АНД 5665/2013 - Решение - 21-02-2014

Решение по Наказателно дело 5665/2013г.

                                         РЕШЕНИЕ

 

Номер  390                                21.02.2014 година                    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                               ХХІІ  наказателен  състав

На двадесет и трети януари                                                    2014 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Мери Кеворкян

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 5665 по описа за 2013 г.,

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 7881/13 от 01.08.2013г на Началник сектор ПП към ОДМВР - Пловдив, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП и чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на Н.А.М. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания както следва: “Глоба” в размер на 200 лв и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца; “Глоба” в размер на 10 лв; и Глоба в размер на 2000 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, за извършени административни нарушения съответно по чл.103, предл.2 от ЗДвП; чл.100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП и чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП.

 

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 7881/13 от 01.08.2013г на Началник сектор ПП към ОДМВР - Пловдив, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП и чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на Н.А.М. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания както следва: “Глоба” в размер на 200 лв и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца; “Глоба” в размер на 10 лв; и Глоба в размер на 2000 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, за извършени административни нарушения съответно по чл.103, предл.2 от ЗДвП; чл.100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП и чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП.

                Жалбоподателят Н.А.М. обжалва наказателното постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата съображения. В съдебно заседание, редовно призован, се явява и както лично, така и чрез процесуалния си представител пледира за отмяна на постановлението като необосновано.

          Въззиваемата страна – Сектор ПП при ОДМВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

          ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Н.А.М., за това, че на 14.07.2013г около 22.50 часа в гр.Пловдив, БУЛ. М. и УЛ. Ц. С. управлява товарен автомобил “Мерцедес” с рег.№ *********, собственост на ЕТ “С А К”, като: 1.Водачът не спира при подаден сигнал със стоп палка образец МВР от униформен служител. Спрян на около 800-900 метра.; 2. Не представя КТ към СУМПС или акт.; 3. Водачът мирише на алкохол и заяви, че е изпил около 2-3 бири. Отказва проба за алкохол с техническо средство алкотест дрегер. Издаден талон за медицинско изследване № 0322695, е извършил:

1.                  Не спира на посоченото място при подаден сигнал за спиране от контр.органи.

2.                  Не носи контролен талон към свидетелство за управление на МПС от съответната категория.

3. Отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество.

С това виновно е нарушил чл.103, предл.2 от ЗДвП; чл.100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП и чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 7881 от 14.07.2013г., съставен от П.И.Л. – мл.автоконтрольор към сектор ПП при ОДМВР - Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, при които са осъществени съставите на изследваните нарушения, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя Л., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични и взаимноподкрепящи се. Досежно свидетелските показания на допуснатия по искане на жалбоподателя свидетел А. М., спътник и очевидец на събитията, съдът след внимателния им анализ е на становище, че същите не могат да се възприемат с доверие по отношение на основните подлежащи на доказване факти. Св.М. от една страна твърди, че на водача М. е бил направен тест за алкохол, но същевременно заявява, че не е видял дали М. е “духал на дрегера... и какво е отчел той”, понеже водачът и полицаите били зад буса до патрулния автомобил. Тоест по отношение на горните обстоятелства е налице вътрешно противоречие в показанията на св.М., от една страна, а от друга страна, същите не се подкрепят от показанията на актосъставителя Л., но и противостоят на писмените доказателства по делото, в частност на приложения талон за медицинско изследване, от който се установява, че водачът М. се изпраща за медицинско изследване за наличие на алкохол или упойващо вещество, като същият е отказал да извърши проба с техническо средство. По отношение на обстоятелствата дали водачът М. е носел контролен талон към СУМПС св.М. въобще не свидетелства, а досежно тези, че нарушителя не е спрял при подаден от страна на контролните органи сигнал за спиране, същият обяснява поведението на водача, като единствено заявява, че самият той не е видял такива органи да подават сигнал, от което, обаче, не следва автоматично извода, че и М. не ги е видял, още повече, че св.М. нееднократно заявява, че е бил под въздействието на алкохол. Прочее такъв е бил установен в размер на 1.78 промила.    

Изложеното дотук налага изводът, че от страна на водача М. несъмнено са били извършени вменените му административни нарушения, които правилно и законосъобразно са били квалифицирани по посочените по-горе законови текстове.

Същото така правилно и законосъобразно деятелността на Н.М. е била санкционирана, като в случая следва да се има предвид, че предвидените в чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП и чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП наказания, а именно глоба в размер на 10 лв; глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца са императивно установени като размер и срок и не подлежат на преценка както от АНО, така и от съда. Само по отношение на нарушението по чл.103, предл.2 от ЗДвП, което е санкционирано по реда на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП законодателят е предвидил наказанията в определени граници, а именно глоба от 50 до 200 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. В конкретния казус съдът намира, че напълно основателно са били наложени наказания около средния, а досежно глобата и в максималния размер, изхождайки от обстоятелствата по случая, тъй като, както се установява и от гласните доказателства, водачът М. не само не е спрял на посоченото място при подадения сигнал, но се е наложило полицейските служители да го преследват, за да го накарат да преустанови движението си. Допълнително, вземайки под внимание приложената по делото справка за нарушител от региона, се установява, че жалбоподателят многократно е бил наказван за нарушения на ЗДвП, тоест същият е лице с трайна нагласа за осъществяване на адм.нарушения.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно издаване.

Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 7881/13 от 01.08.2013г на Началник сектор ПП към ОДМВР - Пловдив, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП и чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на Н.А.М. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания както следва: “Глоба” в размер на 200 лв и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца; “Глоба” в размер на 10 лв; и Глоба в размер на 2000 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, за извършени административни нарушения съответно по чл.103, предл.2 от ЗДвП; чл.100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП и чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

          За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

          По изложените мотиви съдът постанови решението си.       

РАЙОНЕН СЪДИЯ:   

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК