АНД 4887/2013 - Решение - 28-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 453

гр. Пловдив 28.02.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд – ХVІІ н. с. в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ

 

При участието на секретаря ВИОЛЕТА ТЕРЗИЕВА  като разгледа докладваното от съдията АНД № 4887/2013 г. по описа на ПРС – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 2013К – 0027444/08.05.2013 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив при КЗП, с което на „М.” ЕООД със седалище гр. Пловдив, адрес на управление гр. Пловдив ул. „Д.” № *** ет.*, ап. **, с ЕИК ******, представлявано от Р.А.Т. с ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение по чл.127 ал.3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на основание чл.222 от ЗЗП.

Жалбоподателят „М.” ЕООД гр. Пловдив чрез управителят на дружеството моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Не се оспорва липсата на вписване на рекламация в  регистъра на предявените рекламации, но се излагат доводи, че не е имало основание за предявяване на рекламацията, не е имало основани и за извършване на проверка от служители на КЗП по повод на подадена от потребител жалба. Твърдят се и допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Въззиваемата страна КЗП РД Пловдив чрез упълномощения си процесуален представител моли съда да потвърди наказателното постановление.

Съдът като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от санкционираното лице, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Дружество „М.” ЕООД гр. Пловдив с адрес на управление гр. Пловдив ул. „Д.” № *** ет. *, ап.** стопанисвало търговски обект – магазин за осветителни тела, намиращ в гр. Пловдив на бул. „В.” № **.  

На 15.01.2013 г. свидетелката Ц.Д. *** посетила магазина на „М.” ЕООД на бул. „В.” № **, откъдето купила осветително тяло – нощна лампа, която имала пластмасова щипка на нея, за сумата от 12.00 лв. За извършената покупка й бил издаден фискален бон от работещата като продавач – консултант в магазина С.А.. След като св. Д. се прибрала тя разопаковала нощната лампа и при опита й за прикачане счупила пластмасовата щипка. Веднага след това тя се върнала в магазина на „М.” ЕООД /жената живеела наблизо – на ул. „В.”/ показала счупената лампа и поискала замяната й с друга срещу евентуално доплащане на цената. Служителката в магазина отказала да уважи претенцията на клиента за обезщетяване чрез замяна на счупената стока с друга срещу доплащане като считала, че потребителката нямала основание за това искане.

Така предявената рекламация от св. Д. не била вписана в поддържания в търговския обект регистър на предявените рекламации.

На следващия ден – 16.01.2013 г. св. Д. *** при КЗП – с вх. № П – 03 – 228/16.01.2013 г., в който описала случая с осветителното тяло, приложила и копие на фискалния бон. Въз основа на тази жалба била извършена проверка от служители на РД Пловдив при КЗП, сред които св. М.К. – старши инспектор, на 25.01.2013 г. в магазина за осветителни тела на бул. „В.” № ** в гр. Пловдив. По време на проверката дошла и управителката на „М.” ЕООД Р.Т., а от последната пък била извикана и клиентката св. Д.. Спрямо клиентката управителят на търговското дружество се държала грубо и агресивно, поради което и св. Д. си тръгнала. Констатациите при проверката на място в търговския обект били обобщени в нарочно съставен констативен протокол № К – 0130457/25.01.2013 г. С протокола било наредено на управителят да се яви в КЗП РД Пловдив и да представи писмено становище по жалбата от 16.01.2013 г.

На 31.01.2013 г. управителят Т. ***, представила писмено становище, изготвен бил от св. К. протокол за проверка на документи. Същият ден св. К. съставила и акт на „М.” ЕООД за прието за извършено административно нарушение по см. на чл.127 ал.3 от ЗЗП, състоящо се в неизпълнение на задължението на търговеца да опише в регистъра на предявените рекламации предявената от св. Д. рекламация. При връчване на акта управителят Т. вписала, че ще представи възражения по същия, като такива представила в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Основният аргумент на управителят на дружеството нарушител във възражението бил, че потребителят не била предявила рекламация по начина изискващ се в чл.125 от ЗЗП.

Въз основа на материалите по административната преписка и въпреки подаденото възражение против АУАН, административно – наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на дружеството нарушител административно наказание в минимално предвидения му размер.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. К. и св. Д., АУАН, възражение, становище, известия за доставяне, констативен протокол, протокол за проверка на документи, фискален бон, жалба, извлечение от Търговски регистър, писма, писмени показания, инструкция за монтаж и експлоатация на осветително тяло, заверени копия на: трудов договор, на длъжностна характеристика, на 2 бр. отговори по запитвания, единият от които – представляващ извлечение от кореспонденция по електронна поща, на извлечение от интернет от страница на „Пловдив24.ком”, оправомощителни заповеди, от веществените доказателства по делото – 1 бр. осветително тяло – нощна лампа, в неразопакована опаковка с артикулен номер на него ****, 1 бр. осветително тяло – нощна лампа, неопаковано, поставено в найлонова торбичка, и 1 бр. каталог за осветителни тела.

Съдът кредитира показанията на св. К. и св. Д. изцяло като последователни, логични, допълващи се и кореспондиращи си с останалите писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, които да се състоят в непълно изпълнение на задълженията на актосъставителя и административно – наказващият орган при издаване съответно на АУАН и НП при излагане на обстоятелството на нарушението, време и място на същото, както и при съставяне и връчване на АУАН. Направените възражения от страна на управителя на санкционираното дружество за допуснати съществени такива процесуални нарушения се приеха от съда за неоснователни. Липсата на адрес и ЕГН на свидетелите по АУАН не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното лице да разбере пълния обем на вмененото му за извършено административно нарушение. Неприемането на представени от представляващия „М.” ЕООД веществени доказателства от страна на актосъставителя също не представя съществено процесуално нарушение, като правото на защита и равнопоставеност в производството е в най – пълна степен гарантирано в съдебното производство по обжалване на процесното производство, в която фаза се приеха към материалите по делото представените от Т. и писмени, и веществени доказателства. 

Правилно според съда нарушението е било подведено в АУАН и в НП към уреждащата състава правна норма.

Безспорно е според съда, че „М.” ЕООД гр. Пловдив като търговец не е изпълнило задължението си, въведено в нормата на чл.127 ал.3 от ЗЗП, да опише /чрез представляващия или упълномощено лице/ в регистъра на предявените рекламации  предявената от клиента Ц.Б.Д. рекламация по повод на закупена на 15.01.2013 г. от магазин за осветителни тела, намиращ в гр. Пловдив на бул. „В.” № **, нощна лампа. Липсата на такова описание в регистъра към момента на предявяването на рекламацията не се оспорва и от страна представляващия санкционираното дружество.

Съгласно чл.125 ал.3 от ЗЗП „При предявяване на рекламацията потребителят посочва предмета на рекламацията, предпочитания от него начин за удовлетворение на рекламацията, съответно размера на претендираната сума, и адрес за контакт”. Всички изисквания на чл.125 ал.3 от ЗЗП за предявяване на рекламацията от страна на потребителя Д. в случая са били налице –клиентката се е върнала в търговския обект непосредствено след закупуване на стоката и дефектирането й, носела е същата счупена стока и е поискала замяната й с друга срещу евентуално доплащане. Направените от управителя доводи за липса на основанията на чл.125 от ЗЗП не се споделят от съда. Следва да се укаже, че законодателят борави с различни термини – подаване на рекламация /вж.чл.125 ал.2 и ал.4 от ЗЗП/ и предявяване на рекламации /вж. чл.125 ал.1 и ал.3 от ЗЗП/, а рекламацията по същество си е претенция за заплащане на обезщетение за некачествена стока, както и че задължението за описване на рекламация по чл.127 ал.3 от ЗЗП не означава уважаване на предявената рекламация – независимо от основателността на предявената рекламация за търговеца съществува задължение да опише в регистъра предявяването й.

Неоснователно за влиянието като неправилно и незаконосъобразно е и възражението на управителя Т. за това, че не е следвало да бъде извършвана проверка по жалба, която не отговаря на изискванията на чл.178 от ЗЗП. Независимо от повода за извършване на проверка, респ. за установяване извършването на административното нарушение, при наличие на такова административно нарушение в случая законосъобразно е отпочната процедура по реализация на административна отговорност за нарушението по чл.127 ал.3 от ЗЗП.

По отношение на наложеното административно наказание – според съда правилно е ангажирана съответната на нарушението санкционна норма, а що се отнася до размера на административното наказание – той е определен в минимално предвидения такъв за конкретното нарушение, поради което и не би могъл да бъде ревизиран от съда в насока на неговото намаляване.

            По изложените съображения съдът прие да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.      

Мотивиран от горното ПРС ХІІ н. с.

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2013К – 0027444/08.05.2013 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив при КЗП, с което на „М.” ЕООД със седалище гр. Пловдив, адрес на управление гр. Пловдив ул. „Д.” № *** ет.*, ап.**, с ЕИК *********, представлявано от Р.А.Т. с ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение по чл.127 ал.3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на основание чл.222 от ЗЗП.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

 

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.