Р Е Ш
Е Н И Е
№ 309
гр. Пловдив, 17.02.2014 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на седемнадесети
януари
две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 5954/2013
г. по описа
на
ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № г., издадено от Началник сектор „ ..”
в ОО „….”, гр. Пловдив срещу Транспортна
компания „Б.” ЕООД, ЕИК: , с което на същото
е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева.
Жалбоподателят,
Транспортна компания „Б.” ЕООД, представлявано от адв. Н.С., обжалва цитираното
наказателно
постановление с доводи за неправилност и незаконосъобразност, като моли същото,
да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, ОО „…”, гр. Пловдив, представлявана от Г. К., оспорва жалбата, като
моли издаденото
наказателно постановлените, като правилно и законосъобразно, да бъде
потвърдено.
Пловдивският районен съд, след като
провери законосъобразността на атакуваното наказателно
постановление,
служебно и във връзка за наведените оплаквания, намери за установено от
фактическа страна следното:
При извършена
проверка на 20.07.2013 г., около 21.25 часа в град П., бул. „Г.” № на
таксиметров
автомобил „Дачия Логан”, с рег. № , собственост на Г.В.Б., ЕГН: **********, с
водач
Н.Г. С., ЕГН: **********,
било консатирано, че превозвачът не е организирал труда на водача, така
че последният да
ползва междуседмична почивка от минимум 36 последователни часа след шест
периода
на управление. За
така консатираното нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него НП, което
е предмет
на настоящето
обжалване.
Тази фактическа обстановка
се установява от събраните по делото писмени доказателства, в това
число обжалваното
НП, АУАН, Пътна Книжка, Пътни листове и Констативен протокол, както и от
разпита
на актосъставителя
и свидетеля по АУАН, които в своите показания потвърждават отразените в акта
обстоятелства.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и установената въз основа
на тях фактическа обстановка и като обсъди доводите и съображенията на
страните, намери за установено от
правна страна следното:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, изхожда от легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване
акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
При проверка на
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът констатира,
че в
административнонаказателното производство, в първата му фаза по съставянето на
акта за установяване
на административно
нарушение и издаването на наказателното постановление са допуснати нарушения
на императивните
разпоредби на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН.
Актът за
установяване на административно нарушение има обвинителна функция и трябва да
съдържа
всички съществени
характеристики за извършеното нарушение. В противен случай, той губи тази си
функция и
не е годен да
установи нарушението. В конкретния случай, както в акта за установяване на
административно
нарушение, така и в наказателното постановление, описанието на нарушението не
съдържа
яснота относно
обстоятелствата, касаещи самото нарушение: Видно от отразеното в АУАН и НП,
нарушителят
е санкциониран за това, че не е организирал
труда на водача, така че последният да ползва междуседмична
почивка от минимум
36 последователни часа след шест периода на управление, без обаче да се посочва
кои са
тези периоди. В подкрепа на отразените
констатации, администартивнонакзаващият орган е приложил
пътната книжка на
водача на таксиметровия автомобил, както и пътни листове за дати 19.07.2013 г.,
20.07.2013 г.,
21.07.2013 г. и 22.07.2013 г. Тези писмени доказателства, обаче, не установяват
твърдяното в
АУАН нарушение, доколкото
същият е съставен за извършено такова на 20.07.2013 г., а от приложените по
делото
доказателства липсват такива, от които да може да се установи кои са шестте
периода на управление,
след които не е
била осигурена задължителната минимална междуседмична почивка. При тези
обстоятелства обуславят
и извода, че в конкретния случай е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя,
от една страна, а
от друга - за настоящия съдебен състав се оказва невъзможно да прецени дали в действителност
е налице твърдяното нарушение.
Разпоредбите на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН, са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на
привлечения
към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото
му да знае, къде, кога
и точно какво административно нарушение му се
вменява, че е извършило, за да може да организира защитата
си в пълен обем.
Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или
несъществуването
на описаното в НП
нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното административно
нарушение,
съобразно всички изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Констатираните
нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение
и издаване
на атакуваното
наказателно постановление, са опорочили съществено административнонаказателната
процедура и
са довели до нарушаване правото на защита на
нарушителя, поради което, съдът намира, че следва да се
отмени
наказателното постановление, само на това основание, без да се занимава с
останалите оплаквания в
жалбата и със
съществото на спора.
Предвид на
изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и обжалваното наказателно
постановление,
като
незаконосъобразно подлежи на отмяна.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ІII н. с.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ... г., издадено от Началник сектор
„…” в
ОО „….”, гр.
Пловдив срещу Транспортна компания „Б.” ЕООД, ЕИК:.., с което на същото
е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок
от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК
