АНД 2449/2013 - Решение - 11-07-2013

                                   Р      Е      Ш      Е     Н     И      Е  №..............

        

                                      гр. Пловдив, 11.07.2013г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

         Пловдивски районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на  дванадесети юни две хиляди и тринадесета год. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ

 

при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа НАХД № 2449/2013г.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав , за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № ***/***г. издадено от ВРИД Началник сектор „ПП” към ОДМВР Пловдив, упълномощен с № Із-1745 от 28.08.2012г., с което на Е.В.К., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание -  ГЛОБА в размер на 2 000 лева за нарушение на разпоредбите на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за 24 месеца и на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, административно наказание – ГЛОБА в размер на 30 лева за нарушение на разпоредбите на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.181, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, както и са ОТНЕТИ общо 12 контролни точки на основание Наредба № І-1959 на МВР.

         Жалбоподателката  – редовно призована -  не се явява в съдебно заседание, като  чрез повереника си – адв.Н. - моли Съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, тъй като счита, че не е осъществила състава на нарушението, за което е бил санкционирана, а също така, че атакуваното постановление е неправилно и незаконосъобразно.  

         Въззиваемата страна – Сектор „ПП” при ОДМВР гр.Пловдив – редовно призована, не  изпраща представител.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

С акт за установяване на административно нарушение от 04.03.2013г.  при извършена на 04.03.2013г. около 22:00 часа проверка в гр.П. на ул.”Л.” до №** било констатирано, че жалбоподателката управлява лек автомобил „ Рено клио” с Рег. № *****, като отказва да бъде изпробвана с техническо средство „ Дрегер алкотест” 7410+ с фабр. № 0071 за наличие на алкохол / миришела силно на алкохол, по данни на водача е пила бира/, както и не е представила управляваното МПС на задължителен периодичен технически преглед, видно от знак за Т.П. № *****. На същата е била издаден талон за медицинско изследване  с № 0122408.  Записано било от проверяващите, че по този начин са нарушени разпоредбата на чл.174, ал.3 във вр. с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката подписала съставения АУАН, като е посочила, че е уведомен за правото си в тридневен срок да направи своите възражения по реда на чл.44,ал.1 от ЗАНН. Такива не са били депозирани от страна на жалбоподателката до наказващия орган.

В съдебно заседание актосъставителят С.К. поддържа изцяло съставения от него акт. Проверката извършил в качеството на полицай към Сектор „ПП” при ОДМВР гр.Пловдив, лично констатирал нарушението и подробно и задълбочено излага пред Съда как е била извършена същата, какво се е установило, как е бил съставен АУАН. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя, тъй като те кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. От неговите показания се установява, че действително фактическата обстановка е такава, каквато е описана в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушението под разпоредбите на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и на чл.147, ал.1 от ЗДвП, като е постановил всяка една от глобите и лишаването от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и на чл.181, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, както и отнемане на общо 12 контролни точки на основание Наредба № І-1959 на МВР.

В съдебно заседание от страна на жалбоподателката , а и от нейния повереник не се представят каквито и да били устни или писмени доказателства, оборващи залегналите в АУАН констатации.

По администратгивнонаказателната преписка е приложен протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина, от който се ястановява , че газхематографския метод на изследване е установил наличието на 1 промил алкохол в кръвта на К.. Действително в протокола с червена химикална паста е записано ”времето е пресрочено”, което обаче не отговаря на обективната действителност , тъй като в талона , с който тъжителката е била изпратена за изследване е указан като краен час за явяване в УМБАЛ „Св.Г.”*** ч. на 05.03.2013г. Протокола за медицинско изследване по прил.№2 към чл.10,ал.2 категорично сочи , че К. се е явила за изследване на 04.03.2013г. в 23,50ч., т.е. в указания от проверяващия орган срок.

Настоящият Съд намира , че и двете нарушения , за които е била санкционирана жалбоподателката са установени и доказани по един безспорен и категоричен начин. Наказващият орган правилно , обосновано и законосъобразно ги е подвел съответно под нормите на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП за отказа за изследване с техническо средство, каквото се явява Дрегера, както и на чл.147, ал.1 от ЗДвП за липсата на технически преглед на МПС-то.

Действително жалбоподателката е извършена медицинско изследване /което е показало наличието на 1промил алкохол в нейната кръв/, но е безспорен факта на нейния отказ да бъде изпробвана с техническо средство, което е едно от двете алтернативно предвидени в текста на чл.174, ал.3 от ЗДвП нарушения. В посочения текст законодателят е предвидил санкция за водач на ППС който или отказва  проба с техническо средство или медицинско изследване, като в конкретния казус сме изправени пред нарушение разпоредбата на първото предложение на ал.3 от посочения член. Действително актосъставителят в своите показания сочи , че по време на проверката от страна на К. са направени 3 или 4 опита да издиша въздух в техническото средство, като въпреки неколкократните указания на проверяващия не се стигнало до извършването на качествена проба, тъй като жалбоподателката целенасочено не е издишвала въздуха докрай , което от своя страна не е позволило апарата да даде качествена проба.

Второто вменено във вина нарушение също е установено и доказано по категоричен начин , а и от страна на повереника на жалбоподателката не са представени доказателства , които да го оборват.

На следващи место трябва да се отбележи, че с атакуваното наказателно постановление на жалбоподателката са били отнети и 12 контролни точки. Тук наказващият орган се е задоволил единствено с упоменаването , че тази санкция се налага на основание Наредба № І-1959 на МВР , като в самото постановление лисва изписване на законовия текст , който регламентира определянето максималния размер на контролните точки , както и отнемането и възстановяването им, а именно чл.157 ал.3 от ЗДП. Съдът счита , че по този начин е било ограничено правото на защита на жалбоподателката, тъй като същата не би могла да знае, а само да предполага по кой законов текст й се отнемат посочените 12 контролни точки.

Настоящата инстанция намира , че атакуваното наказателно постановление е  правилно ,обосновано и законосъобразно / с изключение отнемането на контролни точки/, не са били допуснати съществени  нарушения на материалния и процесуален закон, поради което

 

 

Р        Е       Ш       И       :   

 

 

ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № ***/***г. издадено от ВРИД Началник сектор „ПП” към ОДМВР Пловдив, упълномощен с № Із-1745 от 28.08.2012г., с което на Е.В.К., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание -  ГЛОБА в размер на 2 000 лева за нарушение на разпоредбите на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за 24 месеца и на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, административно наказание – ГЛОБА в размер на 30 лева за нарушение на разпоредбите на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.181, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, както и са ОТНЕТИ общо 12 контролни точки на основание Наредба № І-1959 на МВР, като ОТМЕНЯВА отнемането на 12 контролни точки на основание Наредба № І-1959 на МВР и го  ПОТВЪРЖДАВА  в останалата му част.

 

 Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред  Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Т.М.