АНД 2973/2013 - Решение - 23-07-2013

Решение по Наказателно дело 2973/2013г.

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2049, 23.07.2013 г., гр. Пловдив

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД

ХVІ наказателен състав

на двадесет и седми юни

две хиляди и тринадесета година

в публично съдебно заседание в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА БОЗЕВА

 

секретар Иванка Пиронкова,

 

като разгледа докладваното от съдията

 

НАХД № 2973 по описа за 2013 год.

 

намира за установено следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалва се НП № 2634 – S017410/27.03.2012г. на С.А.П. – Заместник Директор на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на „Е. Р.” ЕООД, БУЛСТАТ   на основание чл. 104, ал.1 от Закона за здравно осигуряване е наложена имуществена санкция в размер на 4000 /четири хиляди/ лева за административно нарушение по чл.40, ал.1, т.1, б. „в” от ЗЗО вр. с чл. 7, ал.3 от КСО.

Жалбоподателят „Е. Р.” ЕООД чрез управителя Е. Ж. в жалбата и в съдебно заседание моли съда да отмени НП като незаконосъобразно, като изтъква финансови причини за неизпълнение на задължението.

Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, представлявана в съдебно заседание от юрисконсулт Д., излага становище в съдебно заседание за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима.

Наказателното постановление е издадено против дружеството-жалбоподател за това, че при извършена проверка относно спазването на осигурителното законодателство от „Е. Р.” ЕООД в качеството на дружество -осигурител, се установило, че не е спазен срока за внасяне  по сметките на ТД на НАП Пловдив на дължими вноски за здравно осигуряване за периода 01.11.2011г. – 30.11.2011г. в законоустановения срок до 31.12.2011г. В НП е посочено, че съгласно чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО осигурителните вноски за здравно осигуряване в размер на 60,88 лв. се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. За месец ноември 2011г. възнагражденията за всички работещи по трудови договори в дружеството лица са били начислени, но не и изплатени и дължимите здравноосигурителни вноски е следвало да се внесат до края на месеца, следващ месеца, през който е положен труда, т.е. до 31.12.2011г. Отчетено е също така, че същите не са били внесени до датата на съставяне на АУАН по разкритите за това сметки на ТД на НАП, както и че нарушението е за първи път. Посочено е, че нарушението е било установено на 30.01.2012г. при извършена проверка, документирана с протокол обр. КД 73 № 1201164/30.01.2012г.

Изложените обстоятелства са отразени и в съставения АУАН № S017410/30.01.2012г., съставен в присъствието на представляващия дружеството управител Ж.. Актът й е бил предявен и връчен същия ден, като в графата за възражения не са посочени такива, но към преписката е приложено възражение, подписано от управителя, в което се изтъкват възражения, че неизпълнението се дължи на финансови затруднения. Идентични доводи се застъпват и в жалбата против НП.

Настоящият съд намира, че АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица, видно от представеното копие от заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010г. /т.1.1, б”д” и т.2.1. от същата/  и от Заповед № ЗЦУ-1274/28.09.2010г. съгласно разпоредбата на чл. 37 и чл.47 от ЗАНН и чл. 105, ал.1 и ал.2 от ЗЗО, съдържат изискуемите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Изрично е посочено мястото на извършване на нарушението, т.е. това е мястото, където задължението е следвало да бъде изпълнено. Дадено е обстойно описание на нарушението и на обстоятелствата около неговото извършване. Посочена е датата, до която е следвало да се изпълни задължението, като тази дата – 31.12.2011г. като краен момент за изпълнение на задължението е и нормативно определена в нормата на чл. 7, ал.3 от КСО в редакцията на текста към онзи момент /чл. 7, ал.3 от КСО – понастоящем отменен със ЗИДЗДДС, в сила от 01.01.2013г./. След тази дата бездействието на осигурителя съставлява състав на визираното административно нарушение.

Установи се от представените по делото писмени доказателства, че нарушението е било констатирано във връзка с извършена проверка на осигурителя. Същото е било установено въз основа на данни от електронната система на ТД на НАП Пловдив, както и изискани и представени от страна на осигурителя справки за изплатени възнаграждения и разплащателни ведомости за месец ноември 2011г. Установява се от приложеното към делото копие от протокол за извършена проверка, че осигурителят своевременно е подал декларация обр.6 за месец ноември 2011 г. / входирана е била в ТД на НАП Пловдив на 30.12.2011г./, в която е посочено задължението на осигурителя за внасяне на дължимите осигурителни вноски за здравно осигуряване и техния размер – 60,88 лв. Там е посочено изрично, че за този период осигурителят е подал декларация обр.6 с вид плащане „2”, т.е. начислени, но не и изплатени възнаграждения, което е констатирано и със съставения протокол за проверка № 1201164/30.01.2012г. и приложения към същия доклад.

Не е спорно, че и към датата на съставяне на АУАН осигурителни вноски все още не са били внесени. Впрочем от страна на жалбоподателя не се оспорва невнасянето на осигурителните вноски за здравно осигуряване за този период, като се изтъква, че самия осигурител има финансови затруднения. Изнесените в жалбата обаче доводи за липсата на парични средства за покриване на задълженията към процесния период и причините за това, са ирелевантни предвид това, че с разглежданото НП се ангажира административната отговорност на ЕТ, а отговорността по ЗАНН на ЕТ и ЮЛ е своеобразна обективна отговорност и не би могъл да се обсъжда въпросът за вината, тъй като никое юридическо лице или едноличен търговец не може да прояви вина в поведението си, доколкото това е присъщо само на физическите лица, притежаващи съответната правоспособност и дееспособност.

Нарушението е на формално извършване – невнасянето в срок на здравно-осигурителните вноски. Правилно е изчислен срокът, в който задължението е следвало да бъде изпълнено, респективно – кога задълженото лице е изпаднало в забава. Съгласно чл. 40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване. А съгласно чл. 7, ал.3 /отм./ от КСО, когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски за ДОО до края на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Към настоящия момент разпоредбата на чл.7, ал.3 от КСО е отменена, като във всички случаи, независимо от датата на начисляване и/или изплащане на трудовите възнаграждения, осигуровките се заплащат до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Така извършената законодателна промяна не влияе върху законосъобразността на НП. Същата променя единствено срока за внасяне на дължимите осигуровки, но не води до отпадане на самото задължение, което се сочи да е нарушено.

 Дадената от АНО квалификация на описаното нарушение е коректна. В санкционната разпоредба на чл. 104, ал.1 от ЗЗО в редакцията на текста към датата на извършване на нарушението и издаване на НП, е предвидено, че работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, не наказва с имуществена санкция  в размер от 4000 до 8000 лв. Размерът на наложената санкция за нарушението е минималният – 4000 лв., като е съобразено, че нарушението е за първи път.

Т.е. събраните писмени доказателства водят до несъмнения извод, че се касае за осъществено нарушение по смисъла на посочената законова разпоредба от страна на жалбоподателя. Настоящият случай не може да бъде определен като маловажен, защото той  касае висок риск за бюджетната дисциплина и преди всичко съществено ограничава правата на работещите лица да се възползват от здравно обслужване.

 

Изложените по-горе от съда доводи мотивират настоящия състав да

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2634 – S017410/27.03.2012г. на С. А.П. – Заместник Директор на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на „Е. Р.” ЕООД, БУЛСТАТ  на основание чл. 104, ал.1 от Закона за здравно осигуряване е наложена имуществена санкция в размер на 4000 /четири хиляди/ лева за административно нарушение по чл.40, ал.1, т.1, б. „в” от ЗЗО вр. с чл. 7, ал.3 от КСО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.П.