АНД 3981/2013 - Решение - 26-09-2013

Решение по Наказателно дело 3981/2013г.

РЕШЕНИЕ № 2439

Град  Пловдив, 26. 09. 2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд, двадесет и първи наказателен състав в открито съдебно заседание на пети септември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

При секретаря Нели Въгларова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3981  по опис на Районен съд - гр. Пловдив – ХХІ наказателен състав за 2013 година, за да се произнесе, приема за установено следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 55375-F053163, издадено на 04.06.2013 година от Директор на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП - гр. П., упълномощен със Заповед № ЗЦУ-28 от 06.01.2010 година на изпълнителен директор на НАП - гр. С., с което на търговско дружество „Л.Г.” ООД, БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Ш.С.’’ №***, ет.*, представлявано от управителя си Б.С.М., за административно нарушение на чл.97а, ал.2, вр. ал.4 от Закон за данък добавена стойност /съкр. ЗДДС/ е наложено на основание чл. 178, пр.1-во от ЗДДС административно наказание “имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева”.

Срещу наказателното постановление е подадена жалба от управителят на търговеца, в която не оспорва констатациите по атакуваното НП, но счита, че в случаят то се явява незаконосъобразно и необосновано. В съдебно заседание не се явява и не дава становище по съществото на спора, не ангажира допълнителни доказателства. С подадената жалба моли за отмяна на издаденото НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител- юрисконсулт М., която оспорва подадената жалба и ангажира гласни доказателства с разпит на актосъставителя. По същество взима становище, че издаденото НП се явява законосъобразно и затова моли да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и становището към нея, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от административно наказаният търговец, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Жалбоподателят е бил привлечен към административно наказателна отговорност за извършено административно нарушение на чл. 97а, ал.2, вр. ал.4  от ЗДДС, изразило се в това, че като данъчно задължено лице е следвало да поддаде заявление за регистрация не по–късно от седем дни преди датата, на която данъка за доставката е станал изискуем, което е станало на 05.12.2012 година, т. е. най-късно до 28.11.2012 година включително.

От фактическа страна, след като прецени събраните в хода на проведеното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

В периода 01.06.2012 година бил сключен договор за наем между жалбоподателят и дружество „Р.Е.” ООД- И. с № Е.********* за предоставени на територията на друга държава услуги, свързани с МПС  микробус на стойност 2000 евро. Уговорено било, че наемните вноски ще се изплащат еднократно, в края на всяка календарна година срещу издадена от наемателя фактура. Такава фактура била издадена под №1/05.12.2012 година на стойност 27381.62 лева. Съгласно разпоредбата на чл.97а, ал.2 от ЗДДС на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.  В случаят жалбоподателят е предоставял услуги на територията на друга държава и като такъв е следвало да  осъществи и съответната регистрация по чл.97а, ал.2 от ЗДДС. Тази регистрация е следвало да представи в седмодневен срок преди датата, на която доставката става изискуема, а това е датата на съставяне на фактурата 05.12.2012 година. Заявлението за регистрация било подадено от управителя на търговското дружество с входящ №1639/14.03.2013 г., в която е посочило, че има получен единствено облагаем оборот от периода м. декември 2012 година. На база подаденото заявление за регистрация свидетеля М. осъществил проверка по протокол №1600015804/21.03.2013 година, при която установил, че не е спазен предвиденият в разпоредбата на чл.97а, ал.4 от ЗДДС срок за подаване на заявлението, а именно 7 дни преди датата на съставянето на фактурата. С акт за регистрация №160421300005053/21.03.2013 година било осъществена и регистрацията на „Л.Г.”ООД по ЗДДС. Изяснените от проверката обстоятелства свидетелят преценил, че съставляват административно нарушение и затова в присъствието на управителя съставил АУАН бланков № F053163/01.04.2013 година, който той подписал с отбелязването, че закъснението не е ощетило бюджета и моли да не му бъде налагана санкция. Екземпляр от съставеният АУАН му бил предявен. В тридневен срок не постъпило писмено възражение съобразно възможностите на чл.44, ал.1 от ЗАНН. На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, връчено на 10.06.2013 година.

Тези обстоятелства съдът прие за установени от събраните гласни и писмени доказателства: показанията на актосъставителя, свидетеля М., който поддържа направените констатации и които съдът кредитира като обективни, непредубедени, незаинтересовани и логични, подкрепени и от представените и приети писмени доказателства: оригинал на наказателно постановление и АУАН с разписки за връчването им, копие от заповед за упълномощаване, заявление за регистрация вх.№726/14.03.2013 година, протокол за проверка №1600015804/21.03.2013 година, справка за регистрация на контрагента „Р.Е.” ООД от 15.03.2013 година, акт за регистрация по ЗДДС, копие от фактура №1/05.12.2012 година и договор за отдаване под наем на МПС от 01.06.2012 година.

При така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства съдът обоснова следните правни изводи: В случаят правилно административно наказващият орган е приел, че следва да бъде санкциониран жалбоподателя, че е осъществил нарушение на  разпоредбата  на  чл. 97а, ал.2, вр. ал.4 от Закон за данък добавена стойност. Тази норма определя, че на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, като възниква задължение за подаване на заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем. Няма други възможности за търговеца, който следва да изпълни съответните действия по подаване в срок на заявление за регистрация по ДДС, което следва да стане в 7-дневен срок преди момента, от който данъка става изискуем, което в случаят е датата на издаване на фактурата 05.12.2012 година. Безспорно е в настоящият случай, че жалбоподателят е местно лице, предоставящо услуги на територията на друга държава членка на Европейската общност и същият не е действувал с необходимата грижа да спазва посоченото задължение. Той не е предприел и постъпки да се убеди, че е спазил това изискване. Добрата грижа на търговеца, свързана с това му вменено задължение е да извърши необходимите действия по съответната регистрация в съответния срок. При установяване на административното нарушение не се е стигнало до съществени процесуални нарушения на административно наказателния процес, които да ограничат съществено правото на защита на жалбоподателя. По безспорен начин се е установило извършеното нарушение и правилно са посочени обстоятелствата по неговото осъществяване, които са подкрепени с необходимите доказателства. Налице е редовност на съставения АУАН и на атакуваното НП, които като административни актове са годни да породят съответните правни последици. Посочено е с пълната си конкретика и необходимите реквизити обстоятелствата по извършеното административно нарушение в НП. С издаденото НП са посочени ясно датата на нарушението, обстоятелствата по неговото осъществяване и неговото място, нарушените законови норми. Няма негова нередовност, която да води до съществено нарушение на правото на защита на нарушителя и до невъзможност да се разбере правилната квалификация на деянието, в който смисъл е направеното възражение. Следва да се отбележи, че събраните гласни и писмени доказателства водят до несъмнения извод, че се касае да осъществено нарушение по смисъла на посочената законова разпоредба от страна на жалбоподателят. Не са били налице основанията да приложена разпоредбата на чл.28, б.а от ЗАНН, съгласно която при маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Настоящият случай не може да бъде определен като маловажен, защото той касае висок риск за бюджетната дисциплина в цялост, което не произлиза само от това, дали е следвало да се внасят данъци или данъчнозадълженото лице не извършва дейност. Правилно е било преценено от наказващия орган, че се касае за обективно отговорно поведение от „Л.Г.”ООД, свързано с неизпълнение на съответните разпоредби по чл.97а, ал.2, вр. ал.4 от ЗДДС. Търговецът не е предприел необходимите постъпки да действува с необходимата грижа по подаване на заявление за регистрация. Затова на него е следвало да му бъде наложена посочената в НП “имуществена санкция” по реда на чл.178, предл. 1-во в предвидения минимален размер от 500.00 лева. Административно-наказващият орган правилно е определил неговия размер, защото са налице обективни предпоставки за това- нарушението е за първи път, положени са необходимите грижи да се отстранят последиците от засягането на охраняваните обществени отношения по защита на бюджетната дисциплина, като не са настъпили конкретни противоправни последици за бюджета на страната. Тези обстоятелства са били правилно преценени от наказващия орган и те правилно са довели до ангажиране и понасяне на административно наказателна отговорност от страна на жалбоподателя. Наказващият орган според задълженията си по чл.27 от ЗАНН е преценил степента на нарушението, както и факта, че в случая се касае за извършени за първи път нарушения на посочените разпоредби, степента на засегнатост на обществените отношения и на конкретния потребител, определил е съответствието между имуществото на жалбоподателя и наложена санкция в минимален размер. Настоящата инстанция счита, че при така определеното наказание в минимален размер биха могли да бъдат постигнати целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН. По изложените съображения, направените от жалбоподателя възражения, се явяват напълно неоснователни.

В предвид на изложеното издаденото НП от Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП - гр. П. се явява законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Ето защо на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № 55375-F053163, издадено на 04.06.2013 година от Директор на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП- гр. П., упълномощен със Заповед № ЗЦУ-28 от 06.01.2010 година на изпълнителен директор на НАП - гр. С., с което на търговско дружество „Л.Г.” ООД, БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул.”Ш.С.’’ №***, ет.*, представлявано от управителя си Б.С.М., за административно нарушение на чл.97а, ал.2, вр. ал.4 от Закон за данък добавена стойност /съкр. ЗДДС/ е наложено на основание чл. 178, пр.1-во от ЗДДС административно наказание “имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева”.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до страните пред  Административен съд - П. по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Н. В.