АНД 462/2013 - Решение - 18-07-2013

Решение по Наказателно дело 462/2013г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 1964

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

23.05.2013 г.                                                                        гр. Пловдив                               

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На двадесет и трети май две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Гергана Спасова

Като разглежда докладваното от съдията

НАХД № 462 по описа за 2013 година

                                            

Р      Е      Ш      И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12054/2012 г. от 12.10.2012 г. на ВРИД Началник Сектор „ПП” към ОДМВР гр. Пловдив, упълномощен с Із-1745 от 28.08.2012 г., с която на жалбоподателя Б.М.Б. е наложено административно наказание за нарушение на чл.123, ал.1, т.2 б.“б“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12054/2012 г. от 12.10.2012 г. на ВРИД Началник Сектор „ПП” към ОДМВР гр. Пловдив, упълномощен с Із-1745 от 28.08.2012 г. с което на жалбоподателя Б.М.Б. са наложени следните административни наказания: за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 пр.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 /сто/лева, като на основание Наредба № І-1959 на МВР за същото нарушение са му отнети и 4 контролни точки и за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП и на основание чл.185 пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 20/двадесет/ лева.

         Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

                                                   

                                                                                   

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.    

Обжалвано е Наказателно постановление № 12054/2012 г. от 12.10.2012 г. на ВРИД Началник Сектор „ПП” към ОДМВР гр. Пловдив, упълномощен с Із-1745 от 28.08.2012 г. с което на жалбоподателя Б.М.Б. са наложени следните административни наказания: за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 пр.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 /сто/лева; за нарушение на чл.123, ал.1, т.2 б.“б“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца и за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП и на основание чл.185 пр.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 20/двадесет/ лева. На основание Наредба № І-1959 на МВР за нарушението по чл.179, ал.2 от ЗДвП са му отнети 4 контролни точки.

Жалбоподателят Б.М.Б. се явява лично и с редовно упълномощения си защитник – адв. Л..

Административно-наказващия орган - Сектор „ПП и КАТ”, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.

         Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

         Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 06.10.2012 г. от актосъставителя И.Н.Н. е съставен акт за установяване на административно нарушение против Б.М.Б., с ЕГН **********, за това, че на 06.10.2012 г. около 18,30 часа, в гр. П., на кръстовище бул.“***“ и бул.“***“, управлява автобус „Фолксваген” с рег. № ***, собственост на ЕООД „***“ Булстат ***, като при движение, поради неспазване на достатъчно разстояние, причинява ПТП с движещия се пред него лек автомобил „Шевролет“ с рег. № ***, намаляващ скоростта си в колона. Жалбоподателят, като водач на пътно превозно средство и като участник в ПТП не уведомява и неизчаква органите на МВР, а напуска настъпилото пътно транспортно произшествие. Установено е, че управлява с изтекъл срок на АУАН № 319355. Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят поддържа констатираните в АУАН обстоятелства и в свободен разказ излага фактическата обстановка по нарушението. Заявява, че е отишъл на кръстовището по сигнал за настъпило ПТП между два автомобила. Твърди, че на указаното място се е намирал само единия водач – пострадал от настъпилото ПТП. По негови данни, при намаляване скоростта на автомобила си преди кръстовището, управляващия зад него водач на маршрутка го удря, но понеже бил с пътници, не изчаква органи на МВР, а по най-бързия начин е напуснал местото и е продължил по маршрута си. По време на настъпилото ПТП е имало свидетели на случилото се и на около 200 м. от кръстовището спрели маршрутното такси и изчакали актосъставителят и колегата му да отидат за изясняване на случая. В показанията си пред съда, актосъставителят заявява че, нарушителят и пострадалият са дали противоречиви обяснения, а при проверка на документите на жалбоподателят, се установило, че същият управлява автомобила с изтекъл срок на съставен му преди това АУАН. За констатираното нарушение е съставен АУАН на водача, който го е подписал лично и без направени възражения в него.

В съдебно заседание, жалбоподателят Б. лично и чрез упълномощения си защитник – адв. Л., поддържа подадената жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Възраженията, които прави са следните:

На първо място, оспорва изцяло констатациите в АУАН, като твърди, че при светване на зелен сигнал на светофара на въпросното кръстовище, движещия с пред него автомобил рязко е спрял, което е наложило той също да веднага да спре и така се долепил плътно до него, като отрича да е удрял движещия се пред него лек автомобил.

Следващото възражение, което прави е, че наказващия орган неправилно е квалифицирал извършеното от жалбоподателя нарушение под нормата на чл.123, ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП, вместо по чл.123, ал.3 б.“в“ от ЗДвП.

Прави и алтернативно искане, съдът да намали така наложените глоби до техния законов минимум.

         След преценка на всички представени по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че възраженията на адв. Л. са частично основателни, по следните съображения:

По отношение нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, касаещо причиняване на ПТП поради неспазване на дистанция, съдът не възприема възраженията на защитата. Освен отразеното в АУАН, по делото на л. 16 от съдебното следствие е представен и протокол за ПТП № 1388497/06.10.2012 г., от който категорично се установява възникналото произшествие. Посочен е и виновния водач, като са констатирани щети и по двата автомобила. Протоколът е подписан и от двамата водачи, без да са постъпили възражения. Горните доказателства напълно опровергават тезата на нарушителя, че не е влизал в съприкосновение с автомобила на другия водач и че не е възникнало ПТП.

На следващо място, неоснователни са и възраженията на Б. в жалбата му, че е представил АУАН на проверяващите го. Констатираното нарушение е по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП и касае управление на МПС с изтекъл срок на АУАН. Нито в съставения срещу него АУАН, нито в обжалваното НП се твърди, че Б. не е носил със себе си АУАН, който да замести иззетия му талон. В тази връзка в съдебно заседание горното възражение не се поддържа от защитата му, която не е взела и становище по т. 3 от обжалваното НП.

На последно място, съдът намира, че възраженията на адв. Л., касаещи нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП, за основателни по следните съображения:

Съобразно нормата на посочения по-горе текст, "Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието". Видно от АУАН № 12054/06.10.2012 г.,  от  Протокол за ПТП № 1388497/06.10.2012 г., както и от обясненията на актосъставителя в съдебно заседание, при описаното по-горе ПТП няма пострадали граждани. По делото няма приложено нито едно доказателство, което да подкрепя обратното твърдение. Ето защо в тази си част възражението на адв. Л. е основателно и е налице неправилно приложение на закона. Горните правно релевантни факти са относими към хипотезата на правната норма по чл. 123, ал. 3, б. В от ЗДвП, която урежда именно случаите на ПТП, при които са причинени само неимуществени вреди и между участниците няма постигнато съгласие.

Водим от гореизложеното, административнонаказващият орган при издаване на обжалваното НП, е допуснал неправилно приложение на материалния закон, като е подвел под отговорност нарушителя за деяние, което той не е извършил.

По посочените по-горе съображения атакуваното НП ще следва да бъде отменено в частта му по отношение на наложеното наказание за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП        глоба в размер на 100 лв. и лишаване от да управлява МПС за срок от два месеца, като несъставомерно и незаконосъобразно в тази си част.

В останалата си част обжалваното НП, касаещо наложените санкции за нарушенията по чл. 23,ал. 1 от ЗДвП и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, с наложени съответно наказания по чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лв., както и отнемане на основание Наредба № I-1959 на МВР, на 4 контролни точки и на основание чл. 185, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв., ще следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. По отношение на тези нарушения административнонаказващият орган правилно е приложил закона, като в съответствие с правомощията си е наложил справедливи наказания, ориентирани в минималния предвиден от закона размер. В тази връзка следва да се има предвид и приложената по административната преписка "справка за нарушител", от която е видно, че Б. само за 2012 г. на четири пъти е бил санкциониран за нарушения на ЗДвП, макар да е отразено, че актовете не са влезли в сила поради обжалване. Все в този ред на мисли, съотносим към размера на наказанието е и факта, че трудовата ангажираност на жалбоподателя се изразява в превоз на пътници в маршрутно такси, което от своя страна увеличава до голяма степен степентта на обществена  опасност на всяко едно от извършените от него нарушения.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови решението си.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                    

 

         ВЯРНО с оригинала.

 

         Г.С.