АНД 5706/2013 - Решение - 21-02-2014

Решение по Наказателно дело 5706/2013г.

                                         РЕШЕНИЕ

 

Номер  386                                21.02.2014 година                    Град Пловдив

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                ХХІІ наказателен състав

На двадесет и трети януари                                                   2014 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Мери Кеворкян
Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 5706 по описа за 2013 година

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-1602841/07.10.2013г на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на „Т и” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ ********, в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление: гр.П, ул.”Б”, № **, представлявано от управителя Й.Т.Н., е наложена “Имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.63, ал.2, вр.чл.63, ал.1 от Кодекса на труда.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-1602841/07.10.2013г на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на „Т и” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ ********, в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление: гр.П, ул.”Б”, № **, представлявано от управителя Й.Т.Н., е наложена “Имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.63, ал.2, вр.чл.63, ал.1 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят „Т и” ЕООД, чрез управителя си Й.Т.Н., обжалва наказателното постановление, формулирайки претенция за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата съображения, алтернативно – да бъде изменено с приложението на чл.415в, ал.1 от КТ. Редовно призован, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв.М., пледира за отмяна на наказателното постановление, поддържайки изложените доводи, като се акцентира на несъставомерност на деянието, респективно на маловажност на случая.

Въззиваемата страна – Дирекция “Инспекция по труда” – Пловдив, редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт К., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно, за което излага аргументи.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „Т и” ЕООД, в качеството му работодател, за това, че при извършена проверка около на 06.06.2013г. на „Т и” ЕООД, гр.П, ул.”Б”, № **, в обект на контрол хотел-ресторант „Н.” в гр.П, бул.”Б.”, № ***, и от представените документи в ДИТ-Пловдив на 21.06.2013г. е установено, че към момента на проверката в 12:50 часа на 06.06.2013г. от страна на работодателя „Т и” ЕООД е допусната до работа като работник кухня Р Н К, ЕГН **********, без да й е предоставено преди постъпването й на работа копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

С това е нарушен чл.63, ал.2, вр.чл.63, ал.1 от Кодекса на труда.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от № 16-1602841 от 28.06.2013г., съставен от К.С.В. – главен инспектор в Д “ИТ” – Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

          Обстоятелствата, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени свидетелските показания на актосъставителя В., отчасти тези на работника – св. Р К, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични и взаимноподкрепящи се. Съдът не се доверява на показанията на св.К. в частта, досежно твърдяното от същата обстоятелство, че на 06.06.2013г. по време на проверката не е била на работа, а се е намирала в обекта единствено да се запознае с работата, тъй като намира в тази им част показанията й за оборени от съвкупната доказателствена маса и пристрастни, предвид продължаващата и към настоящия момент обвързаност на свидетеля с фирмата. Напълно нелогично звучат твърденията на св.К., че макар още на 28.05.2013г. да е била в ресторанта и да е разговаряла с управителя Й.Н. относно започването на работа, едва на 06.06.2013г. е проявила интерес към работата и възможността да я върши, като е сторила това едва след като, както самата тя сочи, е подготвила целия набор от изискуеми документи. Още по-любопитен е факта, че на св.К. й е необходим определен период за запознаване с работата, въпреки, че същата е категорична, че е работила като миячка и в други заведения. Най-фрапиращо досежно истинността на свидетелските показания на св.К. е твърдяното от нея обстоятелството, че макар да не е била започнала работа, то същата е попълнила справката декларация по реда на чл.402 от КТ, в която собственоръчно е отразила, че работи във фирмата от 28.05.2013г. на осемчасов работен ден, с работно време от 8.30 ч до 16.30ч, почивни дни – събота и неделя, като уговореното трудово възнаграждение е 300 лв., а също и че няма сключен трудов или граждански договор за изпълняваната работа.

При тези фактически положения съдът намира, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства относно факта, че е извършено нарушение по чл.63, ал.2, вр.чл.63, ал.1 от Кодекса на труда,  от страна на „Т и” ЕООД. От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че към момента на проверката Р К е престирала работна сила, като е бил допусната до работа, без да й е предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП, тъй като проверката е извършена около 12.50 часа на 06.06.2013г., трудовият договор е сключен от същата дата, а регистрацията му в ТД на НАП е била извършена в 17.37 часа на 06.06.2013г., видно от справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ. Като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя административнонаказващият орган е посочил нарушените разпоредби на чл.63, ал.2, вр.ал.1 от КТ, като същите уреждат задължение на лицата, които са работодатели да не допускат до работа работника или служителя, преди да му бъдат предоставени документите по ал.1, а именно: екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от Териториалната Дирекция на Националната агенция за приходите. Тези норми са императивни и в тях са отправени предписания, които следва да се изпълнят от лицата, явяващи се работодатели, каквито са и юридическите лица съгласно Параграф 1 от ДР на КТ. В този порядък и правилно е определен субектът на отговорността, конкретното юридическо лице – „Т и” ЕООД, към което е било адресирано даденото задължение.

При нарушение на цитираната по-горе разпоредба е определена и административнонаказателна отговорност съгласно чл. 414. ал.3 от КТ, сочещ че при нарушение на разпоредбата на чл.63 ал.2, вр. ал.1 от КТ всеки работодател се наказва с “Имуществена санкция” в размер от 1500 до 15000лв., за всяко отделно нарушение. В случая АНО е определил размерът на имуществената санкция при горните параметри, а именно в законоустановения минимум от 1500лв, с оглед обстоятелството, че липсват данни да се касае за „рецидивна” деятелността от страна на нарушителя.

Неоснователно се явява искането на жалбоподателя за изменяване размера на наложената имуществена санкция с приложението на чл.415в, ал.1 от КТ, касаещ маловажно нарушение, тъй като съгласно ал.2 цитирания текст от приложното поле на ал.1 императивно са изключени определени нарушения, едното от които е процесното. Досежно приложението на чл.28а от ЗАНН в каквато насока пледира процесуалния представител Съдът счита, че в конкретния казус не се касае за маловажен случай, напротив от доказателствата по делото се установява, че работодателят не само не е предоставил своевременно копие от процесното уведомление, но изследваната противоправна деятелност сочи, че по този начин са прикрити и допуснати и редица други административни нарушения и не само на КТ. В случая се касае за факта, че К. е била допусната на работа без въобще да е имало сключен с нея трудов договор в писмена форма, респективно граждански договор. Не само, че е било прикрито трудовото правоотношение, но и подписаният постфактум писмен договор е бил сключен при условия, напълно неотговарящи на действително постигнатите уговорки относно основни елементи от трудовото правоотношение, а именно размера на възнаграждението – от 300 лв формално е бил договорен на 193 лв., и работното време – от 8 часа на 4 часа, които обстоятелства пряко рефлектират в неблагоприятна посока върху трудовите, осигурителните и пенсионни права на работника.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, още повече, че и такива не се сочат, същите съдържат законово определените реквизити .

С оглед на гореизложеното, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 16-1602841/07.10.2013г на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пловдив, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на „Т и” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ ********, в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление: гр.П, ул.”Б”, № **, представлявано от управителя Й.Т.Н., е наложена “Имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.63, ал.2, вр.чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.                 

          За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                     

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:   

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК