АНД 3032/2013 - Разпореждане - 06-06-2013

РАЗПОРЕЖДАНЕ №

РАЗПОРЕЖДАНЕ №

 

гр. Пловдив, 06.06.2013 г.

 

ВЕЛИНА АНТОНОВА - районен съдия при Пловдивския районен съд, в качеството си на съдия-докладчик по НАХД № 3032/2013 г. по описа на ПРС, XIV н. с, след като се запозна с материалите по делото -постановление на РП Пловдив и досъдебно производство в 3 тома, намира че делото не следва да бъде насрочвано за разглеждането му в открито съдебно заседание, тъй като образуваното съдебното производство по делото следва да бъде прекратено.

Материалите по приключилото досъдебно производство № 301/2012 г. по описа на сектор „ПИП" при ОД на BMP - Пловдив са били внесени в съда с постановление на РП - Пловдив, с което се прави предложение за освобождаване на обвиняемата Р.Ц.Н. от наказателна отговорност за деяние с правна квалификация по чл. 227Б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че 02.05.2011 г. в гр. Пловдив като управител и представляващ търговско дружество „П." ЕООД -гр. Пловдив в 30 дневен срок от спиране на плащанията по публични задължения на ТД на НАП - Пловдив, възниквали по справка-декларация № ****/14.01.2011 г. в размер на 33 504,74 лева, за което е била уведомена с връчена лично покана за доброволно изпълнение на 23.03.2011 г., не е поискала от Пловдивския окръжен съд по седалище на дружеството да открие производство по несъстоятелност.

При преценка внесеното от страна на РП - Пловдив постановление от гледна точка на гаранциите, предоставени чрез него за пълноценно упражняване на правото на защита на обвиняемото лице по отношение на правото и фактите, се приема, че делото не може да бъде насрочено за разглеждане в съдебно заседание пред съда, тъй като са допуснати процесуални нарушения именно в тази насока. Видно от разпоредбата на чл. 375 от НПК, решавайки въпросите налице ли са условията на чл. 78 от НК, прокурорът се произнася с мотивирано постановление, като в случая този прокурорски акт изпълнява ролята на обвинителен акт и следва да съдържа ясна и пълна формулировка на обвинението от фактическа страна. Допълнителен аргумент за важността на това законово изискване е и разпоредбата на чл. 378, ал. 3 от НПК, която задължава съда да разгледа делото само в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, а ако установи нови - да прекрати производството по делото и върне материалите на прокурора.

В процесното постановление действително е посочена фактическа обстановка, която според представителя на държавното обвинение е приета за доказателствено обезпечена и релевантна към предмета на доказване по смисъла на чл. 102, т. 1 от НПК, но при все това обвиняемата в хода на досъдебното производство не е научила обвинението, което й се повдига в цялост. Съгласно практиката на ВКС, включително и съгласно TP № 2/2002 на ОСНК на ВКС т. 4.2, подобно нарушение е съществено, тъй като не позволява на обвиняемия да узнае фактическото обвинение в неговата цялост, а оттам ограничава правото му на защита / В този смисъл и Р № 537 от 23.09.1993 год. по н. д. № 494/93 год., II н. о./. Обвинението следва да бъде пълно и точно формулирано от фактическа и юридическа страна, за да бъде гарантирано правото на обвиняемия да научи в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства /Р № 107 от 01.07.1998 год. по н. д. №48/98 год./. Всички тези процесуални нарушения могат да се изправят единствено чрез повторно коректно, пълно, ясно и точно изписване    на    всички    съставомерни    елементи    на   деянието в постановлението за повдигане на обвинение, след което да се даде възможност на обвиняемата да вземе отношение по така повдигнатото й обвинение и да й се предявят материалите по досъдебното производство. Това е така, тъй като до настоящия момент не е взето отношение по определени  белези  от  обективната  страна  на  деянието  с правна квалификация по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Обвинението касае незаявяване пред съда от страна на управляващ и представляващ търговско дружество   на   обстоятелството,   че   търговецът    е    изпаднал в неплатежоспособност, като наказателна отговорност за подобно състояние може да възникне, в случай че това не е било сторено в 30 дневен срок от спиране на плащанията. В постановлението първоначално се говори за двата    елемента    от    обективна    страна    на престъплението неплатежоспособност и спиране на плащанията, но в диспозитива на прокурорския акт става въпрос само за спиране на плащанията - външното проявление на неплатежоспособността без тогава да се отчете, че става въпрос за препращаща диспозиция и признаците от изпълнителното деяние са посочени в ал. 1 на чл. 227 б от НК. Наред с това не се сочи кое определение на понятието неплатежоспособност се ползва за нуждите на наказателния процес, а такова не се съдържа в НК, докато в Търговския закон е налице легално определение на понятието, но тези специфични норми на търговското право не са били разгледани в постановлението, а при справка с ТЗ дори се установява, неизпълнението на публично правно задължение към държавата, следва да произтича от търговската дейност на субекта, което изглежда също е убягнало на разследващия полицейски орган и представителя на държавното обвинение.

Изложеното до момента води до извод, че в постановлението на РП -Пловдив, което по принцип следва да бъде мотивирано и да отговаря на изискванията на чл. 199, ал. 2 от НПК, липсва анализ на признаците от обективна и субективна страна на обвинението за конкретното престъпление, липсва обсъждане на какво се дължи неплащането, налице ли е неплатежоспособност и съзнавал ли е деецът това.

Ето защо, съдът

 

 

 

 

РАЗПОРЕДИ:

 

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 3032/2013 г. по описа на ПРС, XIV н. с.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура - Пловдив за отстраняване на посочените в мотивната част на разпореждането съществени процесуални нарушения.

Разпореждането подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от уведомяване на страните РП - Пловдив, обвиняемата и нейния защитник, по реда на глава XXII от НПК.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: Д.Д.