения на 27.09.2013 г. от всички малолетни момичета от гр. В., лагерували в еко-хотел «З.» от инспектор ДПС при ведомството в присъствието на родителите. От тях е видно, че обясненията са снети от малолетни деца – ученици в 7 и 8 клас, като се потвърждават и изцяло изнесените със самия  сигнал факти. Преди това за обяснения пред полицията били повикани и родителите на пострадалото дете, които също депозирали подробни обяснения за случая на 23.08.2013 г., кореспондиращи с останалите обясения. Били снети и обяснение от самата жалбоподателка на 30.08.2013 г. След запознаване със събраните във връзка със случая материали, инспектор Ч. призовал жалбоподателката за съставяне на АУАН в П. РУП – П. за фактите, изнесени в сигнала. Видно от приложения на л. 7 от преписката акт, същия е бил съставен на 17.10.2013 г. с сградата на ведомството в присъствието на свидетел. Актът бил връчен лично на жалбоподателката, която собственоръчно вписала в него, че няма възражения по така съставения акт. Въз основа на акта било издадено процесното НП. Фактите не се оспорват от жалбоподателя А. и пред въззивния съд.  

Описаната по – горе фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, инкорпорирани в настоящото производство при условията на чл. 84 ЗАНН и 283  НПК – АУАН, НП, разписка за връчване, обяснения, сигнал и кореспонденция във връзка със сигнала, докладна.

         При така изложената, фактическа обстановка, Съдът счита от правна страна, че нарушението следва да бъде вменено от обективна и от субективна страна във вина на жалбоподателката, тъй като в качеството си собственик на ЕТ „В.-В.А.”, тя лично работела и обслужвала търговския си обект. Освен това видно от разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД който продава алкохолни напитки или тютюневи изделия на деца се наказва. В посочената разпоредба адресат на нарушението може да бъде всяко наказателно отговорно лице, поради  което не може да бъде споделен довода, че е следвало да бъде наложена имуществена санкция на търговец, а не глоба на физическо лице. В случая жалбоподателката е напълно годен субект на административното нарушение предвид съвместяване на качествата  управител на търговския обект, продавач в същия и собственик на ЕТ. Освен това ЕТ е само физическо лице с разширена правоспособност, след регистрацията си като търговец по смисъла на ТЗ, поради което не могат да бъдат споделени доводите за наличие на противоречие между административно наказан субект и вида на наложеното административно наказание. Жалбоподателката е наказана като физическо лице с глоба, което съответства на правилата по ЗАНН. Наред с това в случая се установи в достатъчна степен виновно поведение от нейна страна по смисъла на чл. 7 от ЗАНН, чрез което следва да бъде  ангажирана отговорността й за процесното нарушение. Същата е била в обекта, явно е съзнавала всички елементи на нарушението, че продава алкохол на деца, което е забранено от изричната норма на чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила на детето. /Посочената норма забранява продажбата на алкохол на деца./ Освен това сама е предупредила момичета да „скрият алкохола в чантите”, което пряко манифестира съзнанието й за всички елементи от обективна страна на административното нарушение.  Обективно се е стигнало до продажба на алкохол на малолетни деца, това е било сторено не еднократно, тъй като освен за злополучната продажба от 19.07.2013 г. на бутилка „Мента” на Е.С.Д., която употребила алкохол за първи път в живота си, видно от обясненията на другите малолетни, по време на лагера си в хотел „З.”, те многократно за закупували алкохол и цигари от обекта на жалбоподателката, което говори липсата на какъвто и да е било зачитане от нейна страна на изрична законова норма в преследване на користни цели – търговска печалба. В тази насока, тъй като глобата на жалбоподателката е ориентирана към минималния размер от 2000 лева, налице са данни, че нарушението е извършвано от нейна страна системно, както по отношение на алкохол, така и на цигари, то наказанието се явява справедливо определено в размер на 2 500 лева, в този смисъл ориентирано между минималния и средния размер на санкционната рамка от 2500 до 4000 лева, поради което съответства на целите, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за нарушение по чл. 24, ал. 1 от ЗАНН. В контекста на изложеното по-горе отговорността на жалбоподателката е ангажирана поради нейната лична вина по смисъла на чл. 7 от ЗАНН.

Не могат да бъдат споделени доводите и за допуснато нарушение по чл. 40 от ЗАНН. Неспазването на изискването на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН за съставяне на акта в присъствието на двама свидетели по съставянето му, различни от свидетелите-очевидци на констатиране на нарушението не е от категорията на съществените, тъй като съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност по акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението.

Досежно оплакването за нарушение по чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН съдът намира, че административното нарушение е достатъчно добре конкретизирано.

Не намират опора в данните по делото оплакванията на жалбоподателя за допуснати нарушения по чл. 43 от ЗАНН. Актът е бил връчен на жалбоподателя в съответствие с изискванията на чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН.

Неоснователни са и оплакванията за нарушения по чл. 36 и 37 от ЗАНН. Същите не намират опора в материалите по делото. Адм. нак. производство е започнало с надлежно съставен акт.

         Ето защо и поради изложеното, П.ският районен съд, ХХІ н. с.

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 223 от 25.10.2013 г. на началника на П. РУП при ОДМВР – гр. П., с което на В.Г.А. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500 лева на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ за нарушение на чл. 5б, ал. 3 от посочения закон.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред АС П. по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че същото е изготвено и обявено.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Н. В.