АНД 5495/2013 - Решение - 11-12-2013

Решение по Наказателно дело 5495/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е   № 3261

                          В ИМЕТО НА НАРОДА           

                       гр. Пловдив, 11.12.2013 год.

                                                

       Пловдивския районен съд, Двадесет и първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря Нели Въгларова, като разгледа докладваното от председателя НАХД № 5495/2013 год. по описа на Пловдивски Районен съд, намира и приема за установено следното:

       Производството е по реда на чл. 59 и  следващите от ЗАНН.

       Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 7883/13, издадено на 23.07.2013 година от Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – гр. П., с което на лицето Х.Й.Н. ЕГН**********,*** за административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от Закон за движението по пътищата е било наложено на основание чл. 174, ал. 1 от Закон за движението по пътищата административно наказание „глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца”. 

       Жалбоподателят  в подадената до съда жалба оспорва констатациите и счита атакуваното НП за незаконосъобразно. в съдебно заседание редовно призован не се явява и не ангажира доказателства и допълнително становище в подкрепа на твърдението си за незаконосъобразност. Моли издаденото спрямо него НП да бъде отменено.

       Въззиваемата страна, редовно призовани не изпращат представител и не ангажират доказателства и не вземат становище по атакуваното НП.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата срещу НП е била подадена в рамките на 7 дневния преклузивен срок, считано от уведомяване на жалбоподателя, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява и основателна.

На 14.07.2013 година около 00.40 часа жалбоподателят управлявал МПС марка „JEEP” с регистрационен номер от Ч. *******, собственост на фирма **** на кръстовището на бул.”Р.” с ул.”П.” в гр. П.. В този момента той бил спрян за проверка от актосъставителя Л.Н., заемащ длъжността „младши автоконтрольор” в сектор „Пътна полиция”- П.. Жалбоподателят бил като водач на МПС бил изпробван с техническо средство „Алкотест дрегер” № ARSK 0274, който отчел 0.88 промила на хиляда алкохол в издишания въздух. За констатацията бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта  № 0322814. За направената констатация Н. преценил, че съставлява административно нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП и затова съставил АУАН бланков № 006827/14.07.13 г., който жалбоподателят подписал без възражение. На база съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, връчено на 02.08.2013 година. 

Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, приложени по делото: оригинал на АУАН и НП с разписки за връчването им, справка за административни наказания, , заповед за принудителни административни мерки, заповед рег. № К-6659/17.06.2013 година на МВР за  оправомощаване. По принцип фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя.

При така изяснената и безспорна фактическа обстановка, след анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът счита, че могат да се обосноват следните правни изводи: НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона документална форма. При проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на административнонаказателното производство, при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обуславят неговата незаконосъобразност. Безспорно е, че механизма на изясняване на административното нарушение не е подкрепен с никакви доказателства, освен съставения АУАН. В него не са изпълнение изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, а именно, да бъде вписан начина на извършване на проверката и видимото състояние на водача, количеството употребен алкохол. В случаят, тези пороци не са били своевременно отстранени от наказващия орган по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. С това е допуснато процесуално нарушение, защото то се явява в противовес на доказателствената сила на съставеният административен акт, която се презюмпира по смисъла на разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДП, но с уточнението, че тя се отнася само до редовно съставените АУАН. При нередовен АУАН, той не може да породи съответните правни последици. За да бъде обективен издаденият в последствие правораздавателен административен акт, той следва да бъде съобразен с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като следва към него да се прилагат и необходимите доказателства. В този смисъл активността на длъжностното лице е необходима, за да бъде постигната въведената с посочената разпоредба правна сила на съставения акт. При посочено описание на административното нарушение, касаещо отчитане на проба за алкохол в издишания от жалбоподателя въздух с техническо средство, липсват каквито и да е доказателства, че в действителност е била взета тази проба, с нея е бил запознат, липсва описание на начина на взимане на пробата и на видимото състояние на водача. Липсват и не са приложени към НП доказателства, с които да се установи посоченото в чл.1 ал.3 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства изискване, техническото средство да е одобрено по реда на Закона за измерванията. Всичко това представлява неспазване на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 и т.7 от ЗАНН, а именно, наказващият орган е задължен да даде описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на наказанието. Изискването към съдържанието, който задължава наказващият орган да посочи всички тези реквизити с тяхната коректност е безусловно. В този смисъл непосочването на изискуемите от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства обстоятелства по установяване на употребата на алкохол от жалбоподателят представлява съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на нарушителя. С непосочването им са налице съществени процесуални пороци на водения административно наказателен процес, защото той няма възможност да разбере за конкретно какви негови действия следва да бъде привлечен към административно наказателна отговорност, в какво негово поведение се е изразило административното нарушение, а от там конкретно какви наказания са му били определени, което го възпрепятствува да организира защитата си. Според съда, от така съставените АУАН и НП в действителност жалбоподателят не е имал възможност да се направи съответният извод за безспорност на едно осъществено административно нарушение, за авторства на нарушението и относно неговото виновно поведение по смисъла на чл. 7 от ЗАНН.

Липсва от страна на наказващият орган правна аргументация  в съставеното НП за начина на определяне на административното наказание по реда на чл. 174, ал. 1 от ЗДП. Съгласно изискванията на чл. 27, ал. 1 -3 от ЗАНН, при определяне на административното наказание наказващият орган следва да се съобрази със законовите границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. В този смисъл в атакуваното НП липсват каквито и да е мотиви защо е наложен максималният размер на предвиденото наказание глоба и на наказанието лишаване от право да управлява МПС. С определените по този начин административни наказания не биха се изпълнили целите им, посочени в чл. 12 от ЗАНН. Тези пороци на административно - наказателния процес съществено ограничават правото на защита на жалбоподателя и са предпоставка за отмяна на наложените административни наказания. Следва административно наказващите органи  да се стремят  да спазват задължителните изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН при издаване на НП, които изисквания към формата са предпоставка да обосноват административно наказателната отговорност. Още повече, че по своята същност НП са и актове на административно наказателна юрисдикция, т.е. правораздавателни актове и в тази връзка не може да се допуснат никакви изключения във възведената от закона форма.

Ето защо при тези съображения, съдът намира издаденото НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, без да се разглежда спора по същество.

В придвид на изложеното и на сонование чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление7883/13, издадено на 23.07.2013 година от Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – гр. П., с което на лицето Х.Й.Н. ЕГН**********,*** за административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от Закон за движението по пътищата е било наложено на основание чл. 174, ал. 1 от Закон за движението по пътищата административно наказание „глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца”. 

РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до страните пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Н. В.