АНД 5897/2013 - Решение - 26-02-2014

Решение по Наказателно дело 5897/2013г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 402, 26.02.2014 г., гр. Пловдив

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД

ХVІ наказателен състав

на деветнадесети февруари

две хиляди и четиринадесета година

в публично съдебно заседание в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА БОЗЕВА

 

секретаря Иванка Пиронкова,

 

като разгледа докладваното от съдията

 

НАХД № 5897 по описа за 2013 год.

 

намира за установено следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 442/13 от 23.05.2013г. на А. С. К. на длъжност Началник РУ „Полиция” гр. Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, с което на П.А.С., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят С. в жалбата си и в съдебно заседание обжалва цитираното по-горе наказателно постановление  изцяло, като моли съда да отмени НП.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, редовно призована и не взема становище по жалбата.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима.

Наказателното постановление е издадено против П.С. за това, че на 07.05.2013г. около 14,20 часа на път ІІІ-375, км. 30+200 /П. Ш., регулирано кръстовище за с. З.т., обл. П./, управлява лек автомобил „Дачия Сандеро” с рег.№ , собственост на „С.Б.” ЕООД гр. С., като според наказващият орган жалбоподателят „допуска” следното нарушение – на участък  от пътя с наложено ограничение от скоростта от 60 км.ч.,въведено със знак В-26, се движи с 87 км.ч., превишавайки законоустановената скорост с 27 км.ч., установено с TR 4D трафик радар  с № 287, фиксирани показания скорост, дата и част , показани на водача, с което според АНО С. виновно е нарушил нормата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. На основание чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв.

В атакуваното наказателно постановление се сочи, че то се издава въз основа на АУАН № 442/07.05.2013г. Към административната преписка е приложен актът, с бланкови № 908135, подписан от жалбоподателя и връчен му на 07.05.2013г. В обстоятелствената част на същия са изложени подробно обстоятелствата около извършване на всяко нарушение. АУАН е подписан от жалбоподателя, като в графата за възражение е вписано, че според показанията на скоростомера скоростта на движение е не повече от 60 км.ч.

Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Настоящият съд намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават обжалвания резултат и да налагат неговата отмяна в тази част, без да се обсъжда фактическата обстановка. Както актът, така и наказателното постановление са издадени от оправомощени лица /видно от представената заповед № Із-1745/28.08.2012г. на МВР/. Съдът намира, че в достатъчна степен е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, времето, когато това е станало, дадено е описание на нарушението, посочена е материалната норма, санкционната такава и наложеното административно наказание, както и е индивидуализиран нарушителя.

Съдът обаче намира нарушението за недоказано по несъмнен начин. Показанията на свид. П. и изисканите от съда разпечатка от паметта на посоченото техническо устройство установяват безспорно, че на 07.05.2013г. в 14,30 часа радарното устройство е засякло скорост на движение на МПС от 87 км.ч. Не е спорно между страните и че в посочения в НП пътен участък е въведено ограничение на скоростта от 60 км.ч. с пътен знак В-26, нито че на посочената дата жалбоподателят е управлявал описаното в НП моторно превозно средство. Въпреки това обаче представените от страна на жалбоподателя разпечатки от сървъра на монтираната в автомобила джи пи ес система за проследяване и контрол на скоростта за времето непосредствено преди посочения в НП час – 14,20 ч. и след това, установяват, че посоченото МПС, управлявано от С. /това е посочено изрично в разпечатките/, че скоростта, с която същият се е движил в 14,18,29 часа е 60,38 км.ч., в 19,19,09 часа – 51,82 км.ч., в 14,19,29 часа – 24,58 км.ч., в 14,19,49 часа – 0,47 км.ч., когато жалбоподателят посочва, че е бил спрян от контролните органи. Последващата разпечатка е от 14,36,35ч., когато скоростта на автомобила е  49,08 км.ч.  При това положение и след като още към момента на съставяне на АУАН жалбоподателят е вписал в акта същото възражение – че монтирания скоростомер в автомобила не е отчел предявената му на трафик радара скорост от 87 км.ч., наказващият орган е следвало първо да провери обосноваността на акта и направените с него възражения в съответствие с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН.

Крайният извод на съда е за недоказаност на нарушението, за което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя, което е и основание за отмяна на НП.

В допълнение следва само да се посочи, че дори да се приеме с оглед постъпилото писмо за техническата годност на трафик радара, че обосновано и законосъобразно е съставен АУАН именно на жалбоподателя С., то нарушението не е реализирано от субективна страна. Съгласно нормата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е само онова деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗАНН е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая обаче /както се посочи, дори да се приеме, че при управление на описаното МПС С. е превишил с 27 км.ч. ограничението, въведено с пътен знак В 26/, деянието не е извършено виновно от него, тъй като същият, ръководен от показанията на скоростомера в автомобила, е съзнавал, че шофира с разрешената скорост.

Съдът намира НП за незаконосъобразно и поради това, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган не е съобразил и нормата на чл. 10 от ЗАНН – „При административните нарушения .... допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ”. В НП нарушението е описано като „допуска следното нарушение”. Т.е. след като АНО е приел, че нарушението се изразява в допустителство, то е следвало да съобрази и че съответния закон – в случая ЗДвП нито в нормата на чл. 21, ал.2, нито в санкционната такава на чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП предвижда ангажиране отговорността на допустителите в конкретния казус.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 442/13 от 23.05.2013г. на А.С.К. на длъжност Началник РУ „Полиция” гр. Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, с което на П.А.С., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: И.П.