АНД 4216/2013 - Решение - 24-02-2014

Решение по Наказателно дело 4216/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е № 384

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА              

                                      гр. Пловдив, 24.02.2014 год.                        

 

         Пловдивския районен съд, 14 н. с., в публичното заседание на 22.01.2014 година в състав: председател ВЕЛИНА АНТОНОВА, при секретаря Даниела Дойчева, като разгледа НАХД № 4216/2013 год., намира и приема за установено следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и  следващите от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на Т.П.А. срещу електронен фиш серия К № 0579967 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР - Пловдив, с което на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „ Глоба” в размер на 100 лева  за извършено нарушение  по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

 В подадената до съда жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, поради което жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло електронния фиш на ОД на МВР - Пловдив, с който е било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, за да релевира доводите си.

 Въззиваемата страна - ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител по делото, но ангажира писмено становище по жалбата.

         Съдът, след като се запозна с приложените по делото писмени доказателства, приема да установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП и предвид факта, че не е подавано от жалбоподателя възражение срещу електронния фиш, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува издадения електронен фиш, поради което е процесуално допустима.

         На 27.04.2013 г. в 13.44 часа на бул. «Р» № **, с техническо средство било заснето движение на лек автомобил с претендирана от наказващите органи в самия електронен фиш марка на автомобила “Мицубиши Паджеро» с регистрационен номер *********** с измерена скорост от 71 км./ч. – над максимално разрешената за движение 50 км./ч., като отклонението било посочено в размер на 21 км/ч. В описателната част на фиша като нарушител било вписано името на жалбоподателя като собственик на управляваното МПС. Въз основа на заснемането била издведена разпечатка на клип, в която бил вписан рег. № на автомобила, движение с установена скорост от 74 км./ч. – превишаване с  24 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 27.04.2013 г. и час - 13:44:45 ч., но подобна дата и час не се изписват на снимковия материал. Като място на нарушението били отразени географски координати.

         Електронният фиш, представляващ писмен текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия формат А4 без подпис и печат на технически сътрудник бил връчен на жалбоподателя съгласно приложената по делото обратна разписка. Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел «Охранителна полиция», сектор «Пътна полиция», няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е бил обжалвалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба. 

          Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните вече по-горе писмени доказателства, както и  въз основа на снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата.

         Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., като съгласно ал. 2, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на наказателното постановление за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място до 31 км/ч, водачът се наказва с глоба от 100 лева. В случая е съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с «автоматизирано техническо средство» по смисъла на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, което е годно да установи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец. Наред с това Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл. 189, ал. 11, предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, като това приравняване следва да се приеме, че е не само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове, но включва и реквизитите на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш, при все разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на процедура по съставяне и връчване. 

Фактическите констатации, изложени в електронния фиш, в посочения вече смисъл се различават с данните от трафик радара, тъй като в електронен фиш е отбелязано превишаване на максимално допустимата скорост с 21 км./ч., докато в приложението по преписката, изготвено от служител в сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР Пловдив е записано отклонение с 24 км./ч. Отразеното в описателната част на електронния фиш относно конкретната скорост на движение на лекия автомобил не отговаря на отразеното в приложения към материалите по административната преписка снимков материал от заснет с техническо средство радар клип, т. е. не намира опора в доказателствения материал по делото, без да е налице обяснение за разликата. Налице е разминаване по отношение приетото превишение на скоростта, макар и в полза на жалбоподателя. Решаващо в случая, обаче, се явява обстоятелството, че  електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения, поради което в тежест на издателя му се явява необходимостта  да бъдат установени по безспорен начин всички белези от обективната страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Спецификата на случая касае опит за установяване на нарушението чрез фотокамера и техническо средство – радар, свързани с компютър. Компютърът е пригоден да задейства камерата за заснемане на МПС, което е засечено да превишава скоростта над определени граници, като отговорен за нарушението съгласно общият принцип е водачът на автомобила, а не неговият собственик, ако няма това качество. Касае се за видеонаблюдение, което се извършва чрез техническо средство с цел да се фиксира дейността на определен обект при движение, а съдържанието на информацията се записва върху материален носител – видеозапис /клип/. Материалният носител на информацията представлява ВДС съгласно посочената вече разпоредба на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, която гласи, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. В този смисъл е налице разминаване между съдържанието на информацията, която се отнася до процесния случай, като е неразличим собственик или водач, който е бил наказан.

         Освен това между кориците на делото няма никакави доказателства, че именно жалбоподателят е физическото лице-собственик на автомобила, така както е посочено фактическото обвинение.

Отделно от изложеното и на самостоятелно основание по делото липсват доказателства, че «издателят» на електронния фиш е оправомощен за извършва посочената дейност. Специалният ред, предвиден за констатиране на някои от нарушенията по ЗДвП, не изключва проверката на обстоятелствата кой е издател на фиша и какава е неговата компетентност. След като електронният фиш представлява изпълнително основание, аналогично на НП, то тогава е необходимо да се установи длъжността на лицето, което го е издало и неговата компетентност. По делото липсват доказателства за компетентността. Нещо повече: липсва всякаква възможност белият лист с данни, изпратен и връчен на жалбоподателя да бъде свързан с контролния орган  ПП, както се претендира, че е документ, изходящ от ведомството, защото върху него  няма подпис на длъжностно лице, който освен това е нужно и да бъде засвидетелстван, като положен именно от длъжностно лице  от това ведомство и чрез полагането на печато, удостоверяващ това обстоятелство. Това е общият стандарт за оформяне и финарлизиране на документ и удостоверяване на автентичността на неговия издател. Както бе посочено вече по-горе Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл. 189, ал. 11, предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в законна сила наказателно постановление, като това приравняване следва да се приеме, че е не само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове, но включва и реквизитите на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш, при все разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на процедура по съставяне и връчване.  Допълнителни аргументи в тази насока дава и разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, която следва да се приеме за специална по отношение на правилата на ЗДвП. според нея, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,  овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.  2 на чл. 39 от ЗАНН, съгласно ал. 2 на чл. 39 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. В случая единствено изпратеният в съда екземпляр на електронния фиш е подписан от сътрудник по неговото техническо оформяне срещу изготвил фиша. Дейността по техническо оформяне, обаче, не се припокрива с дейността по издаване на електронния фиш, поради което не е налице обективно и документ по смисъла на закона – писмено волеизявление на конкретно лице с определени правни последици и в частност волеизявление на контролен орган, натоварен с властнически правомощия.

Отделно от това всеки документ следва да бъде датиран, най-малкото за да се установи дали в процесния случай са били предприети действия с конкретна насоченост към нарушителя в законоустановения преклузивен 3 месечен срок от откриване на нарушението.

Ще бъде добавено само, че процесинят електронен фиш следва да бъде отменен по силата на обстоятелството, че проверката не е била извършена със стационарна камера. Видно от спрвката на л. 30 от делото се касе за мобилна система за видеоконтрол, с която е работил полицейския служител С. При това положение, той е могъл да спре водача за проверка и да му състави АУАН наместо да инициира процедура, приложима за издаването на електронен фиш само във връзка с данни от стационарна камера, при която няма намеса и присъствие на човешки фактор при констатиране на нарушението.

Поради изложеното атакуваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, тъй като портиворечи на материалния закон.

                   Ето защо, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ електронен фиш № К № 0579967 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР - Пловдив, с което на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя Т.П.А. е наложено административно наказание – „ Глоба” в размер на 100 лева  за извършено нарушение  по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд гр. Пловдив, по реда на АПК.                                    

 

 

Районен съдия:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: МК