АНД 2779/2013 - Решение - 18-07-2013

Решение по Наказателно дело 2779/2013г.

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1962, 18.07.2013 г., гр. Пловдив

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД

ХVІ наказателен състав

на двадесети юни

две хиляди и тринадесета година

в публично съдебно заседание в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА БОЗЕВА

 

секретаря Иванка Пиронкова,

 

като разгледа докладваното от съдията

 

НАХД № 2779 по описа за 2013 год.

 

намира за установено следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № Х-Б-111/19.03.2013г. на д-р В.Т.Т. –М. на длъжност Директор на РЗИ Пловдив, с което на Т.П.К., ЕГН **********, на основание чл.218, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. /петстотин/ за нарушение по чл.56, ал.1 от Закона за здравето.

Жалбоподателят обжалва цитираното по-горе наказателно постановление изцяло, като в жалбата възразява за недоказаност на нарушението и отрича да е извършил вмененото му нарушение.

Въззиваемата страна – РЗИ Пловдив в съдебно заседание се представлява от адв. Г., моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Излага доводи в съдебно заседание.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима.

Наказателното постановление е издадено против жалбоподателя К. за това, че при извършена проверка на 28.02.2013г. в 02,20 часа от з.и. Т.И.А., съвместно с представители на Специализирани полицейски сили към ОД на МВР Пловдив, в кафе - бар „И.”, находящ се в гр. П., бул. „Х.Б.” № , се установило, че в обекта лицето К. пуши тютюнево изделие –цигара, с което според АНО е нарушил забраната на чл. 56, ал.1 от ЗЗ. На място била съставена покана за явяване в сградата на РЗИ Пловдив на 01.03.2013г., подписана от К..   На основание чл. 218, ал.1 от ЗЗ на същия е наложена глоба в размер на 500 лв.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № Х-Б-111 и сериен номер 000525 от 04.03.2013г., приложен към административната преписка, съставен в присъствието на нарушителя и подписан от него, като според отбелязването върху акта препис от акта му е бил връчен. Същият е вписал възражение, че не е съгласен със съставения му АУАН. Против съставения АУАН има подадено писмено възражение в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, в което се излагат доводи, припокриващи се с тези в жалбата, с която съдът е сезиран.

Преди да обсъди спора по същество, съдът следва да посочи, че и АУАН, както и НП са съставени от длъжностни лица, в кръга на правомощията им. Съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и по чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Макар и лаконично, дадено е ясно и точно описание на нарушението, правна квалификация на същото, както и е посочена приложимата според АНО санкционна разпоредба. Индивидуализиран е нарушителят.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на двама свидетели, за които се сочи, че са само свидетели на съставянето на акта. Обстоятелството, че свидетелите по акта са и служители на наказващия орган към момента на съставяне на АУАН не води само по себе си до извода за евентуалната им недобросъвестност  и заинтересованост. Наред с това не води по никакъв начин и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като последният има възможност да сочи всякакви доказателства за оборване съдържанието на акта. Фигурата на свидетелите в административно-наказателното производство цели да гарантира законосъобразно съставяне на АУАН. Но следва да се посочи също така, че и разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН не съдържа изискването за наличие или липса на определено длъжностно качество на свидетелите.

От друга страна, в показанията на свид. А. – актосъставител, се сочи, че тя лично е възприела жалбоподателят да пуши цигара – тютюнево изделие - към момента на проверката, като се е намирал на бара в самото заведение. Свидетелката уточни, че със съдействието на полицейски служители от СПС при ОД на МВР Пловдив, е била снета самоличността на лицето, като за целта същият е бил помолен да излезе в преддверието на заведението, за да му бъде връчена покана за явяване, тъй като в заведението било много шумно. Т.е. показанията на свидетелката като цяло не противоречат на възраженията в жалбата досежно това къде жалбоподателят се е срещнал с актосъставителката, като противоречието е само по основния факт – пушил ли е същият тютюнево изделие или не към момента на проверката. В случая, както съдът вече посочи по-горе, кредитира изцяло показанията на актосъставителката, доколкото и възприятията й са лични, а показанията й съдът намира за добросъвестно депозирани и незаинтересовани, като ги кредитира изцяло.

Съгласно чл.56 ал.1 ЗЗ е забранено тютюнопушенето в закритите обществени места. С изменението на ЗЗ – чл.56 с ДВ бр.40 от 2012г., в сила от 01.06.2012г., е наложената цялостна забрана за тютюнопушене в закрити обществени места /§1а ДР ЗЗ/. Безспорно също така е и че провереният обект, където е установено жалбоподателят да пуши тютюнево изделие, представлява закрито обществено място по см. на §1а от ДП на ЗЗ.

В приложимия материален закона няма дефиниция на понятието “тютюнопушене”. В Закона на тютюна и тютюневите изделия е определено понятието “тютюневи изделия” /§1 т. 4 ДР/ - “всички продукти за пушене, дъвчене, смъркане и орална употреба, доколкото те са дори частично произведени от тютюн” с изброяване от няколко поредни букви. Т.е. без значение е какъв продукт се пуши от обхвата на тютюневите изделия, за да е налице неизпълнение на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. А в случая от показанията на актосъставителката се доказва, че К. е пушел цигара – тютюнево изделие по смисъла на цитирания по-горе текст, като коректно нарушението е подведено под нормата на чл. 56, ал.1 от ЗЗ.

Административната отговорност за нарушението по чл.56 от ЗЗ може да бъде насочена както към физическо лице, към такова имащо качество и на ЕТ, а така и към юридическо лице – по аргумент от приложимата санкционна разпоредба – чл.218 от ал.1 до ал.3 от ЗЗ, където административното наказание е диференцирано по вид и размер съобразно субекта на административната отговорност. Според съда възможността за санкциониране на лице по реда на чл. 218, ал.1 от ЗЗ, е само когато нарушението се изразява в това, че виновното лице нарушава разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ЗЗ, като пуши тютюнево изделие по смисъла на закона, както правилно е преценил и наказващия орган.

Категорично извършеното нарушение не е маловажен случай, доколкото целта на нарушената материална норма е да гарантира здравето на хората. В случая се касае до затворено помещение, където се събират много хора. Съобразявайки конкретиката на нарушението и като се взеха предвид степента на засягане на обществените отношения /конкретно свързани с опазване здравето на хората/, съдът намира, че настоящото нарушение може не да се приеме като такова с незначителни вредни последици, то пряко нарушава законовата забрана за тютюнопушене на обществени места, поради което правилно е преценено, че същото не е маловажен случай.

Неправилна е обаче според настоящия състав преценката на наказващия орган относно размера на наложената глоба. Според редакцията на чл. 218, ал.1 от ЗЗ налаганата санкция би могла да е от 300 до 500 лв., като очевидно в случая е предоставено на преценката на наказващия орган досежно тежестта на нарушението да прецени и размера на административното наказание. Установява се обаче, че то е за първи път, поради което и съдът приема, че следва размера на наложената глоба да бъде редуциран до минималния предел от 300 лв., в който в случая се явява справедлив и адекватен на обществената опасност на нарушението и предвид поредността на неговото извършване за нарушителя.

Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № Х-Б-111/19.03.2013г. на д-р В. Т. Т. –М. на длъжност Директор на РЗИ Пловдив, с което на Т.П.К., ЕГН **********, на основание чл.218, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. /петстотин/ за нарушение по чл.56, ал.1 от Закона за здравето, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 300 /триста/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.П.