АНД 2966/2013 - Мотиви - 10-07-2013

Мотиви по Наказателно дело 2966/2013г.

                                  МОТИВИ

към Решение № 1650/24.06.2013г по НАХД № 2966/2013г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.

 

          Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.

С постановление от 22.05.2013г. Районна прокуратура гр.Пловдив е внесла в ПРС материалите по досъдебно производство № 103/2013г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр.Пловдив, водено срещу И.Р.Г. за извършено престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 19.05.2013г. в гр. Пловдив на бул. М. срещу сградата на № ** е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Форд” с рег. № ********* в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние – с наказателни постановления № 13182/20.10.2011г. и № 16195/2011г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр. Пловдив, влезли в законна сила на 22.08.2012г., с Предложение ПРС да освободи обвиняемия от наказателна отговорност като му наложи административно наказание по смисъла на чл.78а от НК.

          В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр. Пловдив поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието, като предлага на съда да признае обвиняемия за виновен, като с оглед наличието на материално-правните предпоставки същият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по смисъла на чл.78а от НК, а именно глоба в минимален размер.

          Обвиняемият, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, признава вината си, дава частични обяснения, потвърждавайки верността на описаните в обстоятелствената част на постановлението факти и обстоятелства, както и изразява искрено съжаление за стореното, твърди наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства в насока затруднено семейно положение. Относно реализацията на наказателната му отговорност изразява съгласие с пледираното от прокурора, като моли за налагане на административно наказание глоба в минимален размер.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

          Обвиняемият И.Р.Г. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Обвиняемият Г. не притежавал свидетелство за управление на МПС. С наказателни постановления № 13182/20.10.2011г. и № 16195/2011г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр. Пловдив, влезли в законна сила на 22.08.2012г., Г. бил санкциониран за това, че е управлявал моторно превозно средство, без да притежава съответно свидетелство за управление. На 19.05.2013г. в гр. Пловдив, бул. М. бил спрян за рутинна проверка от св. Н. Н. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР Пловдив, който констатирал, че обвиняемият управлява МПС – лек автомобил „Форд” с рег. № *********, без да притежава съответно свидетелство за управление. Деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред с по – горе цитираното наказателно постановление. 

          Гореописаната фактическа обстановка се установи по безсъмнен начин от следните събрани по делото доказателствени материали – от обясненията на обвиняемия, дадени в хода на съдебното следствие, както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – свидетелските показания, АУАН-и, НП, справки за нарушител от региона,  справка за съдимост и характеристична справка за обвиняемия.

          От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото  производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.

За да стигне до този извод съдът анализира показанията на свидетеля Н. А. Н., като намери същите за подробни, изчерпателни, последователни и правдиви, поради което и ги възприе при постановяване на решението. В тази връзка, същите хронологично, последователно и в дисонанс изясняват факти и обстоятелства, така както са станали известни в съответни моменти от развитието на процесния казус, които са относими към предмета на доказване в настоящото производство. Гласните доказателства кореспондират и на писмените такива, които съдът кредитира в цялост като обективни, достоверни и неоспорени от страните.

В тази насока и при постановяване на решението си, съдът се ползва от самопризнанието на обвиняемия, което в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При тази фактическа обстановка Съдът зае  становище, че с деянието си обвиняемият е осъществил състава на престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 19.05.2013г. в гр. Пловдив на бул. М. срещу сградата на № ** е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Форд” с рег. № ********* в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние – с наказателни постановления № 13182/20.10.2011г. и № 16195/2011г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр. Пловдив, влезли в законна сила на 22.08.2012г.

От обективна страна в инкриминирания период в гр. Пловдив, обвиняемият, е управлявал МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление, като е сторил това в едногодишния срок, след като е бил наказан по административен ред за същото деяние.

От субективна страна деяниято е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Той е бил наясно както досежно обстоятелството, че е неправоспособен водач, така и че вече му е било налагано административно наказание отново за това, че е управлявал без свидетелство за управление. Обвиняемият е съзнавал, че деятелността му е противоправна и наказуема, като умисълът му се обективира от действията му, описани по-горе,  очертан и от кредитираните показания на свидетеля Н. и приобщените писмени доказателства.  

ПО НАКАЗАНИЕТО

Съобразно възприетата от съда правна квалификация на осъщественото от обвиняемия престъпление, предвиденото в особената част на НК наказание за същото е лишаване от свобода до 2 години. Обвиняемият, който е пълнолетно лице, не е осъждан до момента за престъпление от общ характер, както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на гл. VIII от НК и от престъплението не са настъпили материални щети, които да са съставомерни. Ето защо Съдът зае  становище, че са налице основанията на чл.78А от НК, поради което  освободи обвиняемия от наказателна отговорност като му  наложи административно наказание ГЛОБА. При обсъждане на размера на наложената на обвиняемия глоба съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската степен на обществена опасност на дееца и деянието, признанието на вината и изразеното искрено съжаление за случилото. Съобразявайки посоченото дотук, но и същевремменно, че обвиняемият е млад човек, със затруднено социално-битово положение – във фактическо съжителство е и се грижи за двегодишно дете, и от престъплението не са настъпили съставомерни материални щети, подлежащи на възстановяване, то и Съдът счете, че целите на наказанието, предвидени в чл.12 от ЗАНН и чл.36, ал.1 от НК биха могли да се постигнат чрез определяне размера на глобата в минималния такъв, предвиден в чл.78а от НК, при граници от 1000лв до 5000лв, поради което и му наложи „Глоба” в размер на 1000лв.

Според преценката на Съда именно това наказание се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и изпълняващо целите на наказанието, поради което е и справедливо.

С оглед обстоятелството, че обв. Г. няма понастоящем призната правоспособност на водач на МПС, то и Съдът прие, че спрямо същият не може да се приложи репресивния ефект на предвиденото в чл.343г от НК факултативно наказание „лишаване от права” по чл.37, ал.1, т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС”, поради което и не наложи същото.

Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения законов ред, занижен самоконтрол и ниска правна култура.

          По делото няма приложени веществени доказателства и направени разноски.

          По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК