АНД 2698/2013 - Решение - 12-07-2013

Решение по Наказателно дело 2698/2013г.

                                        

                                     

 

 

                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер       1890                                 12.07.2013г.                               град Пловдив

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД          ХХІІІ       наказателен        състав

На        двадесет и пети          юни            две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                           Председател: СВЕТЛАНА НЕДЕЛЕВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 2698 по описа за  2013г.

 

                                              

 

                                                        Р Е Ш И:

 

 

 

 

          ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 4456/11 от 28.04.2011г. на ВРИД Началник сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Пловдив, с което на Е.Й.И., ЕГН: **********,***, са наложени  на основание  чл. 182 ал. 2 т. 4 от ЗДвП административни наказания “ГЛОБА” в размер на 100 /СТО/ ЛЕВА и “ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 1 /ЕДИН/ МЕСЕЦ за извършено нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № І-1959 на МВР е постановено и “Отнемане на 7 контролни точки”.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –                 гр. Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му, по реда на глава дванадесета от АПК.

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно секретар Н.Т.

 

 

 

         МОТИВИ:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № 4456/11 от 28.04.2011г. на ВРИД Началник сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Пловдив, с което на Е.Й.И., ЕГН: **********,***, са наложени на  основание                   чл. 182 ал. 2 т. 4 от ЗДвП административни наказания “ГЛОБА” в размер на 100 /СТО/ ЛЕВА  и   “ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 1 /ЕДИН/ МЕСЕЦ за извършено нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № І-1959 на МВР е постановено и “Отнемане на 7 контролни точки”.

         Жалбоподателят Е.Й.И., чрез пълномощника си – адвокат С.М., формулира искане на основание чл. 3 ал. 2 от ЗАНН  наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно в частта му досежно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС и отнемането на контролни точки. Редовно призован, жалбоподателят не се явява лично и не се представлява в съдебно заседание.

          Въззиваемата страна Сектор “ПЪТНА ПОЛИЦИЯ” /“ПП”/ към ОДМВР гр. Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА – подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, а по същество и ОСНОВАТЕЛНА.

         С атакуваното Наказателно постановление /НП/ № № 4456/11 от 28.04.2011г. на ВРИД Началник сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Пловдив, издадено въз основа съставен на 28.03.2011г. от Д.Г.П. – мл. автоконтрольор към сектор “ПП” при ОДМВР - Пловдив,             Акт за установяване на административно нарушение № 4456 /бл. сер. В,                       № 371017/, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Е.Й.И. е ангажирана за виновно осъществено административно нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП  за това, че на 19.08.2010г. около 15:20 часа на път 0 клас ( ), км. 118, като водач на  МПС– лек с рег. № СА  МК се движила с превишена скорост на автомагистрала, при ограничение 130 км/ч със 167 км/ч, с което извършила движение на със скорост над разрешените стойности за ППС, което управлява; нарушението било заснето с ERS-400 с дата и час, показани на водача.

         В качеството на свидетел в съдебното производство е разпитан актосъставителят Д.Г.П., който заявява, че поддържа  акта и го е съставил на базата на снимков материал от разположена на           АМ “Тракия”, стационарна радарна система за видеоконтрол, регистрираща нарушенията на скоростта от ППС, движещи се в посока към гр. София.

        Като писмени доказателства по делото са приобщени следващите административнонаказателната преписка такива –  оригинали на Разписки за връчване на АУАН и НП, Справка АНД за жалбоподателя И. от сектор “КАТ” към ОДМВР - гр. Пловдив, заверени копия на: Декларация по                  чл. 188 от ЗДвП със снимков материал № 00017, Справка в ЦБД - КАТ за собствеността на автомобила, Заповед № Із-1687/02.08.2010г. и  Заповед             № К-7615/03.07.2012г. на министъра на вътрешните работи, касаещи  компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

          Така събраните гласни и писмени доказателства съдът цени като източник на обективна и достоверна информация включително относно факта на извършване на санкционираното с процесното наказателно постановление административно нарушение, който не се и оспорва от жалбоподателя, но едновременно с това констатира наличието на обстоятелство, налагащо безусловно цялостна отмяна на НП /явяващо и частично незаконосъобразно по изложените с жалбата съображения за настъпила законодателна промяна, обуславяща хипотезата на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН/.

          Съгласно чл. 11 от ЗАНН в административнонаказателното производство се прилагат правилата на НК относно обстоятелствата, изключващи отговорността, когато същите не са намерили изрична уредба  в ЗАНН, а по аргумент от чл. 24 ал. 1 т. 3 НПК и съобразно Тълкувателно решение № 112/16.12.1982г. по н.д. № 96/82г. на ВС, ОСНК, такова именно обстоятелство се явява абсолютната погасителна давност, предвидена в            чл. 81 ал. 3 НК. Тъй като обаче този институт не е регламентиран в чл. 82 от ЗАНН, визиращ давността /включително абсолютната/ само за изпълнение на наказание, наложено с влязло в сила наказателно постановление, но               не и абсолютната давност за наказателно преследване, то според последователната съдебна практика нормата на чл. 81 ал. 3 от НК намира приложение във връзка с правилата и сроковете, разписани в чл. 34 от ЗАНН, а не в чл. 80 от НК /Все в този смисъл са напр. Решение № 1071 от 16.05.2013г. по к.н.а.х.д.  № 573/2013г.,  Решение № 1423 от 11.06.2012г. по к.н.а.х.д. № 1200/2012г., Решение № 1440 от 14.06.2012г. по к.н.а.х.д. № 1209/2012г., Решение 1757 от 20.07.2012г. по к.н.а.х.д. № 1180/2012г. и др. на Административен съд - Пловдив/.

          В случая на жалбоподателя И.  е вменено  нарушение на ЗДвП, извършено на 19.08.2010г. Ерго, изключващият административно-наказателна отговорност за това нарушение срок на абсолютната погасителна давност по  чл. 81 ал. 3 от НК вр. чл. 34 ал. 1 от ЗАНН е една година и половина, като същият е изтекъл още на 19.02.2012г.

        Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав счете, че обжалваното Наказателно постановление № 4456/11 от 28.04.2011г. на ВРИД Началник сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Пловдив, с което              на Е.Й.И., ЕГН: **********, адрес:                      гр. С, ул. “Х Д” бл.  вх. , ап. , са наложени на  основание  чл. 182 ал. 2 т. 4 от ЗДвП административни наказания “ГЛОБА” в размер на 100 /СТО/ ЛЕВА  и   “ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 1 /ЕДИН/ МЕСЕЦ за извършено нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № І-1959 на МВР е постановено и “Отнемане на 7 контролни точки”, следва да бъде отменено изцяло.

         По изложените мотиви съдът постанови решението си.

                                                

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:   

Вярно, секретар Н.Т.