АНД 5647/2013 - Решение - 21-02-2014

Решение по Наказателно дело 5647/2013г.

                                   РЕШЕНИЕ

 

Номер 388                                 21.02.2014 година                           Град Пловдив

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                        ХХІІ наказателен състав

На двадесет и трети януари                                                           2014 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: МЕРИ КЕВОРКЯН

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 5647 по описа за 2013 година

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9807/13 от 27.08.2013г. на Началник сектор ПП към ОДМВР Пловдив, с което на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП; чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП на С.Б.И., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 100лв.; “Глоба” в размер на 50 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец; както и “Глоба” в размер на 10 лв. за административни нарушения съответно по чл.25, ал.2, предл.1 от ЗДвП;  чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

        

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК

 

 

 

            

 

 

 

 МОТИВИ:

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 9807/13 от 27.08.2013г. на Началник сектор ПП към ОДМВР Пловдив, с което на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП; чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, на С.Б.И., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания Глоба в размер на 100лв.; “Глоба” в размер на 50 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец и “Глоба” в размер на 10 лв., за административни нарушения съответно по чл.25, ал.2, предл.1 от ЗДвП; чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят С.Б.И. обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, твърди се наличие на процесуални нарушения при издаването му. Формулира претенция за отмяната му, оспорвайки фактическата обстановка в същото. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не изпраща процесуален представител и не взема становище по спора.

Въззиваемата страна Сектор ПП при ОД МВР - Пловдив – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.

          Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес се явява допустима. Разгледана по същество:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено срещу С.Б.И., за това, че на 21.08.2013г. около 19.20ч. в ГР. П, БУЛ. Б, като водач на МПС – лек с Рег.№ ******** при обстоятелства: гр.П-в, БУЛ. Б № **, у-ва, л.а.Ауди А3 с № ********, собственост на В. Г. Г. – **********, в посока запад-изток в средна пътна лента, като: Навлиза в съседна (лява) пътна лента, отнема предимството на праводвижещия се в нея лек автомобил Форд Фиеста с № ********* и допуска ПТП с мат.щети, не изпълнява задълженията си като участник в ПТП, не уведомява органите на МВР, не спира на място, не установява щетите и напуска местопроизшествието. АУАН съставен по ВЯ/03-6469/22.08.13г., е извършил: 1. Не пропуска ППС, движещи се по лентата, в която е навлязъл.; 2. Не спира и не установява последиците от ПТП.; 3. Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория.

С това виновно е нарушил чл.25, ал.2, предл.1 от ЗДвП; чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 9807 от 23.08.2013г., съставен от Н.Й.Н. – полицейски инспектор при сектор “ПП” при ОДМВР - Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по близък начин тази, описана в АУАН, с изключение на факта, че в акта са описани обстоятелства досежно непредставяне на СУМПС и контролен талон на датата на съставяне на акта, като в скоби е посочено, че на 23.08.13г. около 14.45ч управлява гореописаното МПС на УЛ. Б № **. Наред с това второто нарушение е било квалифицирано и по т.3, б.”А” на чл.123, ал.1 от ЗДвП.

Така изложените фактически положения, при които са осъществени съставите на изследваните нарушения, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, подредени, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по чл.25, ал.2, предл.1 от ЗДвП, съгласно който “При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.”, а според нормата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, пък,  “Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Текстът на чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП задължава водачът на моторно превозно средство да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория. Наличната доказателствена маса сочи несъмнено на извода, че водачът И. не е спазил правилата за предимство, тъй като навлизайки в съседната лента не е осигурил предимството на движещия се по нея направо лек автомобил, което е резултирало в пътнотранспортно произшествие, а същият не е спрял да установи последиците от него. На последно място, доказа се и, че водачът не е носил СУМПС, но видно от свидетелските показания, това нарушение същият не е извършил на датата, посочена в наказателното постановление – 21.08.2013г., а на датата на съставяне на акта – 23.08.2013г.  

         Всъщност, последното е едно от констатираните при служебната проверка на НП съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при издаването му, които водят до неговата незаконосъобразност и представляват основание за отмяната му.

         На първо място, досежно нарушението по чл.25, ал.2, предл.1 от ЗДвП, съобразявайки разпоредбата, по която същото е било наказано, и правната му квалификация се установява противоречие между фактическото и юридическото обвинение. Всъщност описаното деяние е неправилно квалифицирано, понеже законосъобразната правна квалификация на същото с оглед твърденията, че се касае за ПТП следва да бъде самата санкционна норма, представляваща сложен фактически състав, съдържащ в себе си както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. Разпоредбите на чл.25 от ЗДвП, в частност посочената в акта и постановлението – ал.2 на същия член, представляват правила, уреждащи извършваните от участниците в движението маневри, а не сочат на задължително поведение във връзка с ПТП, каквито обстоятелства се описват. Тоест неизпълнението по законосъобразен начин на маневрата само по себе си представлява нарушение на правилата за движение, но в конкретния казус се твърди, че в резултат на същото са настъпили други вредоносни последици, а именно настъпване на ПТП, тоест именно този последен факт е обективен съставомерен признак от нарушението, който е посочен и в санкционната норма, поради което и прецизната правна квалификация не е по чл.25, ал.2, предл.1 от ЗДвП /обвързана норма/ или не единствено по този текст, а основно е по санкционния текст. Съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистаниция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не представлява престъпление.”; а чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП касае нарушение на правилата за предимство. Допълнително, неяснотата досежно това в какво точно се е осъществило административното нарушение се задълбочава и от липсата на пълно и точно посочване в цифровата квалификация на деянието при коя точно от предвидените три различни хипотези на ал.2 на чл.179 от ЗДвП, които по-горе се посочиха, е осъществено същото. Препращането към ал.1 на чл.179 от ЗДвП може да обуслови извода, че наказващият орган вероятно е имал предвид третата хипотеза, при която изпълнителното деяние включва нарушения по ал.1, но така или иначе същият си е спестил посочването й при квалифицирането на деянието.

По отношение на второто нарушение – по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, е налице значително разминаване между описанието и квалификацията му в акта и в постановлението, което е довело до вменяване във вина на водача на съществено различни административни нарушения. Това е така, защото според чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;”, което несъмнено изисква да са изложени обстоятелства дали се касае за създадена или не опасност за движението по пътя, каквото излагане, обаче, в постановлението липсва. От друга страна, в АУАН деянието е описано и квалифицирано по чл.123, ал.1, т.1 и т.3, б.”А” от ЗДвП, като според т.3, б.”А” е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди. В обстоятелствената част както на акта, така и на постановлението са изложени фактически обстоятелства – “не уведомява органите на МВР, не спира на място, напуска произшествието”, които представляват обективни съставомерни признаци на други нарушения, а именно тези по чл.123, ал.1, т.2, б.”А” и б.”Б” от ЗДвП, но такива нарушения не са били квалифицирани, а нещо повече, за тяхното осъществяване необходим съставомерен елемент от обективна страна е наличието на пострадали от произшествието хора, но същевременно подобни обстоятелства не са изложени нито в акта, нито в постановлението. Тоест налице е разминаване между фактическото и юридическо обвинение, предявено на нарушителя И., което е процесуално недопустимо.

По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, както вече се каза, е налице несъответствие в твърдяната в наказателното постановление дата за извършване на нарушението, а именно 21.08.2013г., като в АУАН за такава е отразена 23.08.2013г., а и от доказателствата по делото се установява последната.

Всичко изложено дотук води на извода, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати нарушения на императивните изисквания на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, пр.1, пр.2 и пр.4, т.6 от ЗАНН, предвиждащи задължителни реквизити, които следва да съдържат АУАН и НП в насока ясно, точно и пълно посочване на обстоятелствата при които е осъществено нарушението, неговата дата и описанието на същото, както и законовите разпоредби, които са били нарушени.

 Коментираните нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, понеже ограничават възможността му да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви факти и обстоятелства и на коя дата, е осъществено то, които фактически положения наказващият орган да е приел за релевантни и, които следва наказаното лице да оборва. Допуснатите нарушения са неотстраними в настоящата въззивна инстанция с оглед контролните функции на същата, поради което и налагат отмяна на наказателното постановление.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира, че Наказателно постановление № 9807/13 от 27.08.2013г. на Началник сектор ПП към ОДМВР Пловдив, с което на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП; чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП на С.Б.И., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания “Глоба” в размер на 100лв.; “Глоба” в размер на 50 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец; както и “Глоба” в размер на 10 лв. за административни нарушения съответно по чл.25, ал.2, предл.1 от ЗДвП;  чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.

 

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

        

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК