АНД 2688/2013 - Решение - 27-07-2013

Решение по Наказателно дело 2688/2013г.

 

РЕШЕНИЕ

 

27.07.2013 г.

          № 2141                                                                                гр. Пловдив

                  

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивски районен съд,            ДЕСЕТИ наказателен състав,

          На девети юли,                                две хиляди и тринадесетата година

         В публично съдебно заседание  в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева

Секретар ПЕТЯ КОЛЕВА,

 

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2688 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Е.А.С. ***, против Наказателно постановление № 8479/12 от 13.08.2012 г., издадено от  Н. група в  Сектор “ПП” към  ОД на МВР гр. Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: глоба от 300 лева на основание чл.179, ал.3, т.4, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.2, пр.1 от ЗДвП и глоба от 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

         Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. 

Жалбоподателят с жалбата и в съдебно заседание прави искане за отмяна на наказателното постановление, като излага доводи по същество. 

Въззиваемата страна не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище по същество по жалбата.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от 22.07.2012 г. с № на бланката 367995, с който се констатира, че на датата на издаването на акта около 18,15 часа на път ІІ -86, км 14+750, жалбоподателят управлява  лек автомобил “М.” с рег.№ ***, като: 1. няма залепен валиден винетен стикер от К-3 на предното обзорно стъкло, съгласно чл.10, ал.1 от Закона за пътищата и 2. не носи контролен талон към СУМПС.  Описаното е квалифицирано като нарушения по чл.100, ал.2 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В обжалваното наказателно постановление са отразени сходни обстоятелства и е изрично записано под т.1, че водач на МПС не залепя валиден винетен стикер по чл.10, ал.2 от ЗП на предното стъкло при движение по републиканските пътища и под т.2 - не носи контролен талон към свидетелство за управление на МПС от съответната категория. Описаното е квалифицирано като нарушения съответно по чл.100, ал.2, пр.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. 

В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителя Д., който е посочил, че поддържа констатациите по акта, но не помни конкретния случай, като е пояснил, че принципно се извършва проверка на всички документи на водача, а проверката е извършена на около 1 км. от гр. Пловдив в посока гр. Асеновград, след КПП, като целият път изисква движение с винетен стикер.  

Съдът кредитира показанията на свидетеля като дадени добросъвестно.

На базата на доказателствата по делото според съда се установява категорично, че към датата на проверката, жалбоподателят не е бил изпълнил задължението си да залепи, “винетка” на указаното място, съгласно разпоредбата на чл.100, ал.2 от ЗДвП, която да удостовери заплащането от негова страна на винетна такса. Това задължение е съществувало за водача, като се има предвид, че второкласен път № 86, посочен в АУАН и наказателното постановление, като път, по който е установено движението на жалбоподателя с МПС, фигурира в списъка на републиканските пътища, утвърден с решение № 945/01.12.04 г. на МС.  За движение по него е необходимо да бъде заплатена съответната за превозното средство винетна такса и затова възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни, особено, като се има предвид и мястото на извършената проверка, уточнено от актосъставителя.

Според съда обаче, при така установено нарушение, неправилно е била приложена санкционната разпоредба на чл.179, ал.3 от ЗДвП. Същата, в редакцията й след последните изменения с ДВ бр.39/2011 г., има няколко отделни хипотези за налагане на глоба - управление на пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата /а не чл.10, ал.2 от ЗП, както се сочи неправилно на едно място  в наказателното постановление/, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното. Текстът на посочената санкционна разпоредба обаче, не включва хипотеза на неизпълнено задължение за залепване на законоустановеното място на винетен стикер, което е въведено по чл.100, ал.2 от ЗДвП. Въпросната санкционна разпоредба би била приложима, в случай, че е категорично установено, че водачът изобщо не е заплатил дължимата винетна такса, за движение по републиканските пътища, което обаче следваше да е квалифицирано като нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП и каквото поведение на водача не се твърди да е установено в наказателното постановление. Съгласно ЗП винетният стикер има предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи, но не залепянето на същия на определеното от закона място не може да бъде приравнено на липса на изпълнение на задължението за заплащане на дължимата винетна такса, а в конкретния случай, с оглед посочената санкционна разпоредба на чл.179, ал.3, т.4, пр.1 от ЗДвП, очевидно наказващият орган е приел точно обратното. В тази връзка според съда в случая се установява несъответствие между посочената като нарушена разпоредба на чл.100, ал.2, пр.1 от ЗДвП и разпоредбата, въз основа на която е определено наказанието на нарушителя. Както вече се посочи, последната би била съответно правилно приложена, ако нарушението бе квалифицирано по реда на чл.139, ал.5 от ЗДвП.

 Отделно от това, следва да се посочи, че през 2008 г. в ЗП, на разпоредбата на чл.10, ал.2 от който, е налице позоваване в наказателното постановление, са настъпили изменения, като заплащането на винетна такса вече се урежда от разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, а не от тази на чл.10, ал.2 от ЗП и това вече е съобразено в ЗДвП. Последното внася допълнителна неяснота за жалбоподателя, на когото, с оглед правото му на защита, следва да е напълно ясно за какво именно негово поведение му се налага наказание и въз основа на кои точно законови норми, като се има предвид, че при изписване на нарушението в наказателното постановление е налице позоваване на чл.10, ал.2 от ЗП, който е със съвсем друго съдържание.

 С оглед на изложеното и като намира, че в случая  наказващият орган, въпреки възможността му за изясняване на фактическата обстановка, не е приложил правилно санкционната разпоредба, съдът счита, че следва да отмени наказателното постановление в частта му по т.1 от същото.

Що се касае до нарушението, описано като т.2 от АУАН и наказателното постановление, то същото се явява доказано и на практика е неоспорено от жалбоподателя, а е и правилно квалифицирано, като се има предвид, че разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП изисква водачът на МПС да носи редица документи, сред които и контролен талон към СУМПС. Правилно в наказателното постановление е посочена санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в твърд размер от 10 лева за водач, който не носи определените в закона документи. Поради това и в тази му част, като издадено законосъобразно, наказателното постановление ще следва да се потвърди.

По изложените мотиви Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8479/12 от 13.08.2012 г., издадено от  Н. група в Сектор “ПП” към  ОД на МВР гр. Пловдив, в частта му по т.1 от същото, с което на Е.А.С. *** е наложена глоба от 300 лева на основание чл.179, ал.3, т.4, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.2, пр.1 от ЗДвП.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 8479/12 от 13.08.2012 г., издадено от  Н. група в  Сектор “ПП” към  ОД на МВР гр. Пловдив, в частта му по т.2 от същото, с което на Е.А.С. *** е наложена глоба от 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Пловдивски административен съд.

 

Районен съдия: /П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

П.К.