АНД 4412/2013 - Мотиви - 30-10-2013

Мотиви по Наказателно дело 4412/2013г.

МОТИВИ

към решение по НАХД №4412/2013 година по опис на П.ски Районен съд, Двадесет и първи наказателен състав

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

Районна прокуратура - гр. П. с Постановление от 31.05.2012 година е направила предложение обвиняемия А.Г.А. с ЕГН-********** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпление по чл. 191, ал. 1 НК изразило се в това, че през м. април 2012 г. в с. Д., обл. П., като пълнолетно лице, без да е сключило брак е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - М.М. с ЕГН **********.

Представителят на Районна Прокуратура – гр. П. се явява в съдебно заседание и поддържа направеното предложение. Дава становище, че обвиняемия е осъществил престъплението съгласно вмененото и обвинение и затова следва да бъде признат за виновен. Предлага, в предвид наличието на всички обективни предпоставки на чл. 78а, ал. 1 от НК да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Конкретният размер счита, че следва да бъде ориентиран към минимума на предвидения в закона, както и да се възложат направените разноски.

Обвиняемият А. се явява в съдебно заседание и се признава за виновен, като дава обяснения в хода на съдебното следствие по вмененото му престъпление. Изразява съжаление и моли за минимално наказание.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото и в хода на съдебното следствие доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обвиняемият А.Г.А. е роден на *** ***. той по произход е българин и български гражданин. Не е женен, но е живущ при фактическо съжителство и има малолетно дете. Има образователна степен „основно образование”, като заема длъжността „работник” в ТД „М.” – с. Д.. Живее постоянно на адрес в с. Д., общ. К., обл. П., ул. „Д.” № *. Има ЕГН**********. През 2011 г. обвиняемият се запознал с непълнолетната св.М.Т., двамата се харесали и станали приятели. През месец април 2012 г., когато св. Т. била навършила 15 години, а обвиняемият 18 години, по настояване на А. двамата заживели заедно на съпружески начала в дома на обвиняемия, където той пребивавал заедно с родителите си - свидетеля Н.А.М. и Г.А.. През м. август същата година те направили годеж по обичаите на тяхната общност. Въпреки ранната възраст на св.Т. родителите и – свидетеля Т., така и родителите на А., не се противопоставили на съвместното съжителство. От това съвместно съжителство на 09.04.2013 г. им се родил син Н..

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - показанията на обвиняемия А. пред съда и в хода на досъдебното производство, както и от показанията на свидетелите Н.М. и М.Т., Н.Т. дадени в хода на досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, както и от приложените писмените доказателства по дознанието, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно инкорпорирани в съвкупният доказателствен материал –справка от Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане”- гр. Х., справка за съдимост, характеристична справка, приложена от дознателя.

Съдът кредитира изцяло самопризнанието на обвиняемия като правдиво, логично, съответствуващо на събраните други гласни доказателства – показания от свидетелите Н.М., М.Т. и Н.Т., които се явяват обективни, последователни относно изразените с тях факти, непротиворечиви и кореспондиращи си помежду си, непредубедени, като са подкрепени от останалите доказателства, събрани и приложени по делото. Между така събраните по делото доказателствени материали не съществуват противоречия, касаещи установените факти, включени в предмета на доказване. Свидетелите обективно отчитат, че действията си обвиняемият А. е заживял на съпружески начала с лице, ненавършило 16 годишна възраст. От тях съгласно изискванията на чл. 102 от НПК по несъмнен начин се установява механизма на престъплението, неговото време и място, характерът и размера на причинените вреди, както и авторството.

От ПРАВНА страна съдът счита, че с деянието си обвиняемият А.А. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 191, ал.1 от НК. Той е годен субект на престъплението, защото към момента на извършването му е действал в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

От обективна страна действията на обвиняемия са се изразили в това, че през м. април 2012 г. в с. Д., обл. П., като пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – М.М.Т., ЕГН **********. Поведението на обвиняемият е изцяло съставомерно по този състав. На първо място той е осъществил противоправни действия, които са се изразили в поканата му към свидетеля да живеят като съпрузи преди тя да навърши 16 годишна възраст, а в последствие и съвместното им съжителство в дома на неговите родители.

От субективна страна деянието е осъществено при непредпазливост като форма на вината на обвиняемия. Същият не е целял, но е могъл и е бил длъжен да предвиди тяхното настъпване. Формата на вината се обективира чрез посочените по-горе признаци и се извежда от фактите, такива каквито са те по делото, а не само от обясненията на дееца.

Съдът намира, че законосъобразно е било направено предложение от Районна Прокуратура – П. за освобождаване на обвиняемия А.А. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като са налице всички комулативно изискуеми предпоставки на тази норма. За посоченото по-горе деяние по чл. 191, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и с обществено порицание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и към момента на извършване на настоящото деяние спрямо него до този момент не е прилаган този институт, няма причинени от деянието имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. С оглед на гореизложеното съдът намира, че на основание чл. 378, ал. 4 от НПК обвиняемия следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност. Съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства – критичното отношение към извършеното, липса на други противообществени прояви, изключително добрите характеристични данни, изразеното съжаление, трудовата му ангажираност. Не се отчетоха отегчаващи вината обстоятелства. Затова на обвиняемия при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК и при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, като най-съответно на извършеното следва да се наложи административното наказание глоба, определена в минимален размер от 1000.00 /хиляда/ лева. При индивидуализацията на наказанието съдът взе в предвид обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 от НК. Съдът е убеден, че така определеното административното наказание ще спомогне в най-пълна степен да се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, ще спомогне да се поправи обвиняемият към спазване на законите и добрите нрави, ще му отнеме възможността да извърши и други подобни престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, ще допринесат според становището на съда за целите на специалната и генералната превенция.

Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов ред.

Няма направени разноски в наказателното производство, които да подлежат на възстановяване.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК съдът се произнесе с решението си.

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:                  

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Н. В.