АНД 2255/2013 - Решение - 01-07-2013

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№1738                          01.07.2013г.                        гр. ПЛОВДИВ

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,                      ХІХ наказателен състав

На тридесет и първи май                       две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА

 

Секретар ХРИСТИНА ПЕТРОВА

След като разгледа докладвано от съдията НАХД № 2255 по описа за 2013г

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000210/06.03.2013г. на А.В.П. – Н.******* гр. П., с което на  А.Р.К. с ЕГН ********** *** е наложена ГЛОБА в размер на 500лв (петстотин лева) за нарушение по чл. 40 ал. 1 т. 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002г на МТ, на основание чл. 93 ал. 2 от ЗАП, както и ГЛОБА в размер на 1500лв (хиляда и петстотин лева) за нарушение по чл. 40 ал. 1 т. 5 от Наредба № 2 от 15.03.2002г на МТ, на основание чл. 93 ал. 1 т.1 от ЗАП.

                   Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000210/06.03.2013г. на А.В.П. – Н. ******гр. П., с което на  А.Р.К. с ЕГН ********** *** е наложена ГЛОБА в размер на 500лв (петстотин лева) за нарушение по чл. 40 ал. 1 т. 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002г на МТ, на основание чл. 93 ал. 2 от ЗАП, както и ГЛОБА в размер на 1500лв (хиляда и петстотин лева) за нарушение по чл. 40 ал. 1 т. 5 от Наредба № 2 от 15.03.2002г на МТ, на основание чл. 93 ал. 1 т.1 от ЗАП.

Жалбоподателят К. редовно призован не се явява.

За въззиваемата страна – ИА „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ, редовно призовани, се явява мл. инспектор К., който претендира да се потвърди НП като правилно и незаконосъобразно.

 Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес се явява допустима. Разгледана по същество:

    

 ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Изяснява се, че атакуваното НП е издадено против жалбоподателя, за това че при извършена проверка на автомагистрала „Т.” – 107км, посока С. е било констатирано, че К. като водач на автобус „Сетра” ******* с рег. № ********, собственост на ЕТ „К.Л.Х.”, извършващ превоз на пътници срещу заплащане по редовна автобусна линия от гр. З. до гр. С. не може да представи удостоверение на пътно превозно средство за обществен превоз на пътници на територията на Република България или заверено копие на Лиценза на Общността, както и не е в състояние да представи копие на маршрутно разписание, заверено със свеж печат и подпис на Общината възложител, с което е нарушил чл. 40 ал. 1 т.1 от Наредба № 2 от 15.03.2002г на МТ, както и чл. 40 ал. 1 т.5 от Наредба № 2 от 15.03.2002г на МТ.

Жалбоподателят отрича да е извършил нарушението, като претендира допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП.

 Разпитаният в с.з. в качеството на свидетел актосъставител С.С. заявява, че поддържа съставения АУАН. Актосъствителят лично установил нарушението.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя, като достоверни, точни и безпристрастни.

Съдът приема за безспорно установено изложеното горе въз основа на събраните по делото писмени доказателства –, АУАН, копие от лиценз, копие от пътен лист, копие от маршрутно разписание. В самото НП се уточнява, че при направена справка в ОО „КД ДАИ” гр. С., се е установило, че автомобилът притежава копие към лиценз за обществен превоз на пътници.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Съдът намира за безспорно установено, че е реализиран състава на  твърдените нарушения и при служебната проверка извършена на наказателното постановление не се констатираха процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна.

Безспорно по делото се установява, а и не се твърди обратното, че нарушителят по време на проверката не е представил маршрутно разписание, заверено със свеж печат на общината възложител, както и е имал, но не е представил, защото не го е носил - удостоверение на пътно превозно средство за обществен превоз на пътници на територията на Република България или заверено копие на Лиценза на Общността.

Като задължение по силата на чл. 40, ал. 1. т.1 и т. 5 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортните схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобус (ДВ, бр. 44 от 2011г.) е въздигнато носеното и представяне на изброени документи. Изпълнението на последното задължение е скрепено със санкция по чл. 93, ал.1 и ал. 2 от ЗАвтП. Наличието и представянето при проверка на изискващите се по  чл. 40, ал. 1, т.1 и т. 5 от Наредба № 2/2002 г. документи (маршрутно разписание, заверено със свеж печат на общината) са деяния, съставомерни по два отделни текста на чл. 93 от ЗАвтП. В първата хипотеза на ал. 1 е съставомерно деянието, при което водач на МПС, извършващ обществен превоз или такъв за собствена сметка на пътници и товари, няма редовно издадени документи – както в случая е осъществено второ нарушение, а именно липсата на копие от маршрутно разписание.  Втората хипотеза на ал. 2 се отнася за деяние, при което водачът има, но при проверка не представя, редовно издадени документи. По делото не се спори, че изначално липсват изискуемите се документи –  маршрутно разписание със свеж печат, и не е представено   удостоверение на пътно превозно средство за обществен превоз на пътници на територията на Република България или заверено копие на Лиценза на Общността

Неоснователно е възражението, че такова разписание е съществувало, като копие от него се представя с жалбата,, защото при съобразяване с дефиницията на “маршрутно разписание”, дадена в § 1, б.”а” и “б” от ДР на Наредбата и предписаното приложение № 1, следва, че целта на нормативния акт е превозвачът да носи и представя на контролните органи не самото разписание със съответните му реквизити, а заверено копие на такова, което да е попълнено по указания образец, който изисква подпис и печат на Общината - възложител. Съдът приема, че с оглед горното се налага изводът, че терминът “свеж печат”, употребен в Наредбата, следва да се разбира като “мокър печат”. Иначе казано, съдът приема, че превозвачите са длъжни регулярно да заверяват при съответната Община-възложител изготвените от тях приложения, която заверка ще се осъществи чрез поставяне на мокър печат върху последните и ще удостовери, че отразеното в изготвеното приложение съответства на одобреното от възложителя разписание.

Що се касае до наложените на К. глоби, Съдът приема следното: съобразявайки разпоредбите на ЗАП, то очевидно размерът им е неправилно определен. Вземайки предвид факта, че вменените на нарушителя нарушения са безспорно доказани, че са установени за първи път и като се взе предвид характера и тежестта им, както и  обществената опасност на нарушителя, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта на нарушението размера на глобите. Именно и поради това, Съдът потвърди НП като правилно и законосъобразно.

              По изложените мотиви съдът постанови решението си.

                                                                                  

  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Х.П.