АНД 2392/2013 - Решение - 04-07-2013

Решение по Наказателно дело 2392/2013г.

РЕШЕНИЕ

 

04.07.2013 г.

          № 1774                                                                                    гр. Пловдив     

                  

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивски районен съд,                  ДЕСЕТИ наказателен състав,

          На  двадесет и осми май,                 две хиляди и тринадесетата година

         В публично съдебно заседание  в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева

Секретар Петя Колева,

 

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2392 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

         Съдът е сезиран с жалба от “Е.П.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., представлявано от управителя А.Н., против Наказателно постановление № 16–1602550/11.04.2013 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. П., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 1500 лева на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение разпоредбата на чл.63, ал.2, вр. с ал.1 от КТ. 

 С жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв. М. – М., се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се излагат подробни доводи по същество и се ангажират доказателства. 

Въззиваемата страна Дирекция ИТ гр. П.,  чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., моли да се потвърди атакуваното наказателно постановление. Излага становище по същество в подкрепа на искането и също ангажира доказателства в производството.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от 11.12.2012 г., с който се констатира, че при извършена проверка на 03.12.2012 г. около 13,30 часа на дружеството - жалбоподател в обект на контрол  производствена база в  гр. П., ул.”Н.А.” № ** и от представени на 07.12.12 г. документи в офис на дружеството, се установило, че на 03.12.2012 г., към 14,00 часа, е допуснат до работа като „сортировач на пластмаси” А.З.Б., без преди това работодателят да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Отразено е, че с лицето А.Б. има сключен трудов договор от 03.12.2012 г. с жалбоподателя „Е.П.” ЕООД и справка за уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ е от 03.12.2012 г. с номер от 18,07 часа. Горното е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2, вр. с чл.63, ал.1 от КТ.

 По сходен начин е описана фактическата обстановка и в обжалваното наказателно постановление, като там е посочена същата правна квалификация на установеното.

В качеството на свидетел по делото е разпитана актосъставителя Б., която е потвърдила констатациите по АУАН, като е пояснила, че на мястото на проверката е наблюдавала извършване на работа с големи машини, всяка от които обслужвана от по две лица, като по този начин работели общо осем лица и нямало такива, които само да наблюдават работата или такива, които да я контролират. Свидетелката е посочила, че при раздаване на справките по чл.402 от КТ, всички осем лица отразили, че работят, като по отношение на тези, които били неграмотни, справките били подписани от избран от тях грамотен работник, на когото другите диктували данните. Съгласно показанията на свидетелката Б., след започване на проверката, на място се явил и управителят на дружеството, като при изискване на правилник за вътрешния ред, както и графици за работа, такива не били представени, а управителят постигнал уговорка с извършващите проверката служители да представи документи на следваща дата в офис на дружеството, което в действителност станало. Свидетелят Б. е пояснила още, че АУАН е бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, който го подписал без възражения.  

Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични и съответни напълно на приложените по делото писмени доказателства.

На базата на кредитираните гласни, а също и част от писмените доказателства по делото, се установява според съда категорично отразеното в АУАН и наказателното постановление, че посоченото лице Б. в действителност е бил в обекта на дружеството - жалбоподател на датата на проверката и в описания час, като е полагал труд. Видно от трудов договор № 220 от 03.12.2012 г., в същия е отразено, че Б. е назначен на работа на указаната длъжност “сортировач на пластмаси” и че е постъпил на работа именно на тази дата. В тази връзка според съда е неоснователно възражението на жалбоподателя относно това, че на датата и в часа на проверката работникът не бил полагал труд. Това, че е работил, се установява категорично, както от показанията на свидетеля Б., които, като се посочи вече, изцяло са логични и подредени, така и от съдържанието на приложената по делото справка по чл.402 от КТ. Показанията на разпитания като свидетел Б. в тази насока се разглеждат критично от съда, доколкото същият не е могъл изобщо да уточни месеца, в който е започнал работа в дружеството - жалбоподател, налице е разминаване в посочените от него часове, в които твърди да се е запознавал с работата и действителния час, в който е бил заварен да работи на обекта на жалбоподателя, налице е несъответствие и с писмените доказателства и относно заявлението му, че работи за същия работодател от четири месеца и че е подписал трудов договор на дата 04-ти, като същевременно в приложената с възражението по АУАН декларация от негово име е посочено, че е подписал договора на 03.12.12 г. В показанията си Б. е заявил и че на деня на проверката „тамън бил започнал работа”, а същевременно е казал и че само се бил запознавал с предстоящата работа. При това положение на налични вътрешни противоречия в показанията на свидетеля Б. и противоречия с част от писмените доказателства, съдът намира, че те не могат да се възприемат за достоверни в частта им относно изявлението, че само се е запознавал с работата на датата на проверката и не е полагал труд. С оглед и на удостоверяването на самия работодател в трудовия договор на обстоятелството, че работникът е постъпил на работа именно на 03.12.2012 г., неотносими се явяват възраженията му за наличието на клауза в договора по т.ІІ.3 от същия, защото в самия договор е налице удостоверяване изрично с подписите и на работник, и на работодател на действителната дата на постъпване на работа, която впрочем съответства на датата, посочена в справката по чл.402 от КТ. В тази връзка и съдът не кредитира и приложената към възражението декларация от името на свидетеля Б., както и приложената към жалбата таблица за отчитане явяването на работа, като счита, че те са изготвени именно с цел оспорване констатациите по АУАН, което личи също и от датата на изготвяне на декларацията, както и датата на изготвяне на отчетната форма.

Установено е поради изложеното категорично по делото, че на практика лицето Б. се е намирало в проверения обект към момента на проверката, където е полагал труд, по време, предхождащо момента на приемане от ТД на НАП на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Видно от справката от ТД на НАП, като работодател “Е.П.” ЕООД е подало уведомления за сключени трудови договори след 01.01.2003 г. с осем лица, едното от които Б., част от които уведомления, включително и за Б., са били приети с номер в ТД на НАП от 03.12.2012 г. с отразен час 18,07 часа и следователно след допускането на Б. на работа в обекта, където е полагал труд. Това обстоятелство впрочем и не се оспорва от жалбоподателя, което е видно и от приложените възражения по АУАН.

 В случая, независимо и отделно от подписването или не на трудов договор, не е следвало работникът Б. изобщо да бъде допускан до работа, без преди това да му е предоставено заверено от ТД на НАП копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. И това е така, тъй като съществува изрична забрана по чл.63, ал.2 от КТ за работодателя да допуска до работа работника, преди да му предостави такъв документ. Видно и от приложената декларация по чл.402 от КТ и това се потвърждава от показанията на свидетеля Б., Б. е бил допуснат до работа при нарушение на съдържащата се в разпоредбата на чл.63, ал.2, вр. с ал.1 от КТ забрана, защото към момента на допускането му на работа и извършване на проверката от ДИТ, все още не е била налична съответната заверка от ТД на НАП за сключения с него трудов договор. Ето защо и съдът намира, че така посоченото в АУАН и наказателното постановление нарушение е осъществено от дружеството - жалбоподател, което се явява работодател на свидетеля Б.. Нарушението е налице с факта на допускането до работа на лицето А.Б. и като извършено от юридическо лице, тук не следва да се издирва въпросът за вината, поради което и съображенията, изложени още с възражението към АУАН относно причините да не се изпълни задължението за изпращане на уведомление до НАП са ирелевантни.

При извършената служебна проверка съдът не установи при издаването на наказателното постановление да са били допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени по своя характер. С оглед вида на нарушението, изразило се в несъобразяване на законова забрана, както и особения обществен интерес, който защитава същата, според съда не би могло да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28, б.”а” от ЗАНН. Отделно от това, следва да се има предвид и че нормата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1,чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ.  Ето защо и законосъобразно наказващият орган е счел, че следва да се определи административно наказание при така установеното нарушение.

  Санкционна разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ е правилно посочена от наказващия орган, като наложеното наказание е съобразено с вида на нарушителя – юридическо лице. Що се касае до размера на наложената имуществена санкция, то същият е минималният предвиден в закона и според съда е съответен на нарушението, като се има предвид факта на установено поведение на работодателя веднага след извършената проверка по изпълнение на вменените му по чл.63, а и по чл.62 от КТ задължения в максимално кратък срок. Ето защо и според съда, определяне на санкция, над предвидения в закона минимален размер, би се явило необосновано и затова съдът счита, че следва наказателното постановление да се потвърди във вида, в който е издадено. 

По изложените и по-горе мотиви Съдът

 

РЕШИ:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16–1602550/11.04.2013 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. П., с което на “Е.П.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., е наложена имуществена санкция от 1500 лева на основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение разпоредбата на чл.63, ал.2, вр. с ал.1 от КТ. 

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Пловдивски административен съд по реда на АПК.

                                                        Районен съдия: /П/

 

 

Вярно с оригинала!

П.К.