АНД 1716/2013 - Решение - 31-07-2013

Решение по Наказателно дело 1716/2013г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 2161

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

12.06.2013 г.                                                                             гр. Пловдив

                 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На дванадесети юни                            две хиляди и тринадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Гергана Спасова

Като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1716 по описа за 2013 година

                                    

Р      Е      Ш      И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-19991 от 14.01.2013 г. на Т.Д.Д. - Директор на Регионална дирекция на областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив, упълномощен със Заповед № 1356/20.11.2012 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на "***”  ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П. и адрес за кореспонденция гр. П., представлявано от Р.А.Т., е наложено административно наказание за нарушение на чл. 8 ал. 1 т. 1 и т. 2  от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 197 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева.

         Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

М    О    Т    И    В    И:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № К-19991 от 14.01.2013 г. на Т.Д.Д. - Директор на Регионална дирекция на областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив, упълномощен със Заповед № 1356/20.11.2012 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на "***”  ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П. и адрес за кореспонденция гр. П., представлявано от Р.А.Т., е наложено административно наказание за нарушение на чл. 8 ал. 1 т. 1 и т. 2  от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 197 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева.

Жалбоподателят „***“ ЕООД се представлява от управителя Т..

За въззиваемата страна КЗП РД-ПЛОВДИВ се явява адв. К..

Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, но разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 27.11.2012 г. от актосъставителя В.И.Г. е съставен АУАН № К-19991 против „***” ЕООД, за това, че при направена проверка на 23.11.2012 г. отразена в констативен протокол № К-0120899 от същата дата и е установено следното:

Повод за извършване на проверката е сигнал на потребител, постъпил в КЗП - РД Пловдив с вх. № П-03-3698/19.11.2012 г., касаещ липса на информация на входната врата на магазина за търговеца и лицето отговорно за обекта.В жалбата си Ц. е твърди лошо отношение на продавачката спрямо нея като клиент.

Целта на проверката била изясняване на фактите и обстоятелствата, изложени в сигнала, както и спазване на изискванията на Закона за защита на потребителите от страна на търговеца. Проверяващите констатирали, че търговския обект е в работен режим и се обслужва от една продавачка. Предлагат се за продажба осветителни тела – полилеи, настолни и нощни лампи, аплици, резервни части за осветителни тела, луминисцентни лампи, лунички и окачени тавани, както и електроматериали. Проверяващите са установили, че на входа на търговския обект е поставена табела с информация за работното време и с изписан телефонен номер ***, без да е посочено чий е. Липсва задължителната информация за фирмата и адреса на управление на търговеца, както и името и фамилията на лицето отговорно за обекта.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят поддържа акта, като в свободен разказ излага в детайли констатираните по-горе обстоятелства. Твърди, че служителката в обекта И.М. не е споменала за причината за липсата на данните по чл. 8 от ЗЗП на табелата на входната врата. Г. твърди, че едва при съставянето на акта, управителят на жалбоподателя е заявил, че има възражения, които в последствие е депозирал в писмен вид. Те касаят твърдения за ремонт на автомата на входната врата.

В депозираната до съда жалба, жалбоподателят чрез управителя, счита, че издаденото Наказателно постановление следва да се отмени, като се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Административнонаказващия орган чрез своя процесуален представител – адв. К., моли изцяло да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Счита, че така съставения акт е напълно обоснован, ясно и точно е описана фактическата обстановка и извършеното нарушение, както и че няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя. Заявява, че не е налице маловажност, тъй като управителят на фирмата, дори и понастоящем не е представил каквито и да е доказателства за отстраняване на нарушението.

В хода на съдебното производство, с цел изясняване фактическата обстановка, в качеството на свидетели са разпитани свидетеля по акта К., присъствалата на проверката служителката на жалбоподателя – М., както и подалата жалба до КЗП – Ц..

Съдът, след като се запозна с административнонаказателната преписка по делото и всички представени писмени и гласни доказателства, не възприема направените от жалбоподателя възражения по следните съображения:

Видно от показанията на Н.Ж.Ц., същата е посетила магазина на жалбоподателя за осветителни тела на 16.11.2012 г. След като е влязла в пререкание със според нея недружелюбно настроената продавачка, тя е направила опит да се снабди с книгата за оплаквания, а в последствие, след напускане на обекта и с отговарящия за него. Това се оказало невъзможно, тъй като никъде около входа на обекта не е имало информация за фирмата на търговеца, нито пък имена или адрес на отговорника. По данни от твърденията на жалбоподателя в жалбата, с която е сезирана настоящата инстанция,  както и от възражението пред въззиваемата страна, също и от представения на л. 37 от съдебното следствие протокол от фирма „***” ЕООД, на 18.11.2012 г. се е наложило спешен ремонт – монтажен ремонт на стъклена врата, подмяна на автомат и уплътнения около вратата на магазин за осветителни тела на бул. „***” в гр. П. Видно от  констативен протокол № К – 0120899/23.11.2012 г., около входа на обекта – магазин за осветителни тела на бул. „***” № ***, отново не е имало информация за фирмата на търговеца, както и информация за отговорника на обекта и адрес за връзка с него.

При тези данни съдът намира, че не би следвало да се приемат възраженията на жалбоподателя чрез управителя му, че липсата на изискуемите данни по чл. 8 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗЗП е вследствие на случайно събитие, тъй като твърдения от нея ремонт е бил осъществен на 18.11., а по данни от разпита на Ц., информация за фирмата и отговорника на обекта е липсвала, съгласно изискванията на закона и към 16.11.2012 г. По тази причина, последната е подала сигнал на 19.11.2012 г., който от своя страна е инициирал при проверката, чиито резултат е посочения по-горе констативен протокол и съставения въз основа на него акт за установяване на административно нарушение.

Недоказани са в тази връзка са и твърденията в жалбата, че във връзка с извършения на 18.11.2012 г. ремонт на 19.11.2012 г. вече е имало поставена табела на входа на обекта с информация съгласно чл. 8 от ЗЗП.

Категорично доказателство за това е протоколът от извършената проверка на 23.11.2012 г.

Тъй като и към настоящия момент няма нито едно доказателство в насока, че извършеното нарушение е било поправено, няма как съдът да приеме, че е налице маловажен случай и правилно и законосъобразно до същия извод е стигнал и административно - наказващият орган.

При така установената по един несъмнен начин фактическа обстановка, съдът намира, че законосъобразно наказващия орган е подвел извършеното като административно нарушение по чл. 8 ал. 1 т. 1 и т. 2  от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 197 от ЗЗП е наложил справедливо наказание, ориентирано към минимума. В тази връзка е неоснователно и възражението за прекомерност на имуществената санкция, в размер от 300 лева. Според настоящия съдебен състав, наложената санкция отговаря на степента на обществена опасност на нарушението и в цялост би изпълнила целите на наказанието в ЗАНН, още повече, същата представлява минимално предвидения в закона размер.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

         ВЯРНО с оригинала.

 

         Г.С.