АНД 2513/2013 - Решение - 26-09-2013

Решение по Наказателно дело 2513/2013г.

РЕШЕНИЕ

 

26.09.2013 г.

            2446                                                                                  гр. Пловдив      

        

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивски районен съд,                   ДЕСЕТИ наказателен състав,

          на шестнадесети септември,         две хиляди и тринадесетата година

         В публично съдебно заседание  в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева

Секретар ПЕТЯ КОЛЕВА,

        

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2513 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

         Съдът е сезиран с жалба от „С.” ЕООД,  представлявано от управителя С. П.С.ов, със седалище и адрес на управление на търговеца в гр. Х., против Наказателно постановление № І – 1597/15.04.2013 г., издадено от Д. на ОДБХ - гр. Пловдив, с което на дружеството е наложена имуществена санкция от 1000 лева на основание чл.48, ал.2 от Закона за храните за нарушение на чл.20, ал.1, т.3, вр. с т.1 и т.2 от Закона за храните.

 С жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител на жалбоподателя адв.Т., се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се излагат подробни доводи по същество. Ангажират се доказателства.

Въззиваемата страна ОДБХ – Пловдив, чрез процесуалния си представител адв.О., е направила искане за потвърждаване на наказателното постановление. Изложено е становище по същество.

Жалбата е подаден в законоустановения срок и е процесуално допустима.

  Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от 12.02.2013 г. с № 0000865, с който се констатира, че при извършване на проверка на 13.02.2013 г. в обект ресторант „М.”, намиращ се в гр. П., ж.р.”Т.”, срещу *** и стопанисван от „С.” ЕООД, се установило, че в хладилна камера за съхранение на хранителни продукти с нискотемпературен режим, разположена в помещение за приготвяне на готвени ястия, се съхраняват продукти от животински произход с изтекъл срок на годност, а именно четири броя тарелки замразени кебапчета по 25 броя във всяка тарелка и с тегло от 1,857 кг за всяка тарелка. Отразено е, че продуктите били с партиден номер L 121212, произведени от „ М.-М.” ЕООД с.К.Д.. Описано е още в АУАН и че срокът на годност на описаните храни бил обозначен върху етикета с „Използвай преди 17.12.2012 г.” Вписано е също и че продуктите от животински произход с изтекъл срок на годност се съхраняват в хладилната камера съвместно с други продукти, които са в срок на годност, без да са обозначени като такива, негодни за човешка консумация. Отразено е, че съхраняването и реализацията на храни с изтекъл срок на годност от оператора на храни не отговаря на изискванията за безопасност, като храните не са безопасни за консумация и могат да увредят здравето на потребителя, което съставлява нарушение по чл.20, ал.1, т.1, 2 и 3 от Закона за храните /ЗХ/. Посочено е, че нарушението е за първи път.  

По сходен начин е описано установеното и в наказателното постановление, като е дадена и същата правна квалификация.

В качеството на свидетел е разпитана съставителят на АУАН П., която е пояснила, че е извършила проверка по сигнал относно лоша хигиена на обекта, като отразеното по сигнала за наличието на насекоми, замърсени работни плотове, храни с изтекъл срок на годност, се потвърдило при проверката. Свидетелката е посочила, че при проверката се установило, че ресторантът, обект на контрол, има Удостоверение за регистрация по ЗХ и се стопанисва от дружеството –жалбоподател, като на място след уведомяване се явил управителят на дружеството С.ов, в чието присъствие започнала и била осъществена проверката, приключила със съставянето на констативен протокол. Свидетелката П. е посочила също така и че освен други нарушения, се установило, че в едно от хладилните съоръжения се съхраняват продукти от животински произход – тарелки с кебапчета, с изтекъл срок на годност, като заедно с тях се съхранявали и други храни в срок на годност и такива без обозначение за срока на годност. При проверката присъствали още една готвачка и жена, която заявила, че работи на бара и не носи отговорност за кухнята. Съгласно показанията на актосъставителя, управителят бил поканен за връчване на предписания и съставяне на АУАН, като се явил на указаната дата и в негово присъствие бил съставен и подписан акта. Преди това управителят изпратил лице, което заявило, че то е виновно относно съхранението на храните с изтекъл срок на годност, но свидетелката настояла за съставяне на акта да се яви управителят.

В качеството на свидетел е разпитано и доведеното от жалбоподателя лице Н., която е заявила, че е работела като барман на датата на извършената проверка, както и че ежедневно проверява хладилните камери, но поради големия им брой не проверява всички поред всеки ден, а само някои по избор, поради което и не е забелязала, че в проверения от служителите на ОДБХ - Пловдив хладилник има храни с изтекъл срок на годност. Свидетелката е посочила също така и че срокът на годност касаел установената храна в охладен вид, а същата била дълбоко замразена, което удължавало автоматично годността й до 6 месеца. Същевременно свидетелката Н. е обяснила, че принципно храни с изтекъл срок на годност се изваждали от кухнята и се предоставяли на лица с домашни любимци за употреба от животни. Според показанията на свидетелката Н. също така, съществувала заповед за готвачката и за нея самата, според които същите следвало да проследяват срока на годност на храните, съхранявани в обекта. 

 Съдът кредитира показанията на свидетелката П. като дадени добросъвестно, логични и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства.

Що се касае до показанията на свидетелката Н., то същите се възприемат от съда само отчасти и то доколкото не противоречат на останалите кредитирани доказателства. Все пак, тези показания се разглеждат критично, предвид посоченото от самата свидетелка, че и към настоящия момент продължава да работи в същото дружество, което е жалбоподател по делото, поради което и следва да се счете, че е налице известна заинтересованост от изхода на делото, още повече като се вземат предвид и представените по делото от жалбоподателя писмени доказателства. Последните според съда не могат да се приемат като такива с достоверна дата, доколкото видно от датата на подписване на трудовия договор с лицето, посочено като готвач - Р.Л., както и на заповедта, с която й е възложено да следи и се разпорежда по съответен ред с храни с изтекъл срок на годност, същите дати следват по време датата на заповедта, с която пък е възложено на свидетелката Н. да контролира изпълнението на задълженията на Р.Л.. Тоест, видно е, че на свидетелката Н. е възложено да контролира изпълнението на задълженията, възложени на Р.Л., близо три месеца преди Л. да бъде изобщо назначена на работа и да й бъдат възложени каквито и да било задължения. Нещо повече, от разпита на свидетелката П., както се посочи, се установява, че пред нея именно присъствалата на мястото на проверката като барман свидетелка Н. е заявила, че няма отношение о отговорности към кухнята на обекта.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че е категорично установена описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка по извършване и установяване на административното нарушение. Последното е и правилно квалифицирано, както от актосъставителя, така и от наказващия орган. Съгласно чл.20, ал.1 от ЗХ, не се разрешава пускането на пазара на храна, която: т.1 - не е безопасна за консумация от потребителите; т.2 - уврежда или може да увреди здравето на хората и т.3 - е негодна за консумация от хората. В разпоредбата на §1, т.34 от ДР на ЗХ е отразено, че негодна храна за консумация от човека е храна, която е неподходяща за употреба според нейното предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката. В конкретния случай е установено категорично, че въпросните количества кебапчета, с обозначен в АУАН и наказателното постановление партиден номер, са били с указан краен срок на годност от производителя с израза „използвай преди”, а именно датата 17.12.2012г., или същите са били съхранени в хладилното съоръжение близо два месеца след изтичане на указания на опаковката им срок на трайност. Следователно и въпросните храни попадат в определението за негодна храна за консумация от човека.

  Възраженията относно това, че срокът на годност касаел охладения продукт, а проверените продукти били дълбоко замразени, не се възприема в случая като основателно, доколкото, както става ясно от показанията на свидетеля П., върху опаковката на продукта е имало указан само един срок на годност и то по съответен ред, като това е записано и в констативния протокол. Освен това, въпросната храна би могла да се квалифицира именно като бързо разваляща се по смисъла на Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните от 19.07.2000 г. и както става ясно, върху нея е отбелязан срок на трайност с израза „използвай преди”, а не срок на т.нар. минимална трайност с израза „най-добър до”, което означава, че след изтичане на указания срок, въпросната храна може да създаде непосредствена опасност за здравето на потребителя.  Ето защо и при наличието на отбелязан срок на трайност, а не срок на минимална трайност /вж. ДР на Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните/, съхраняването на храна с изтекъл срок на трайност, отразен от производителя, се явява в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗХ, тъй като храната не е безопасна за консумация. Впрочем, в показанията си самата свидетелка Н. е посочила, че ако би видяла въпросните тарелки с кебапчета, то би ги предоставила на редовните им клиенти, отглеждащи домашни любимци за консумация от животните, понеже са с изтекъл срок, като тези й твърдения са в същото време в противоречие с изложеното от същата свидетелка, че понеже храните били дълбоко замразени, то същите на практика били годни за консумация от хора, тъй като срокът им на годност се удължавал.

Правилно е посочено в наказателното постановление, че описаното поведение на дружеството съставлява  на практика „пускане на пазара”, като се има предвид, че това понятие има своята легална дефиниция в разпоредбата на §1, т.53 от ДР на ЗХ и включва и „притежание с цел продажба”, каквото е било установено на мястото на проверката.

В крайна сметка, правилно е определен и субекта на отговорността, тъй като именно дружеството - жалбоподател се явява търговец на храни, понеже то на практика извършва дейността по съхраняване и предлагане на храни в място за обществено хранене, каквото съставлява провереният ресторант, стопанисван от „С.” ЕООД. Поради това и не е нарушен принципът по чл.24 от ЗАНН, защото отговорността на дружеството е ангажирана във връзка с изричното предвиждане по чл.83 от ЗАНН, за нарушение извършено при осъществяване на дейността му на търговец на храни /т.60, т.61 на §1 от ДР на ЗХ/ . Ето защо и при наличие на установено нарушение, извършено от юридическо лице, не следва да се издирва въпросът за вината и всички възражения в тази насока се явяват напълно ирелевантни.

Правилно, с оглед вида на установеното нарушение, е определена в наказателното постановление и санкционната разпоредба на чл.48, ал.2 от ЗХ, като наложеното наказание е съобразено по вид със субекта на отговорността и е определена имуществена санкция. Същата е в минималния предвиден в закона размер, което е напълно съответно на обстоятелството, записано в АУАН, че нарушението е за първи път, както и установеното от разпита на съставителя на АУАН, че дружеството, след извършената проверка и дадените му предписания, е отстранило установените нарушения. Санкционираното нарушение с обжалваното наказателно постановление не може да се определи като маловажно, доколкото се отнася до обществените отношения, свързани с безопасността на храните и здравето на човека, както и като се вземе предвид сравнително голямото количество на установени храни с изтекъл срок на трайност.

При служебната проверка не се установи да са били допуснати при издаване на обжалваното наказателно постановление нарушения на процесуалните правила, които да са съществени по своя характер. Ето защо и предвид изложените и по-горе мотиви съдът намира, че следва да потвърди наказателното постановление и затова

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № І – 1597/15.04.2013 г., издадено от Д. на ОДБХ - гр. Пловдив, с което на „С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Х., е наложена имуществена санкция от 1000 лева на основание чл.48, ал.2 от Закона за храните за нарушение на чл.20, ал.1, т.3, вр. с т.1 и т.2 от Закона за храните.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Пловдивски административен съд по реда на АПК.                                                

                                                                Районен съдия:/П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

П.К.