АНД 2230/2013 - Решение - 20-02-2014

                                       РЕШЕНИЕ №343

                                      Пловдив, 20.02.2014  г.

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, ХIV наказателен състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА АНТОНОВА

 

         при секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2230/2013 г. в публично съдебно заседание на 20.01.2014 г., приема за установено следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

         Обжалвано е наказателно постановление N 8150/2012 г. на ВРИД началник сектор ПП към ОД на МВР Пловдив, с което на С.З.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗдвП – по т. 1 от НП и глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗдвП – по т. 2 от НП.

Жалбоподателят в подадената до съда жалба, обжалва наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени, като в съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, не изпраща процесуалния си представител.

         Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и не ангажира становище.

Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 13 /стара ал. 5/ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ не подлежаха на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. включително /съгласно редакцията на закона от бр. 51 от 26.06.2007 г./, но тази разпоредба е обявена за противоконституционна съгласно решение № 1 от 2012 г. по конституционно дело № 10/2011 г., поради което произнасянето на съда в настоящия случай е допустимо, като при съобразяване и на общата норма на ЗАНН, която е предвиждала необжалваемост на НП, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, е отменена /чл. 59, ал. 3 от ЗАНН/, поради което жалбата се приема за разглеждане и по т. 2.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, счете жалбата за частично допустима, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

На 16.07.2012 г. около 14.10 часа жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейски служители при ПП, докато се движел по пътната мрежа на гр. Пловдив и по-конкретно на кръстовището на ул. „Ш.” с бул. „О.”. Същият имал качеството водач на лек автомобил “Порше” с рег. № ****. Водачът бил без поставен обезопасителен колан по време на движение, поради което бил спрян за проверка. В хода на същата се оказало, че не носи и контролен талон. Така му бил съставен процесния АУАН, а въз основа на него и НП респективно по т. 1 по повод неползването на обезопасителен колан и по т. 2 – по повод неносенето на контролен талон към свидетелството за управление на МПС от съответната категория.

По принцип жалбоподателят не оспорва констатациите по АУАН и НП, сочи само формални основания за отмяна на НП.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените писмени доказателства по делото – АУАН, НП, разписка, заповеди за компетентност, справка за нарушител. Разпитан като свидетел в СЗ актосъставителят заявява, че поддържа констатациите по акта без да си спомня конкретния случай, като подробно описва мястото, където обичайно се извършват проверки на това кръстовище и позиционирането на проверяващия екип, който има възможност пряко да наблюдава движението на автомобилите, което в тази отсечка не е с висока скорост. В същата насока са и показанията на свидетеля по акта и очевидец на нарушенията. 

По същество фактическата обстановка не се оспорва и не се опроверга от жалбоподателя, като следва да се напомни, че с случая действа разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по силата на която, актовете по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, а доказателства в противната насока не се събраха. Жалбоподателят, без да отрича управлението на МПС без обезопасителен колан /нарушение по т. 1/ и без да носи в себе си контролен талон към свидетелството за управление на МПС счита, че АУАН и НП страдат от пороци – липса на реквизити, като не е била създадена никаква опасност и не са налице вредни последици.

Подобно разбиране не може да бъде споделено, тъй като и двете вменени нарушения са на формално извършване и не се изследва елемента потенциална или реална опасност.  

При така изложената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира от правна страна, че атакуваното постановление по т. 1 и 2 следва да бъде потвърдено, тъй като нарушенията са били квалифицирани законосъобразно и глобите са с фиксиран размер и не подлежат на преценка от съда.

Не могат да бъдат споделени разбиранията на жалбоподателя, че непосочването на точни координати по улицата, на която е бил спрян за проверка е пропуск от характера на съществените. В достатъчна степен  става ясно на кое кръстовище е преминавал той с автомобила си в Пловдив и че ситуацията е динамична, като без значение за случая се явява в коя отсечка от кръстовището точно е бил фиксиран от служителите на реда и спрян за проверка. Подобно разбиране не намира опора в закона и установяването на този факт толкова детайлно не се отразява на съставомерността на нарушенията. Тук ще се посочи, че дори при съставянето на обвинителни актове от страна на РП – Пловдив и внасянето им в съда като място на извършване на деянието се посочва гр. Пловдив, без това да се приема за липса на реквизит. С още по-малко основание административното нарушение следва да бъде описано с географска точност.     

Не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя, че непосочването на възраст и други индивидуализиращи данни за актосъставителя, водят до незаконосъобразност на акта. Подобно виждане  не се споделя, тъй данните в този смисъл спомагат само за индивидуализиране на физическото лице, за което не е имало никакви  трудности пред съда, като актосъставителят и свидетелят по акта са били призовани и разпитани като свидетели за нуждите на производството.     

За прецизност следва да се посочи, че от страна на АНО, на водача законсъбразно са отнети 8 контролни точки, тъй като това е последица, която следва да възникне екс леге и размера на точките е коректно определен съгласно Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат – чл. 4, т. 13 /за колана – 8 к. т./.

Не са налице основания са преценка на случаите като маловажни, тъй като не се различават от обикновените такива на административно нарушение. Освен това справката на водача от ПП, в която фигурират множество на брой нарушения по ЗДвП – над 21, не дават основание да проява на допълнително снизхождение към него като автор на административни нарушения отново по ЗДвП, тъй като жалбоподателят системно не зачита правилата на движение по пътищата в качеството си на водач на МПС.      

         Поради изложеното, съдът:

 

                                               РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление N 8150/2012 г. на ВРИД началник сектор ПП към ОД на МВР Пловдив, с което на С.З.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗдвП – по т. 1 от НП и глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗдвП – по т. 2 от НП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено  и обявено, пред Пловдивския административен съд, по реда на АПК.

 

 

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                        ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

                                                      СЕКРЕТАР: Д.Д.