АНД 1950/2013 - Решение - 23-07-2013

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

                         В     ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

23.07.2013г                                             гр.Пловдив

 

Пловдивски районен съд      двадесет и четвърти наказателен   състав

                                                                 

на  седемнадесети юли две хиляди и тринадесета   година

 

В публично заседание  в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Порязова

 

Секретар- Йорданка Туджарова

 

като разгледа докладваното от съдията НАХД  1950/13г по описа на ПРС     

                        

                Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН

 

           Обжалвано е Наказателно постановление №  ******* от  08.06.2012г. издадено от  Зам .Териториален Директор на ТД на НАП- Пловдив  против  “П.К.-Б.    -гр.Б. представлявана от В. В.Б.  за извършено  нарушение  по чл. 158 във връзка с чл. 7, ал. 3 от КСО , като на основание чл.355 от КСО е наложена  имуществена санкция  в размер на 500 лева.

Жалбоподателят ,макар и редовно призован не се представлява в съдебно заседание  .В жалбата и съдебно заседание се иска отмяна на наказателното постановление,  без да се акцентира на конкретни основания за това.

Въззиваемата страна  редовно призована изпраща представител ,като иска от съда наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес се явява допустима. Разгледана по същество:

 

Жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

  Във връзка с възложена проверка на служителите от ТД на НАП е извършена такава на фирма „ П.К. Б.”  по повод спазване на осигурителното законодателство .Като в резултат на проверката е констатирано ,че не  е спазил срока на внасяне по сметка в ГД на НАП –Пловдив на дължимите осигурителни вноски за допълнително ,задължително пенсионно осигуряване –УПФ за определен период от време  за периода 01.10.2011- 31.10.2011г ,в срок до 30.11.2011г.

Възнагражденията за месец октомври   2011 г. са начислени на работещите 18 броя лица , но не са изплатени. Съгласно чл. 158 от КСО, осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване- универсален пенсионен фонд се превеждат едновременно с / осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване .

Дължимите осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване- универсален пенсионен фонд за месец октомври  2011 г. са  в размер на 221.33 лв. е следвало да бъдат внесени до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, т.е. до 30.11.2011 г. включително.

Нарушението е установено и документирано с Протокол обр.*******/21.01.2012г и доказателствата към него: ведомост за заплати за месец октомври 2011 ,справка за дължимите и внесени ЗОВ за периода и др.,с което е нарушил разпоредбите на чл. 158 във връзка с чл. 7, ал. 3 от  КСО.

         Като  обстоятелствата, при които е осъществен състава на изследваните нарушения не се оспорват от никоя от страните по делото, а съдът ги намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя –И. , така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, непротиворечиви и взаимно подкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението  по чл.158, вр. чл.7, ал.3 от КСО /редакция към датата на деянието/. Това е така, тъй като съгласно чл.158 от КСО осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване – УПФ, се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. Като в настоящия случай същите не са внесени към датата на съставяне на акта по разкритите за това сметки на ТД на НАП гр.Пловдив.

При така установените фактически положения се налага категоричния извод, че от страна на „П.К. -Б.-гр.Б.  е осъществен състава на административното  нарушение по посочената правна квалификации, в която ситуация за административно- наказващия орган принципно е възникнало задължение за наказване на нарушителя съгласно чл.355, ал.1 от КСО /редакция към датата на деянието/, според който текст и с оглед конкретиката на казуса, за нарушение на разпоредбите на чл.158 и чл.7 от КСО от страна на юридическите лица /каквото в случая е жалбоподателят/ същите се наказват с имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание, като в конкретния случай наказващият орган е наложил имуществена санкция от 500лв.

При служебна проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем и същите съдържат изискуемите от закона реквизити.

Въпреки изложеното дотук, налице е основание за отмяна на наказателното постановление, като съображенията за това са следните:

Нарушението е на формално извършване – невнасянето в срок на осигурителните вноски за ДЗПО-УПФ и ППФ. Правилно е изчислен срокът, в който задължението е следвало да бъде изпълнено, респективно – кога задълженото лице е изпаднало в забава. Съгласно чл. 158 от КСО  осигурителните вноски за ДЗПО се превеждат едновременно с осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване. А съгласно чл. 7, ал.3 /отм./ от КСО, когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски за ДОО до края на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Към настоящия момент разпоредбата на чл.7, ал.3 от КСО е отменена, като във всички случаи, независимо от датата на начисляване и /или изплащане на трудовите възнаграждения, осигуровките се заплащат до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Така извършената законодателна промяна не влияе върху законосъобразността на НП. Същата променя срока за внасяне на дължимите осигуровки, но не води до отпадане на самото задължение, което се сочи да е нарушено.

 Дадената от АНО квалификация на описаните нарушения е коректна. В санкционната разпоредба на чл. 355, ал.1 от КСО в редакцията на текста към датата на извършване на нарушението и издаване на НП, е предвидено, че за нарушение на чл. 158 от КСО  се прилага именно санкцията на чл. 355. Размерът на наложените санкции за нарушенията е минималният – 500 лв., като е съобразено, че нарушението е за първи път.

Независимо от така изложеното обаче, съдът намира, че ще следва да бъде отменено НП, тъй като със ЗИДЗДДС, публ. ДВ, бр. 94/2012г., в сила от 01.01.2013г. е въведено изменение на нормата на чл. 355, ал.1 от КСО, като отпадна наказуемостта за неспазване на разпоредбите на чл. 7, чл. 8, ал. 2, т. 1 и чл. 158 от КСО. При това положение и предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съобразно която, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, следва НП да бъде отменено изцяло, тъй като самият законодател е декриминализирал неизпълнението на задълженията по чл.7 и по чл. 158 от КСО. Административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН е само онова деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно неизпълнението на задълженията по чл. 158 от КСО, след като не са скрепени с административна санкция, не е административно нарушение.

Горните изводи не се променят и при преценка разпоредбата на чл. 351 от КСО, съгласно която, лице което извърши или допусне извършване на нарушение на разпоредбите на част втора /а несъмнено нормата на чл.7 от КСО попада в част втора от КСО/ или част втора "а" от този кодекс или на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 200 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, като за нарушения на юридическите лица се налага имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв. В този смисъл следва да се посочи, че дори и хипотетично да се  приеме, че въпросната норма принципно може да бъде съотнесена към случаи като процесния, то конкретно в казуса тази норма не може да бъде приложена, доколкото не е визирана като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в процесното наказателно постановление. А не е в правомощията на съда да коригира волята на наказващия орган.  Не може да бъде приложена и разпоредбата на чл.349 от КСО ,досежно санкцията, тъй като в случая не съществува процесуална възможност /аргумент от изводите, направени в ТР №3 от 10.05.2011г. по т.д. №7/2010г. на ОСК на ВАС на РБ/ да се извърши преквалификация на деянието.

Изложените по-горе от съда доводи за незаконосъобразност на НП мотивират настоящия състав да

                                Р Е Ш И:

                ОТМЕНЯ наказателно постановление    ******* от  08.06.2012г. издадено от  Зам .Териториален Директор на ТД на НАП- Пловдив  против  “П.К.-Б.       -гр.Б. представлявана от В. В.Б.  за извършено  нарушение  по чл. 158 във връзка с чл. 7, ал. 3 от КСО, с което  е наложена  имуществена санкция  в размер на 500 лева на основание чл.355 от КСО

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

ЙТ