АНД 5511/2013 - Решение - 09-01-2014

Решение по Наказателно дело 5511/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е   № 49

град  ПЛОВДИВ 09.01.2014  год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд       -        ХІV - ти наказателен    състав

на девети януари                             през две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА АНТОНОВА

 

Секретар: ДАНИЕЛА ДОЙЧЕВА

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

НАХД   5511  по описа за  2013  година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20653-F004235, издадено на 09.10.2012 г. от Заместник Директор при ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на ЕООД “Е.М.Т.” /в несъстоятелност/, за извършено административно нарушение на чл. 7, ал. 3 от КСО е наложено административно наказание “имуществена санкция в размер на 500 лева по всяка една от позициите на наказателното постановление – общо 9 на брой, за всяко от административните нарушения, извършени в периода 01.04.2011 г. – 31.01.2012 г., като всяко едно от административните нарушения от т. 1 до т. 9 от  НП касае посочената вече правна квалификация, но се отнася до различните отчетни периоди за 2011 г. 

Жалбоподателят в депозираната от него жалба, желае да бъде отменено атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание не се явява, за да релевира доводите си. Счита, че издаденото НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено.

Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт М. счита жалбата за неоснователна. По същество изразява становище, че  обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, и съобразно исканията на страните, намира и приема за установено следното:

На ЕООД “Е.М.Т.” - гр. Съединение била извършена проверка след възлагането й с нарочна резолюция относно спазване на сроковете за внасяне на вноските за държавно обществено осигуряване дължими от търговеца. С протокол от 03.02.2012 г. приключила с констатации. На първо място той сочи, че от проверявания търговец са били изискани документи в резултат на което в деловодството на ТД на НАП – Пловдив исканите документи, като била извършена проверка от страна на инспектора по приходите в информационните масиви на ТД на НАП – Пловдив относно декларираните от жалбоподателя данни за осигурените лица, осигурителният им доход. При извършената проверка се установило, че за процесния период включително ДОО са начислени, но трудовите възнаграждения на работниците не са изплатени. За целия проверен период са били начислени и трудовите възнаграждения на работещите по трудов договор, но не са изплатени. За периода от 01.04.2011 г. до 31.01.2012 г. нямало внесени вноски за ДОО. В хода на проверката било прието, че жалбоподателят не бил  спазил срока за внасяне на сметките на ТД на НАП – Пловдив на дължимите осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване /ДОО/ върху начислените трудови възнаграждения за периода 01.04.2011 г. – 31.01.2012 г. в законоустановените срокове  до края на месеца следващ месеца, през който е положен труда от страна на работещите по трудово правоотношение, като възнагражденията на лицата са били начислени, но не са били изплатени и общият размер на дължимите осигурителни вноски невнесени за фондовете на ДОО бил 286 957,07 лв., който съответствал на възнагражденията, отразени във ведомост за заплати.

  За периода от 01.04.2011 г. до 31.04.2011 г. са били начислени трудовите възнаграждения на работещите по трудови договори работници за месец април 2011 г. на 31.05.2011 г., като към дружеството са били назначени лица по трудов договор, като възнагражденията не били изплатени, но съответствали като размер на ведомостта за работна заплата. Дължимите осигурителни вноски за ДОО били в размер на 6923,64 лева, които следвало да бъдат внесени по сметка на ТД на НАП – Пловдив до 31.05.2011 г. не били внесени по принадлежност по сметката на ТД на НАП – Пловдив. Това били констатациите по т. 1 от АУАН и НП.

  За периода от 01.05.2011 г. до 31.05.2011 г. са били начислени трудовите възнаграждения на работещите по трудови договори работници за месец май 2011 г. на 29.06.2011 г., като към дружеството са били назначени лица по трудов договор, като възнагражденията не били изплатени, но съответствали като размер на ведомостта за работна заплата. Дължимите осигурителни вноски за ДОО били в размер на 6923,64 лева, които следвало да бъдат внесени по сметка на ТД на НАП – Пловдив до 30.06.2011 г. не били внесени по принадлежност по сметката на ТД на НАП – Пловдив. Това били констатациите по т. 2 от АУАН и НП.

   За периода 01.06.2011 г. – 30.06.2011 г. било прието, че осигурителните вноски за ДОО за месец юни 2011 г. в размер на 7189,19 лв. не били внесени по сметка на ТД на НАП – Пловдив до 31.07.2011 г., тъй като трудовите възнаграждения на работещите при търговеца 33 лица са били начислени, но не са били изплатени. Това залегнало като фактически основания на т. 3 от АУАН и НП. 

За периода 01.07.2011 г. – 31.07.2011 г. било установено, че не са били внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО в размер на 7 288,33 лв. за месец юли 2011 г. по сметка на ТД на НАП – Пловдив в срок до 31.08.2011 г., тъй като заплатите на работещите лица по трудово договор за месец 07.2011 г. са били начислени на 31.08.2011 г., но не са били изплатени, като вноските е следвало да бъдат внесени до 31.08.2011 г. Посоченото било прието за фактическа обстановка по т. 4 от АУАН и НП.

За периода 01.08.2011 г. – 31.08.2011 г. било установено, че не са били внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО в размер на 7789,49 лв. за месец 08.2011 г. по сметка на ТД на НАП – Пловдив в срок до 30.09.2011 г. , тъй като заплатите на работещите лица по трудов договор в общ размер за месец 08.2011 г. са били начислени, но не и изплатени на 30.09.2011 г. Посоченото било прието за фактическа обстановка по т. 5 от АУАН и НП.

 За периода 01.09.2011 г. – 30.09.2011 г. било установено, че не са били внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО в размер на 8 148,70 лв. за месец 09.2011 г. по сметка на ТД на НАП – Пловдив в срок до 31.10.2011 г. , тъй като заплатите на работещите лица по трудов договор за месец 09.2011 г. са били начислени на 31.10.2011 г., но не са били изплатени. Посоченото било прието за фактическа обстановка по т. 6 от АУАН и НП.

В НП липсват фактически констатации по т. 7 и т. 8 от НП.

От текста на АУАН е видно, че административно наказателното производство е започнало срещу търговеца и за това, че за периода 01.10.2011 г. – 31.10.2011 г. не са били внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО  в размер на 8032,36 лв. за месец 10.2011 г. по сметка на ТД на НАП – Пловдив в срок до 30.11.2011 г., тъй като заплатите на работещите лица по трудов договор за месец 10.2011 г. са били начислени на 30.11.2011 г., но не са били изплатени. Посоченото било прието за фактическа обстановка по т. 7 от АУАН, като в НП същите не са релевирани.

За периода 01.11.2011 г. – 30.11.2011 г. било установено, че не са били внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО в размер на 6 709,86 лв. за месец 11.2011 г. по сметка на ТД на НАП – Пловдив в срок до 31.12.2011 г. , тъй като заплатите на работещите по трудов договор за месец 11.2011 г. са били начислени на 30.12.2011 г., но не са били изплатени. Посоченото било прието за фактическа обстановка по т. 8 от АУАН, които са били отразени в НП.

За периода 01.12.2011 г. – 31.12.2011 г. било установено, че не са били внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО в размер на 6677,12 лв. за месец 12.2011 г. по сметка на ТД на НАП – Пловдив в срок до 31.01.2012 г. , тъй като заплатите на работещите лица по трудов договор в за месец 12.2011 г. са били начислени на 31.01.2011 г. и не са били изплатени. Посоченото било прието за фактическа обстановка по т. 9 от АУАН и НП.

Фактическите положения, залегнали по т. т. 1-9 от АУАН и НП били квалифицирани като нарушение по чл. 7, ал. 3 от КСО съгласно който дължимите осигурителни вноски за фондовете на ДОО се внасят до края на месеца, следващ месеца, през който е положен труда.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показания на актосъставителя, който поддържа направените констатации и които съдът кредитира като обективни, последователни и  логични, от НП и АУАН в оригинал с разписки за връчването им, писмено възражение, протокол за извършена проверка с приложения към него, писма и справки от информационния масив на ТД на НАП - Пловдив. По принцип фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя, който сочи на съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП.

Съдът намира, че в настоящия случай съставът на вмененото на дружеството жалбоподател административно нарушение по 7, ал. 3 от КСО  по всички позиции /т. т. 1-9 от НП/, предвижда задължение за търговеца в качеството му на осигурител, да внася осигурителните вноски за фондовете на държавно обществено осигуряване до края на месеца, през който е бил положен труда. Няма съмнение, че жалбоподателят е юридическо лице, предвид правно-организационната си форма – регистрирано в ТЗ ЕООД, притежаващо едновременно качеството работодател и “осигурител” по смисъла на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от КСО. В това си качество то е било задължено да внася вноските за ДОО. Периодът за внасяне на задължителните осигурителни вноски е определен в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от КСО, която сочи, че осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него. Видно от чл. 7, ал. 2 от КСО осигурителните вноски за сметка на осигурените лица се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение. В конкретния казус, както бе посочено вече е  релевантна на правната квалификация по всички позиции на НП ал. 3 /отм./ на чл. 7 от КСО, тъй като за отчетните периоди при това нарушение, жалбоподателят е бил санкциониран за невнасянето на осигурителните вноски за месечните трудови възнаграждения за фондовете на държавното обществено осигуряване, които са били  само начислени за месеците от април до декември 2011 г., но не са били изплатени на работниците, не са били заплатени и към момента на съставяне на АУАН. В тези хипотези нормата на ал. 3 /отм./ на чл. 7 от КСО, предвижда, че за случаите, когато възнагражденията са били начислени, но не са изплатени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и ал. 2 на чл. 7 от КСО до края на месеца, следващ месеца, в който е положен труда. За прецизност ще бъде отбелязано, че нормата, към която препраща правната квалификация  НП по т. 1-3 от същото /ал. 3 на чл. 7 от КСО/ е отменена, като съгласно измененията на ал. 1 и ал. 2 на чл. 7 от КСО са предвидени нови срокове за внасяне на осигурителните вноски за ДОО от страна на осигурителите – до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда. Това изменение на КСО е в сила от 01.01.2013 г., като всъщност чрез преуреждането на срока за внасяне на осигурителните вноски за ДОО, едни и същи срокове се скъсяват без да отпада задължението на осигурителите по ЗЗО за срочно внасяне на дължимите суми. За целите на настоящото производство, по-благоприятна се явява действалата към момента на извършване на нарушенията правна уредба, тъй като е предвиждала по-благоприятен за нарушителя срок, в който е следвало да се предприемат дължимите действия, като понастоящем сроковете са скъсени и оттам по-бързо може да се стигне до съставомерно бездействие и ангажиране на административно наказателната отговорност на търговец, който не изпълни в срок дължимите действия.

В случая няма спор, че вноските за ДОО не са били внесени от страна на жалбоподателя в указаните вече по-горе срокове, както и след тях, с което е реализирано съставомерно бездействие по смисъла на чл. 7, ал. 3 от КСО, тъй като в законово установения срок за всеки период  жалбоподателят като осигурител по смисъла на чл. 5 ал. 1 от КСО не е внесъл дължимите осигурителни вноски за ДОО в компетентната ТД на НАП Пловдив.

При все изложеното по-горе в настоящия казус, за част от нарушенията не би могла да се ангажира административно наказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като се установява, че релевантните за нарушенията факти са били известни на наказващата администрация на много по-ранен етап от претендирания в АУАН и НП – там се сочи че нарушенията са открити при приключване на проверката от страна на органа по приходите на 03.02.2012 г. Следва да бъдат обсъдени обаче и другите представени по делото писмени доказателства. В тази насока на органа по приходите в много по-ранен момент са били известни обстоятелствата, че са извършени процесните нарушения, като системното им натрупване. По делото няма спор, че декларации образец , и 6 са били редовно и своевременно подавани от лицето, като не са били констатирани никакви разлики между подаваната в тях информация в обобщен вариант и първичните документи, проверени при търговеца. Самият актосъставител е разполагал с тези декларации е анализирал декларираните за всеки месец  месеца задължения с декларация образец 6, с код 2 в клетка 8.1, 8.2, 8.3 или 8.4 и наличието на разлика между декларираните и внесените задължения по фондовете. На практика е анализирана информацията по месеци за 2011 г. на база на ежемесечно подадените декларации образец 6 и наличието на код 2 в същите, като същевременно е било извършена и проверка за реално внесените суми. Тук ще де посочи, че именно ТД на НАП е органът, който по закон е оправомощен да поддържа съответните сметки и електронни база данни с отчетност за всеки осигурен субект. Видно от разпоредбите на чл. 81 и чл. 87 и следв. от ДОПК, ТД на НАП открива данъчно-осигурителна сметка на всяко регистрирано лице, като част от данните в нея касаят дължимите данъчни задължения на лицата, включително и дължимите от тях вноски за ДОО. Наред с това видно и от самия акт на инспектора по приходите, изготвен на 27.04.2012 г. това е било сторено след  проверка в информационните масиви на ТД на НАП – Пловдив относно декларираните от жалбоподателя данни за осигурените лица, осигурителният им доход, е било констатирано, че за периода 01.04.2011 г. до 31.12.2011 г. включително ДОО са начислени, но трудовите възнаграждения на работниците не са изплатени. Съдът счита, че на таза база може да се приеме, че към момента на подаване на декларация образец 6 и с изтичане на нормативно определените  в разпоредбата на чл. 7, ал. 3 /отм./ от КСО или във вр. с чл. 7, ал. 1, и ал. 2 КСО срокове /връзката в зависимост от това изплатени ли са били трудовите възнаграждения или само начислени/, данъчната администрация е разполагала в всички данни за осъщественото нарушение и нарушителя. Т. е. към момента на съставяне на процесния АУАН е бил изтекъл един от  визираните в чл. 34 от ЗАНН срокове за по-голямата част от нарушенията. В случая актът не е издаден в три месечен срок от откриване на нарушението, а към посочените дати администрацията е разполагала с цялата нормативно уредена информация в своите масиви да разбере за това. При посоченото по-горе съдът приема, че тримесечният срок за всяко посочено нарушение, следва да се отброи от датите на които е следвало да бъдат внесени съответните осигуровки, които са посочени конкретно за всеки един от месечните периоди и най-общо се явяват последната дата за месеца, който следва отчетния период. При това положение АУАН е издаден на 27.04.2012 г. и всички позиции от т. 1 до т. 8 включително се явяват просрочени над три месеца, като най-късно в 3 –месечен срок, следващ датите по периоди както следва, считано от  31.05.2011 г. – по т. 1 от НП, 30.06.2011 г. – т. 2 от НП, 31.07.2011 г. – т. 3 от НП, 31.08.2011 г. – т. 4 от НП, 30.09.2011 г. – т. 5 от НП, 31.10.2011 г. – т. 6 от НП и 30.11.2011 г. – т. 7 от НП и 31.12.2011 г. – по т. 8 от НП е следвало да бъде съставен акта за установяване на административно нарушение. Видно от разпоредбата на чл. 34, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. От значение за административно наказателното производство е именно моментът на откриването на нарушението и нарушителя, като следва да се има предвид, че ЗАНН борави както с понятието откриване на нарушението и нарушителя,  така и с понятието установяване на нарушението, което съвпада с момента на съставяне на АУАН. Административното нарушение е открито, когато са налице достатъчно данни за факта на неговото извършване и авторството. Подвеждането на тези факти под определената правната квалификация и изменение на правната квалификация и прецизиране на фактическите основания касаят преценката за наличието на предпоставки за ангажиране на административно-наказателната отговорност, които са част от действията по установяването на административно нарушение и налагането на административно наказание. В конкретния казус АУАН и НП обявяват, че нарушението е констатирано в рамките на процесната проверка, която е започнала обаче в по-късен план от узнаване за нарушенията по т. 1-8 от НП, тъй като за същите са били налице данни по-рано в посочения вече по-горе смисъл. Касае се за съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразността на НП и съставляващо самостоятелно основание за отмяната му по т. 1 – 8 от НП. Следва изрично да се посочи, че терминът откриване на нарушението не предполага доказателствена съвкупност с интензитет на тази, необходима за административно наказващия орган да състави акта за административно нарушение, тъй като откриването на нарушението не съвпада с процеса на неговото установяване, което и станало в по-късен етап.  За пълнота следва да се допълни, че визираните в чл. 34 от ЗАНН срокове независимо от обстоятелството дали се третират като давностни или преклузивни и че становище за техния преклузивен характер е мотивирано в правната доктрина /Златарев, Дерменджиев/, а такова в противния смисъл /от Симеон Стоев/, но то е изолирано и не се споделя от  настоящия състав, сроковете са законово установени, за да се съблюдават.  Приемането на първото от посочените мнения, по необходимост води до извода, че с изтичането на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, се препятства възможността АНО да наложи предвидените по закон наказания. Независимо от теоретичните становища, в случая актът не е издаден в три месечен срок от откриване на нарушението и НП по т. т. 1-8 следва да бъде отменено, тъй като след изтичане на  преклузивен срок, действията се явяват незаконосъобразни.

По отношение на доводите за приложение на института на давността, настоящата инстанция намира, че такава следва да бъде отчетена от 27.04.2011 г., съставянето на АУАН, която дата може да се приравни на довършване на нарушението, след което няма изтекла такава, която понастоящем е 4 г. 6 месеца, като изводите се базират изцяло на разпоредбите на НК след анализ на отпращането. 

Видно от разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН за въпросите по вменяемостта и обстоятелствата, които изключват отговорността се прилагат разпоредбите на НК. Давността, уредена по НК представлява именно едно от посочените обстоятелства, които изключват наказателното преследване. При това положение, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 /стара редакция до изм . с ДВ бр. 26/2010 г./ вр. чл. 81 от НК, за деянията за които се предвижда наказание глоба, абсолютната давност е три години, като същата започва да тече съгласно чл. 80, ал. 3 от НК от довършване на деянието. Съответно на наличните между кориците на делото доказателства и от фиксираната от контролните органи дата на извършване на нарушенията, упоменати съгласно реквизитите по  АУАН и НП по т. т. 1-7 от НП към настоящия момент е изтекла предвидената в закона абсолютна  давност за административно наказателното преследване /съгласно практиката на Административен съд – Пловдив, която се  отчита като една година и половина, считано от извършване на нарушението/, която цели да подпомогне своевременното приключване на административно-наказателните производства. Давността е самостоятелно обстоятелство, обуславящо отмяна на издаденото спрямо жалбоподателя наказателно постановление и при това положение не са налице основанията на чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 81, ал. 3 НК вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 вр. чл. 289, ал. 1 от  НПК и на посоченото правно основание настоящото производство да бъде прекратено, а наказателното постановление – отменено по пункт 1-8 от същото. Налице е друго допълнително основание за отмяна на НП по т. 7 и т. 8 от НП – липса посочване на обстоятелствата на нарушението, което е съществен пропуск и самостоятелно основание за отмяна на НП по тези пунктове.  

Единствено за нарушението по т. 9 не се констатира основание в посочения  по-горе смисъл, поради което за бездействието си, свързано с този отчетен период по неплащане на ДОО,   тъй като се касае за едно продължено във времето административно нарушение, изпълнението на което се прекъсва единствено с плащането им в съответното поделение на ТД на НАП, като дължимите осигурителни вноски не са били издължени и към момента на приключване на производството пред настоящата въззивна инстанция, жалбоподателят следва да понесе административно наказателна отговорност. При така установените обстоятелства правилно е било преценено от наказващия орган по т. 9, че следва да се потърси административно наказателна отговорност от жалбоподателя с налагане на административно наказание по реда на чл. 355 от КСО. При определяне на санкцията наказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН, като е определил същата в  минималния, предвиден от законодателя такъв – 500 лв. Той е отчел липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, обстоятелствата касаещи имуществото на жалбоподателя, факта, че в случая са били нарушени и осигурителни права на значителен брой работници от дружеството и дължимите месечни осигурителни вноски са десетки хиляди лева, за всеки един от месеците.  По тези съображения той правилно е преценил, че се касае за по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи и се накърняват правата на работниците за достъп до системата за общественото осигуряване, поради което не са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН за нарушението по т. 9 от НП. Следва да се посочи, че при все обстоятелството, че трудовите възнаграждения на работниците да не са били заплащани, а само начислявани, в целия проверяван период не наблюдава тенденция за намаляване на броя на ангажираните по трудово правоотношение лица за някои от месеците. При все това, дружеството - работодател е продължило да не  спазва законодателството, свързано с техните осигурителни права. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство във вр. с т. 9 от НП, водещи на отмяна на обжалваното наказателно постановление на процесуално основание, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Фактическите основания на вмененото административно нарушение са ясно и конкретно посочени, като съответстват на състава на осъщественото нарушение и санкционната норма на основание на която е наложена имуществената санкция по т. 9 от НП. Представени са доказателства относно компетентността на наказващия орган да издаде процесното наказателно постановление. За прецизност ще се добави, че изменението на КСО – чл. 7, ал. 1, считано от 01.01.2013 г., предвижда по-ранен месечен срок за издължаване на вноските, а именно до 25 –то число на месеца, следващ месеца, през  който е положен труда, като в случая задълженията на жалбоподателя за внасянето им /съгласно действалата към онзи момент уредба/ е  възникнало на 31.01.2012 г. /за т. 9 от НП, касаещо отчетен период  и положен труд през месец 12.2011 г./, като в този случай датата, на които е следвало да постъпят вноските са от месеца, следващ този, през който е положен труда, но същевременно се явяват и последващи 25 число на същия месец /съгласно новата уредба/.  По горните съображения съдът е на становище, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по т. т. 1-8 от същото, а по т. 9, като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено.

Ето защо, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20653-F004235, издадено на 09.10.2012 г. от Заместник Директор при ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на ЕООД “Е.М.Т.” /в несъстоятелност/, за извършено административно нарушение на чл. 7, ал. 3 от КСО са били наложени административни наказания “имуществена санкция” в размер на по 500 лева по всяка една от позициите на наказателното постановление – общо 9 на брой, за всяко от административните нарушения, извършени в периода 01.04.2011 г. – 31.01.2012 г., като ОТМЕНЯ наказателното постановление по т. т. 1-8 и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, а именно по т. 9 от същото. 

Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – град Пловдив, по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                        ВЯРНО  С ОРИГИНАЛА!

                                                                        СЕКРЕТАР: Д.Д.