АНД 2217/2013 - Мотиви - 27-01-2014

Мотиви по Наказателно дело 2217/2013г.

МОТИВИ към НАХД № 2217/2013 г., по описа на ПРС, ХХV н.с.

 

 

РП – Пловдив е внесла предложение обв. Ц.Ц.С. да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” вр.чл.342, ал.1 от НК, а именно, че на 14.09.2012 год. на път ПВД от с.С. в посока възелът на АМ „Т.” при ДЛС „Т.”, при управление на моторно превозно средство – л.а. „Т.А.” с рег.№ ***, собственост на ЕАД „И.А.” ЕАД – клон П., е нарушил правилата за движение - чл.5, ал.1, т.1 то ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т.С.С., изразяваща се в счупване на капачето на лявата колянна става и счупване на страничния кондил на лявата голямопищялна кост, които са причинили трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.

 

Прокурорът поддържа предложението и предлага на основание чл. 78а от НК на обвиняемия да му бъде наложено административно наказание  „глоба” в размер по преценка на съда.

Обвиняемият С. не се признава за виновен като лично и чрез своя защитник адв.В. моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

 

Съдът въз основа на доказателствата прие следното:

На 14.09.2012 г. пострадалият Т.С. *** бил на гости на свои познати в с.М.С., обл.П., докъдето се придвижил с кон и каруца. Там употребил алкохол и след 22:00 ч. С. с коня и каруцата напуснал селото, потегляйки за с.Р.. Движейки се по асфалтовия път за това село, С. в един момент се оказал на път ПВД от с.С. в посока възела на АМ „Т." при ДЛС „Т.". На задния капак на каруцата имало монтирани три светлоотразителя - два в горния край и един триъгълник, но нямал закачен фенер на лявата част на каруцата, нито каквато и да е друга изкуствена светлина.

Свидетелят С. се движел плътно в дясно като двете десни гуми били на банкета, а левите на асфалта. По същото време и на същия път зад С. се озовал обвиняемият Ц.С., който управлявал МПС „Т.А." с ДКН ***. Същият се движил със скорост около 78 км./ч. и застигнал пострадалия, но проявил невнимание и вместо безопасно да спре или да го заобиколи и изпревари катастрофирал в него, като с предната дясна част на своята кола ударил каруцата в задната й лява част. От удара конят с каруцата и свид.С. били изхвърлени от пътното платно в канавката отдясно. Каруцата била натрошена, конят тежко ранен /впоследствие умрял/, а на С. пострадал левия крак, като било счупено капачето на лявото му коляно и страничиня кондил на лявата голямопищялна кост.

След катострофата водачът С. задействал спирачките и спрял автомобилът си на около 65м. от мястото на удара. Той отишъл при пострадалия, за да му укаже помощ като се обадил и на телефон 112. В това време на мястото на произшествието се озовал свид.Борис Стефанов, който познал каруцата на своя приятел и го придружил до болницата.

Впоследствие било установено, че С. не е употребявал алкохол.

Според медицинската експертиза пострадалият Т.С. е получил средна телесна повреда, тъй като е получил трайно затрудняване на движенията на левия си крак в резултат на констатираните травми.

Според автотехническа експертиза в досъдебното производство, колата на обвиняемия в момента на удара се е движила с около 78 км/ч, водачът С. е имал техническа възможност своевременно да забележи каруцата, като е имал техническа възможност при това безопасно да спре преди мястото на удара. Според вещото лице липсата на своевременна реакция от страна на обвиняемия, както и липсата на осветително тяло върху задната част на каруцата, касаят техническите причини за произшествието.

Така възприетите факти са еднозначни с обвинителната теза и се споделят напълно от съда. За да ги приеме съдът се позовава на гласните доказателства, сред които водещи са показанията на пострадалия Т.С.. Тях съдът кредитира напълно. Не се кредитират обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебното производство, в частта относно неговите твърдения за начина на възникване на произшествието и механизма му.

Фактите по делото са изяснени и с двете автотехнически експертизи, огледния протокол и фотоалбума към него, както и писмените доказателства по делото.  

 

С оглед упражняваната защитна позиция на обвиняемия още в досъдебното производство, в хода на съдебното дирене бе назначена допълнителна автотехническа експертиза, която да даде отговор, доколко технически е възможно произшествието да е настъпило по начин и механизъм, описани в обясненията на Ц.С.. Според тях каруцарят С. изневиделица е изкочил от лявата му страна с каруцата си, от вляво разположен на платното мек път и така е засякъл движението му напред. Поради внезапността на тези действия, той не могъл да реагира своевременно и така настъпил удара.

За да отговори на поставената задача вещото лице М. е изготвил задълбочена експертиза, в която съвество и с необходимата вещина и професионализъм е изследвал всички релевантни факти и въпроси в техническия казус, като дори е посетил местопроизшествието и е изготвил фотоалбум за същото. В резултат на това експертът е заключил, че твърдяната от обвиняемя ситуация е принципно технически възможна. Този извод, освен с технически аргументи е онагледен с ясни скици на възможните варианти.

Независимо от положителното заключение на обсъдената експертиза, съдът се доверява на показанията на пострадалия С. относно начина на произшествието и отрича достоверност на заявеното от С..

Преди всичко, във всички възможни разиграни от вещото лице варианти на произшествие, става ясно, че ударът е възникнал в момент, когато каруцата и автомобилът са се движили непосредствено един зад друг, праволинейно по шосето, а каруцата е била с изнесени десни колела на банкета. Това е много важен факт, по който няма спор и който е защитен с убедителни технически аргументи и в двете експертни заключения, както и с устните пояснения на вещото лице. Този факт е важен, защото преди всичко и основно опровергава тезата на С. за внезапността, с която каруцата препречила пътя му. И без да се дирят технически аргументи е ясно, че няма как това да стане тъй внезапно, както твърди той, щом за целта е било необходимо каруцата да се появи от мекия път, намиращ се от лявата страна на пътното платно, да пресече цялото пътно платно, завивайки на ляво и да застане праволинейно пред движещия се автомобил на обвиняемия, който едва мигове преди удара, при наличието на включените си автомобилни светлини, да констатира препятствието пред себе си.

Вещото лице е дало две възможности, по които инцидентът евентуално би могъл да стане в съгласие с твърденията на обвиняемия. Независимо, че тези възможности са реални и технически обосновани, в разглежданата ситуация те са абсолютно нелогични, поради което съдът отрича произшествието да е станало чрез някоя от тях.

Според първия вариант, каруцата се е намирала в мека отбивка от лявата страна пътното платно, успоредно на посоката на С.. Оттам, пресичайки пътя почти перпендикулярно на посоката му, се е озовала пред него.

В подобен вариант липсва логика, първо, защото няма обяснение, какво би правил пострадалия на мястото на така разиграната евентуална изходна позиция. Второ, още по – малко обясение има защо, за да продължи напред в посоката на С., каруцарят е трябвало да пресича пътното платно перпендикулярно вместо косо и то изчаквайки осветения с фаровете си автомобил.  В тази връзка е много важно да се отчете фактът, колко неманеврена е една каруца спрямо един автомобил и, че същата е движена от животно, а именно кон. Тези подробности правят предложеният от вещото лице вариант технически възможен, но съвършенно нелогичен.

Според втория вариант, каруцата би могла да се е появила от перпендикулярно разположения на пътното платно мек път, в ляво от С., но, за да се включи в неговата лента и посока на движение, е било необходимо тя да извърши направо обратен завой. Тоест, най-напред да предприеме движение на дясно в противоположната на С. посока, а след това, кой знае защо, да обърне посоката си успешно, непосредствено пред автомобила на обвиняемия и да се включи в неговата посока на движение.

В този вариант липсата на логика е още по-очевидна. Всичко казано в тази посока и във връзка с първия вариант важи и тук.

Изследвайки гласните доказателства по делото, става ясно, че формално за механизма на удара има единствено два противоположни един на друг източника на преки доказателства – в обясненията на обвиняемия и в показанията на пострадалия.

        Както се каза, обясненията на обвиняемия в тази насока не могат автоматично да се изключат. Следва да се прецени на кое от двете лица съдът да даде вяра.

  С оглед на всичко обсъдено и най-вече на заключенията на експертизите, огледите и обективните находки във връзка с тях, съдът приема, че обясненията на обвиняемия досежно механизма на произшествието са нелогични, а показанията на пострадалия са много по-съответни на обективните дадености по делото и на житейската логика, както и на сведенията за неговите намерения относно дестинацията, посоката на движение и избрания маршрут. Относно тези обстоятелства свидетелства има и в показанията на неговите другари, с които той преди инцидента се е разделил. Тук вече следва да се акцентира и върху факта, че свиетелят е длъжен да говори истината под страх от наказателна отговорност, докато обясненията на обвиняемия имат и ролята на негова защита без той да е длъжен да говори истината.

В заключение, показанията на пострадалия не могат да бъдат формално игнорирани, както предлага адв.В., поради факта, че същият е употребил алкохол преди инцидента. Липсват каквито и да е доказателства и дори индиции този факт да е в причинна връзка със същия. Изразеното от защитника предубеждение, че С. се е намирал в района на произшествието, тъй като е крадял земеделска продукция, е несериозно, което е възможно най-меката оценка за този своеволен довод.

Ето защо съдът приема, че събитията са се разиграли, както е описано във фактическата обстановка:

Каруцарят се е движил направо по дясната лента на платното за движение, с десни колела на каруцата изнесени на банкета, а С., макар и със съобразена скорост, движейки се зад него е проявил невнимание и с предна дясна част на своя автомобил го е ударил в задната лява част на каруцата. От това е настъпил съставомерния резултат.

С това си поведение С. е нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, защото е поставил в опасност живота и здравето на хората, както и чл.20, ал.1 от ЗДвП – той не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал.

Тези нарушения са в причинно следствена връзка с вредоносния резултат.

Съдът отрича, обаче, с действията си обвиняемия да е нарушил и чл.20, ал.2 от ЗДвП. За това нарушение той следва да бъде оправдан. Същото изисква водачът да се движи със съобразена скорост, която да му позволи, съобразно даденостите и условията на пътя и движението, да предотврати предвидимо произшествие. В случая, и това е изразено още в първата техническа експертиза, С. се е движил със съобразена скорост и тя му е позволявала своевременно да спре преди удара, ако той бе забелязал навреме каруцата. Той не е видял навреме този участник в движението, проявил е невнимание и се е ударил в него. Според съда това означава липса на контрол над управляваното МПС по смисъла на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Предвид всичко изложено, съдът е обвързан да направи единствения законосъобразен извод, че с поведението си от обективна и субективна страна обвиняемият Ц.Ц.С. е извършил вмененото му престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” вр.чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 14.09.2012 год. на път ПВД от с.С. в посока възелът на АМ „Т.” при ДЛС „Т.”, при управление на моторно превозно средство – л.а. „Т.А.” с рег.№ ***, собственост на ЕАД „И.А.” ЕАД – клон П., е нарушил правилата за движение - чл.5, ал.1, т.1 то ЗДвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП като вследствие на това по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т.С.С., изразяваща се в счупване на капачето на лявата колянна става и счупване на страничния кондил на лявата голямопищялна кост, които са му причинили трайно затрудняване на движенията на левия крак.

От субективна страна, престъплението е извършено по непредпазливост, в частност – „груба небрежност”. Деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, нито ги е целял, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди и да предотврати настъпването им.

При така доказаните факти и дадената им правна квалификация предложението на прокурора, С. да бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК и да му се наложи административно наказание, е основателно. Извършеното от обвиняемия престъпление е непредпазливо и се наказва с лишаване от свобода до три години, той не е осъждан и спрямо него не е прилаган чл.78а от НК, като от престъплението не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Ето защо същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и да му се наложи административно наказание 1000лв. глоба. Минимумът на това наказание е предопределен най – вече от добрата характеристика на обвиняемия, но и от факта, че произшествието се е случило при условията на съпричиняване.

Независимо от горната преценка, обаче, съдът намира за необходимо и в съгласие с целите на наказанието, на основание чл.78а, ал.6 вр. чл.343г от НК, редом с горното наказание да наложи на С. и наказание от шест месеца лишаване от право да управлява МПС. Според съда това е необходима санкционна добавка, защото от заключението на експертизите е безусловно ясно, че невниманието на водача е основното условие за възникване на инцидента. Действително е налице съпричиняване, свързано с липсата на изкуствено осветление върху каруцата, но този принос е твърде малък в съотношението му с поведението на С.. А проявата на подобно грубо невнимание от негова страна изисква за поправянето  му и така дефинирания санкционен ресурс.

 

По делото са направени разноски в размер на 460 лв., които обв. С. следва да заплати по сметка на ВСС.

           

По горните мотиви съдът постанови решението си.

       

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: Б.К.