АНД 6050/2013 - Решение - 24-02-2014

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№392                24.02.2014г.                  гр. ПЛОВДИВ

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,                     ХІХ наказателен състав

На двадесет и четвърти януари         две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА

 

Секретар ХРИСТИНА ПЕТРОВА

След като разгледа докладвано от съдията АНД № 6050 по описа за 2013г

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

                   ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 72048-0085515/03.09.2013г. на С.Г.М. – З.Т.Д. на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ЕООД АКВАЛАЙФ с булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „П.С.” № ***, представлявано от Ц.С.К. с ЕГН ********** е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500лв (петстотин лева) за нарушение по чл. 33 ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ вр с чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 вр ал. 1 от ЗДДС.

                   Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

                   Обжалвано е Наказателно постановление № 72048-0085515/03.09.2013г. на С.Г.М. – З.Т.Д. на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ЕООД АКВАЛАЙФ с булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „П.С.” № ***, представлявано от Ц.С.К. с ЕГН ********** е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500лв (петстотин лева) за нарушение по чл. 33 ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ вр с чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 вр ал. 1 от ЗДДС.

 

 Жалбоподателят ЕООД АКВАЛАЙФ  редовно призовани, не изпращат представител. С жалбата молят да се отмени НП по изложените в същата съображения.

За въззиваемата страна ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призовани, се явява юрк. Д., с приложено по делото пълномощно и моли НП да се потвърди.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес се явява допустима. Разгледана по същество:

   

 ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

 

Изяснява се, че при извършена проверка на 11.06.2013г в търговски обект, представляващ кафе-аперитив, находящ се в гр. П., ул. „Т.М.” № ** се установява, че не е отбелязана всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажба (начална сума, въвеждане и изваждане на пари в и извън касата) в книгата за дневните финансови отчети в момента на извършването и с точност до минута. Горното е констатирано чрез извършен разчет на касова наличност от фискалното устройство – 50лв и фактическа наличност на паричните средства – 33,62лв, с начална сума на оборот 0лв, при което се установява отрицателна разлика на паричните средства – 16,38лв.

Така установеното е било квалифицирано от страна на наказващия орган като нарушение по чл. 33 ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ вр с чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС, като на дружеството е бил съставен на 15.07.2013г. АУАН , надлежно връчен на лицето, представляващо фирмата.

Разпитаният в с.з. в качеството на свидетел актосъставител И.Б. заявява, че поддържа съставения АУАН. Актосъствителят лично установил нарушението.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като обективни, логични и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. В тази насока са и писмените доказателства от административната преписка - АУАН, протокол за извършена проверка, приложени фискални бонове, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение копие, оборотна ведомост, обяснение от Ц.К.,*** и А., справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори, справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице, заповеди.

Съдът намира за безспорно установено, че е реализиран състава на нарушението  по чл. 33 ал. 1 вр с чл. 25 ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр с чл. 118 ал.1 от ЗДДС, защото в обекта стопанисван от фирмата не са се издавали касови бележки за всяка извършена продажба от въведеното в обекта фискално устройство, съгласно разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ.

Следователно осъщественото нарушение правилно е било квалифицирано от административно наказващия орган.

Това е така, защото с нормата на чл. 33, ал.1 от Наредбата е уредено, че извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Чл.33 ал.2 от Наредбата изисква, когато фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети  да се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута. След като в проверявания обект е намерена касова наличност в размер на 16.38лв., която не е отразена в книгата за финансови отчети, то се стига до извода, че нарушението е безспорно установено.

В конкретния случай обаче, настоящата съдебна инстанция приема, че случаят е маловажен и атакуваното НП следва да се отмени.

 В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

         В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че действително установеното нарушение е констатирано за първи път, касае за изключително малка сума, констатирана като отрицателна разлика на паричните средства – 16.38лв. и като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото,  съдът намира, че настоящето нарушение не може да се приеме като такова с незначителни вредни последици. Поради това и съдът намира, че в случая неправилно и  наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

         Ето защо и Съдът отмени атакуваното НП като неправилно.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Х.П.