АНД 4011/2013 - Решение - 24-09-2013

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2422

гр. Пловдив 24.09.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивски районен съд – ХVІІ н. с. в публично заседание на тринадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ

 

при участието на секретаря БОРЯНА КОЗОВА  като разгледа докладваното от съдията АХД № 4011/2013 г. по описа на ПРС – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалван е електронен фиш Серия К № **** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на ОД на МВР Пловдив, с който на И.С.Ш. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание – глоба в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лв., за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДВП /Закона за движение по пътищата/ на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от ЗДВП.

            Жалбоподателят И.С.Ш. не се явява в с. з. Чрез жалбата се иска от съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен – поради допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи издаването на атакувания електронен фиш.

Въззиваемата страна ОД на МВР Пловдив Сектор “ПП” редовно призована не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

            Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

            Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

            На 30.09.2012 г. в 22.08 ч. на път от републиканската пътна мрежа – ІІ – 86 в участъка на км.19 + 200 в посока гр. Пловдив с техническо средство – стационарна радарна система тип „Мulta Radar SD 580”, било заснето движение на лек автомобил “м.ц” с рег. № ******* със скорост от 133 км./ч. В същия участък действало ограничение, сигнализирано с пътен знак, за движение над максимално разрешената скорост за движение извън населено място – в случая 60 км./ч. вместо максимално разрешената скорост за движение извън населено място 90 км./ч. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на жалбоподателя И.С.Ш. – като име на собственика, на който било регистрирано МПС – то. В описателната част на фиша била вписана установена скорост 129 км./ч., а нарушението било квалифицирано като такова по см. на чл.21 ал.2 от ЗДВП. В изготвения електронен фиш не било посочено име и длъжност на лице издател на фиша, нямало и дата на съставянето му.

            Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: приложен снимков материал от заснемане с техническо средство – стационарна радарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, справка за собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че е налице осъществен на 30.09.2012 г. състав на административно нарушение по см. на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДВП от страна на водача на лек автомобил “м.ц” с рег. № *******, тъй като същият се е движел извън населено място – на път от републиканската пътна мрежа – ІІ – 86 в участъка на км.19 + 200 в посока гр. Пловдив, със скорост над максимално разрешената за движение този пътен участък скорост от 60 км./ч. – при въведено ограничение сигнализирано с пътен знак, а именно със 133 км./ч.

Въпреки това, настоящата инстанция счете, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи издадения електронен фиш и налагащи неговата отмяна.

На първо място според съда е налице неправилно квалифициране в обжалвания електронен фиш на приетото за налично административно нарушение – с посочена правна квалификация по чл.21 ал.2 от ЗДВП. Съгласно чл.21 ал.2 от ЗДВП „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.”. Самата норма, под която е квалифицирано счетеното за извършено нарушение, не съдържа конкретно задължение за водача на пътното превозно средство, чието неизпълнение, респ. да съдържа въздържане от определено поведение, чието осъществяване, да съставляват именно административно нарушение по този текст. Забраната за водач на ППС за движение със скорост над максимално разрешената е уредена в ал.1 на чл.21 от ЗДВП, като ал.2 на чл.21 само въвежда изключение от принципната забрана по основния текст на чл.21 ал.1 от ЗДВП. Липсата на препращане към основния текст от закона, в който се съдържа и изпълнителното деяние на административното нарушение, в случая в обжалвания електронен фиш при подвеждането му към приетата за нарушена разпоредба, съставлява според съда съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на нарушителя и самостоятелно основание за отмяната на електронния фиш.  

Отделно от горното следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДВП изр. ІІ – ро законодателят е въвел определени реквизити, които следва да съдържа издадения електронен фиш – “Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.”. Макар и в обжалвания електронен фиш всички посочени в чл.189 ал.4 изр.ІІ от ЗДВП данни да са вписани /с уточнението за неправилното квалифициране на нарушението/, то тези реквизити обаче не са достатъчни според настоящия съдебен състав, за да се счете, че електронния фиш ще бъде законосъобразен. В електронния фиш Серия К № 0435294 няма посочена дата на издаване – рек­ви­зит, който не е предвиден в чл.189 ал.4 от ЗДВП. Този рек­ви­зит обаче е задължителен с оглед решаване на въпроси от съществено значение относно законосъобразното налагане на съответното административно наказание, каквито са на­ли­чие на компетентност на длъжностно лице издател към датата на издаване на електронния фиш, изчисляване на давност­ни и преклузивни срокове, както и приложим закон.

Освен това липсва и издател на електронния фиш – в изпратения на жалбоподателя екземпляр, който фиш като властнически акт, с който се налага административно наказание по ЗАНН, следва и да бъде издаден от лице с определена длъжност и правомощие по налагане на административно наказание. Съгласно чл.39 ал.4 от ЗАНН „За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш.” – т. е. наложената глоба с издаден електронен фиш следва да е наложена от овластен контролен орган. В настоящия случай изобщо липсват данни в електронния фиш за издателя му, така че да може да бъде сторена преценка за правомощието му да налага административно наказание, което да бъде в съответствие с изискването на закона – на чл.39 ал.4 от ЗАНН.

Липсата на дата на издаване на електронния фиш и издател се преценя като съществено процесуално нарушение – нарушена съответно разпоредба на чл.57 ал.1 т.1 и т.2 от ЗАНН като приложима съобразно препращането на чл.189 ал.8 от ЗДВП към ЗАНН при обжалване на електронни фишове. В този см. са Решение № 1420/11.06.2012 г. по КНАХД № 1258/2012 г., Решение № 1347/06.06.2012 г. по КНАХД № 1155/2012 г., Решение № 130/17.01.2013 г. по КНАХД № 3583/2012 г. и Решение № 1514/04.07.2013 г. по КНАХД № 1368/2013 г. – всички по описа на Административен съд гр. Пловдив.

Аргумент за недостатъчността за законосъобразността на електронния фиш на въведените в чл.189 ал.4 от ЗДВП реквизити съдът извлича и от липсата на задължителни за съдържанието на фиша данни според изр.ІІ за лицето нарушител, в случай, че това е лице ползвател, а не собственика на МПС. Ако се тълкуваше само така стеснително тази законова разпоредба – че данните посочени като съдържание в изр. ІІ на чл.189 ал.4 от ЗДВП да са достатъчни за законосъобразността на електронния фиш, то и не би могло при така изброено съдържание да се наложи глоба на нарушител, когато е различен от собственика.

Констатира се, че е налице и несъответствие между отразеното в описателната част на електронния фиш относно конкретната скорост на движение на лекия автомобил “м.ц” с отразеното в приложения към материалите по административната преписка снимков материал от заснемането с техническото средство, т. е. конкретно приетата скорост на движение над максимално разрешената за движение, която се счита за осъществяваща състав на административно нарушение, не намира опора в доказателствения материал по делото. Това също се преценя като допуснато процесуално нарушение, тъй като според различната скорост на заснетата – 133 км./ч., и тази по електронния фиш – 129 км./ч., сочи, че налагането на наказанието глоба в размер на 450 лв. не почива на доказателства по делото – електронният фиш няма доказателствена сила както актовете – АУАН по ЗДВП съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, нито пък в случая отразената в електронния фиш скорост не съответства на тази по снимковия материал. Конкретната скорост на движение на МПС при осъществяване на състава на административното нарушение от страна на лицето нарушител по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДВП е от съществено значение и за правилното определяне на размера на административното наказание съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл.182 ал.2 т.6 от ЗДВП и всяко разминаване в размера на превишената скорост с доказателствата, въз основа на които е издаден електронния фиш, води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. 

Казаното дотук мотивира настоящия състав да счете, че поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, следва да отпадне реализацията на административната отговорност спрямо жалбоподателя.

По изложените съображения съдът прие, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

            Мотивиран от горното ПРС ХVІІ н. с.

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 0435294 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на ОД на МВР Пловдив, с който на И.С.Ш. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание – глоба в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лв., за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДВП /Закона за движение по пътищата/ на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от ЗДВП.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.