АНД 2547/2013 - Решение - 16-09-2013

Решение по Наказателно дело 2547/2013г.

                                       РЕШЕНИЕ

 

Номер  2377                                16.09.2013 година                     Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски  Районен  съд                             ХХІІ  наказателен  състав

На шести август                                  две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

              

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: МЕРИ КЕВОРКЯН    

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 2547 по описа за  2013 година

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 39077-0042534/15.02.2013г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр.чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр.чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, на „А” ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Ю”, № **, представлявано от С.С.С., ЕГН **********, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 648,08 лева /шестотин четиридесет и осем лева и 8 ст./ за извършено административно нарушение по чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр.чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр.чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

 

           Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 39077-0042534/15.02.2013г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр.чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр.чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, на „А” ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Ю”, № **, представлявано от С.С.С., ЕГН **********, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 648,08 лева /шестотин четиридесет и осем лева и 8 ст./ за извършено административно нарушение по чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр.чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр.чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

Жалбоподателят „А” ООД обжалва издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони по изложени в жалбата съображения. В съдебно заседание, редовно призован, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Г., пледира за отмяна на наказателното постановление с аргумент за несъставомерност на деянието, както и за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

          Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт М., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага съображения в тази насока.

          Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

          ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „А” ООД, за това, че данъчно задълженото лице „А” ООД не е начислило ДДС в размер на 648,08 лв. по извършени от него облагаеми доставки на стойност 3 888,50 лв., през данъчен период 01.09.2012 г. - 30.09.2012 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно.

При извършена проверка, документирана с Протокол № 1600041805/23.10.2012 г. е установено, че за периода 01.08.2011 г. - 31.07.2012 г. задълженото лице е достигнало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 50 066,29 лв., формиран от извършени транспортни услуги. Лицето е следвало да подаде в ТД на НАП гр.Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.08.2012 год. Такова е подадено на 11.10.2012г. с № 163911200022639, като основанията за регистрация не са отпаднали. Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС същото е следвало да начисли ДДС, като в издадените фактури да се посочи на отделен ред ДДС, да включи размера на данъка в справката-декларация за данъчния период м.09.2012г. и да посочи фактурите в дневника за продажби, които да подаде в ТД на НАП – гр.Пловдив в срок до 14.10.2012г.

Посочено е още, че нарушението е за първи път и е установено в ТД на НАП – Пловдив на 23.10.2012г. при извършена проверка, документирана с Протокол № 1600041805/23.10.2012г. Размерът на неначисления ДДС е определен с Протокол № 1600041805/23.10.2012г.

С това е осъществен състава на чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр.чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр.чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 0042534/24.10.2012г., съставен от Т.И.Т. – инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя Т., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, подредени, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.

В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по посочената правна квалификация. Това е така, тъй като съгласно чл.180, ал.1 от ЗДДС „Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.”, а според ал.2 на същия текст – „Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.” Същевременно нормата на чл.86, ал.1 от ЗДДС сочи, че „Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.”, а ал.2 на същия текст предвижда, че „Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон – за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.”.

При така установеното нарушение, осъществено от „А” ООД, за административнонаказващия орган принципно е възникнало задължение за наказване на нарушителя съгласно чл.180, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС, чието съдържание по-горе се посочи, като по делото е безспорно установено, че размерът на неначисления данък е 648,08 лв., поради което и имуществената санкция, която следва да се наложи е в същия този размер, който надвишава законоустановения минимум от 500лв. В този порядък, след като самият законодател е предвидил конкретни параметри за наказанието, то и наказващият орган, а също и съдът, нямат компетентността да преценяват правилността при определяне на съответния размер с оглед преценката на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Определяйки размера на имуществената санкция в съответствие със закона, АНО правилно и законосъобразно е приел, че по този начин ще се изпълнят целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН, поради което и същото се явява справедливо наложено.  

При служебна проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити, издадени са от компетентни органи, което на свой ред обосновава законосъобразността на атакуваното постановление, както и липса на отменителни основания за последното. Неоснователни се явяват възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че за едно и също нарушение са издадени повече от едно НП, тъй като представеното по делото НП с № 39080-0042533/15.02.2013г. макар да касае административно нарушение със същата правна квалификация като настоящото, се отнася за деяние, осъществено в друг данъчен период и дължимото поведение е било относимо в други срокове.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 39077-0042534/15.02.2013г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр.чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр.чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, на „А” ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Ю”, № **, представлявано от С.С.С., ЕГН **********, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 648,08 лева /шестотин четиридесет и осем лева и 8 ст./ за извършено административно нарушение по чл.180, ал.2 от ЗДДС, вр.чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр.чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

 

          За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

          По изложените мотиви съдът постанови решението си.               

                        

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:   

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК