АНД 2493/2013 - Решение - 19-07-2013

Решение по Наказателно дело 2493/2013г.

                                         

                                      Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                    2007                    19.07.2013г.                                 град ПЛОВДИВ

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            ХХІІІ       наказателен        състав

На            тринадесети             юни            две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

                                                            

                                                             Председател: СВЕТЛАНА НЕДЕЛЕВА

 

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

 

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 2493 по описа за 2013г.

 

                                              

 

                                                        Р Е Ш И:

 

 

 

           ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 0445901 на ОДМВР - П., с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложена на В.Н.К., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. П., ул.  “Д.Г.” № , ет. , ап. , “ГЛОБА” в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –                 гр. П. в 14-дневен срок от съобщаването му, по реда на глава дванадесета от АПК.

 

 

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно секретар Н.Т.

 

 

МОТИВИ:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалван е Електронен фиш серия К № 0445901 на ОДМВР - П., с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложена на В.Н.К., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. П., ул.  “Д.Г.” № , ет. , ап. , “ГЛОБА” в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

           Жалбоподателят – В.Н.К., претендира отмяна на оспорения електронен фиш, като формулира оплакване за незаконосъобразност на същия; явява се лично в съдебно заседание, поддържа жалбата и настоява за уважаването й по подробно изложените с нея съображения.  

          Въззиваемата страна – ОДМВР гр. П.,  редовно призована, не изпраща процесуален представител, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.

          Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните намира, че жалбата е ДОПУСТИМА - подадена от лице с правен интерес  в 14-дневния срок по чл. 59 ал. 2 изр. 2 от ЗАНН                вр. чл. 189 ал. 8 изр. 2 пр. 1 от ЗДвП, а по същество и ОСНОВАТЕЛНА.

          С атакувания електронен фиш /ЕФ/ отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 21 ал. 1 от Закона за движението                         по пътищата /ЗДвП/, поради това, че на 17.12.2012г. в 09:31 часа в                        гр. П., на  бул. “А.Ш.” до № , с МПС “Тойота              Сцион ТЦ”  рег. № РА  ВВ, собственост на В.Н.К.,***, ЕГН: **********,  било извършено нарушение за скорост № 201212179678, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ТFR1-M 529, а именно движение със скорост 81 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч, респ. превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч.

Като писмени доказателства по делото са приобщени представените от въззиваемата страна оригинал на известие за доставяне на ЕФ и копие на на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. със срок на валидност до 24.02.2020г. относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-M, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835, а като веществено доказателствено средство е приложен следващият преписката снимков материал от Клип  № 10121, Радар  № 511.

          Отчитайки горната доказателствена съвкупност, съдът констатира допуснати при издаването на обжалвания ЕФ съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната му, поради неговата незаконосъобразност.

Преди всичко, връчените на жалбоподателя електронен фиш серия            К № 04445901 и снимков материал – разпечатка от Клип № 9678, Радар           № 529 не съдържат данни за имената и длъжността на лицето, което ги е изготвило, нито печат на ОДМВР, а  нормата на чл. 39  ал. 4 от ЗАНН изисква налагането на глоби в размер над необжалваемия минимум по              чл. 39 ал. 2 от ЗАНН /над 50 лева/ чрез издаване на електронен фиш да се извършва от овластените контролни органи, докато в случая в ЕФ липсва отбелязване от кого точно е наложена глобата и въз основа на какво овластяване – по силата на закон или с надлежна заповед, защото приложението на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП трябва да се преценява и при съобразяване с чл. 85а от ЗАНН, съгласно който законов текст разпоредбите на ЗДвП се прилагат доколкото в ЗАНН няма особени правила относно тази административнонаказателна процедура; същевременно снимковият материал не отговаря на законовите условия относно веществените доказателствени средства (по аргумент от чл. 135 вр. чл. 163 ал. 7 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, въпросната разпечатка от паметта на техническото средство, визираща автомобила, във връзка с чиято скорост на движение е издаден електронният фиш, датата, часа, мястото на измерването и пр., не съставлява годно доказателствено средство).

Освен това процесният ЕФ не съдържа и дата на издаване, който реквизит, макар да не е предвиден в чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, е задължителен за осъществяване на преценката относно компетентността на длъжностното лице – издател, към датата на издаване електронния фиш, както и спазването на предвидените в ЗАНН преклузивни и давностни срокове за административнонаказателно преследване /Изрично в тази насока са   например Решение № 1347/06.06.2012г. по к.н.а.х.д. № 1155/2012г., Решение № 1420/11.06.2012г. по к.н.а.х.д. № 1258/2012г., Решение                      № 130/17.01.2013г. по к.н.а.х.д. № 3583/2012г., Решение  № 166/21.01.2013г. по к.н.а.х.д. № 3649/2012г. и др. по описа на Административен съд -   П./.

          На следващо място в ЕФ се сочи за установена и заснета на 17.12.2012г. в 09:31 часа в гр. П., бул. “А.Ш.” № 1,                 с автоматизирано техническо средство№  TFR1-M 529 скорост на движение на МПС “Тойота Сцион ТЦ”  рег. № РА ВВ  от 81  км/ч при разрешена скорост 50 км/ч, респ. превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч, а в разпечатката от клип № 9678, радар № 529,  въз основа на която се твърди да е издаден този фиш, е отразена като измерена на 17.12.2012г. в 09:31:38 часа с автоматизираното техническо средство скорост на движение на МПС рег. РА  ВВ от 84 км/ч при ограничение 50 км/ч, т.е. превишение (отклонение) 34 км/ч. Липсва обаче направено уточнение дали има отчетен толеранс или друго обстоятелство, на което да се дължат разликите относно скоростта и превишението, а и подобно “съобразяване” от страна на наказващия орган с техническа грешка на измерването няма място при описание на обстоятелствата по извършване на административното нарушение. Допустимата техническа грешка при работа с автоматизираното техническо устройство следва да бъде отразявана единствено с оглед определяне размера на налаганата санкция в случай, че отчетената стойност е гранична и евентуалното влияние на техническата грешка би довело до различен размер на глобата. Налице е в този смисъл недопустимо противоречие между ЕФ и приложения към него снимков материал досежно обстоятелство, представляващо обективен признак от състава на твърдяното административно нарушение. Без значение е, че към всяка от двете стойности на превишението (в ЕФ –  31 км/ч; в снимковия материал –                34 км/ч) е приложима една и съща административнонаказателна разпоредба (чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП), защото  коментираното противоречие между  ЕФ и доказателствата, на които се сочи да се основава, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до поставяне на санкционираното лице в положение да се защитава срещу неясни и неточни формулировки и дори, ако въпреки това е успяло да разбере за какво именно превишение на разрешената максимална скорост,  е привлечено към администативнонаказателна отговорност, всякакви съображения в тази насока са ирелевантни, защото налагането наказание, било то и административно,  не може да почива на предположения.  

         Успоредно с горното процесният  електронен фиш е издаден в разрез с разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. Според легалната дефиниция, съдържаща се в § 6 т. 62 от ДР на ЗДвП, “електронният фиш” представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства, като съгласно чл. 189 ал. 4 изр. 1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. /Идентична е и нормата на  чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, която позволява за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по чл. 39 ал. 2 от ЗАНН, за което се издава електронен фиш. Следователно  чл. 189 ал. 4 от ЗДвП /за разлика от предвидения в чл. 189 ал. 1 от ЗДвП  ред за установяване на нарушенията с акт, който се съставя от длъжностно лице на службата за контрол по пътищата и в присъствието на нарушителя/ е въведен  облекчена процедура за установяване на нарушенията по ЗДвП в отсътствие на контролен орган и на нарушителя. Тази процедура за ангажиране на административно-наказателната отговорност всъщност е разписана във връзка с изпълнението на задължението на контролните органи да контролират спазването на правилата за движение по пътищата в обхвата на средствата за видеонаблюдение, като  обозначат тези места с поставяне на пътни знаци и техника за видеонаблюдение. В последния случай не се съставя акт от длъжностното лице, но пък е необходимо да бъде поставен пътен знак, указващ, че контролът за спазването на правилата за движение се осъществява с техническо средство за видеонаблюдение и може да се осъществи само в неговия обхват /чл. 165 ал. 2 т. 7 от ЗДвП/. И обратно, когато контролът се извършва по общия ред, не е необходимо такова означение, възможно е ръчно настройване на техниката и няма ограничение на обхвата на контрола, освен ако такъв произтича от териториалната компетентност, свързана с упражняването на длъжността. Следователно, електронният фиш се издава само, когато административното нарушение е  установено и заснето в отсъствието на контролен орган със стационарно разположено техническо средство с въведени конкретни показатели с оглед на мястото, където е позиционирано, и определен обхват. В тази връзка различен е и начинът на работа с мобилните и стационарни автоматизирани системи за контрол, които са конструирани и настоени така, че да се разграничават двата способа за установяване на нарушенията. Че са различни предпоставките, при които се провежда всяко от коментираните два вида производства по установяване и санкциониране на административно нарушение, ясно сочи и историческият поглед върху разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, като се вземе предвид и текстът на чл. 165 ал. 2 т. 7 от ЗДвП. Различни са съответно и средствата за защита на привилеченото към административнонаказателна отговорност лице.                   В настоящия казус обжалваният електронен фиш е издаден с оглед нарушение, установено и заснето, вместо със стационарно техническо средство, с мобилна система за видеоконтрол /монтирана в патрулен автомобил/, т.е. в присъствието на контролни органи, които е необходимо да включат системата в работен режим. Това е така, тъй като в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване е вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M Т.е., категорично не са били налице изискуемите от закона предпоставки по чл. 189 ал. 4 от ЗДвП за налагане на административно наказание с електронен фиш. При хипотезата на установяване на нарушението в присъствието на контролен орган правна регламентация дават разпоредбите на Глава трета, раздел ІІ от ЗАНН, като административнонаказателното производство следва да започне със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, което в съответствие с нормата на  чл. 40 от ЗАНН да стане в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а след съставянето на АУАН и разглеждане на административнонаказателната преписка по реда на Глава трета, раздел ІV от ЗАНН, компетентният наказващ орган да упражни правомощието си да прекрати преписката по реда на чл. 54 от ЗАНН или да наложи административно наказание, издавайки наказателно постановление /НП/,  не електронен фиш. Като се е отклонил от тези правила и е издал ЕФ без за да са спазени предвидените от закона условия за това, наказващият орган е нарушил правото на защита на санкционираното лице, лишавайки го от възможността да оспори обстоятелствата по извършване на вмененото му във вина административно нарушение още към момента на тяхното констатиране, както и с писмено възражение в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН. /В този смисъл също Решение № 1482/02.07.2013г. по к.н.а.х.д.                      № 1440/13г. и Решение  № 2488/15.11.2012г. по к.н.а.х.д. № 2799/12г., и двете на Административен съд - гр. П./.

         Ето защо, съдът счете, че обжалваният Електронен фиш серия К                   № 0445901 на ОДМВР - П., с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложена на В.Н.К., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. П., ул.  “Д.Г.” № , ет. , ап. , “ГЛОБА” в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

       

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

                                                

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно секретар Н.Т.