АНД 164/2013 - Мотиви - 24-10-2013

Мотиви по Наказателно дело 164/2013г.

МОТИВИ

към Решение по НАХД №164/13 по описа на ПРС – ХVІІІ н.с.

 

Производството е по реда на чл.378 от НПК.

Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла в съда за разглеждане постановление, с което прави предложение обвиняемите Д.Г.В., ЕГН:**********,  П.Г.В., ЕГН:**********, Д.Г.С., ЕГН:********** и П.Т.Д., ЕГН:********** да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на 03.10.2010г. в с.К., обл.Пловдив, в съучастие помежду си като извършители, по хулигански подбуди са причинили на Й.Д.С. *** лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и изразяваща се - разкъсно-контузна рана, травматичен оток и кръвонасядане на кожата на главата, охлузвания на кожата на шията, гръдния кош, корема и крайниците - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Прокурорът поддържа предложението, като счита, че обвиняемите следва да бъдат признати за виновни в извършване на инкриминираното деяние, като им бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер. Не взема отношение относно направените по делото разноски за експертиза.

Обвиняемите Д.В., П.В., Д.С. и П.Д. не се признават за виновни. Първите трима дават обяснения по обвинението, като в хода на съдебните прения поддържта изцяло казаното от защитниците си, а в дадената им последна дума молят за постановяване на оправдателен съдебен акт.

Защитникът на обвиняемите Д.В. и П.В. – адв. М.Г., моли съда да постанови оправдателен съдебен акт, като счита че от събраните по делото доказателства не може с категоричност да се установи, че подзащитните й са осъществили от обективна и субективна страна съставомерните признаци на възведеното спрямо тях обвинение за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Алтернативно прави искане за налагане на административно наказание в минимален размер. 

Защитникът на обвиняемия Д.С. – адв. М.Н., пледира за постановяване на оправдателно решение спрямо подзащитния му. И той счита, че обвинението не е доказано. 

Защитникът на обвиняемия П.Д. – адв. Т.Р., излага съображения, че от събраните по делото доказателства не може да се установи че подзащитният й е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на възведеното спрямо него обвинение за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Моли за постановяване на оправдателно решение. Алтернативно иска налагане на административно наказание – глоба, в размер, ориентиран към минималния. 

Нито обвиняемите, нито защитниците им вземат отношение относно направените по делото разноски.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обвиняемият Д.Г.В. е роден на  ***г***, обл. Пловдив, ул. „***” № ***, б., български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, работещ, ЕГН:**********.

Обвиняемият П.Г.В. е роден на  ***г***, обл. Пловдив, ул. „***” № ***, б., български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, работещ, ЕГН:**********.

Обвиняемият Д.Г.С. е роден на  ***г***, обл. Пловдив, ул. „***” № ***, б., български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, ЕГН:**********.

Обвиняемият П.Т.Д. е роден на  ***г. в гр. ***, с постоянен адрес гр. ***, ул.”***” № ***, и настоящ адрес с. ***, обл. Пловдив, ул. „***” № ***, б., български гражданин, неженен, неосъждан, със средно  образование, безработен, ЕГН:**********.

На 01.10.2010г. пострадалият Й.С. и приятелят му - свид. Ц.М., отишли на гости у баба му в с. К., обл. Пловдив. На следващия ден /02.10.2010г./ около 23,30ч. двамата и свид. Р.И. посетили дискотека „***”, която се намирала в края на селото. Свидетелите С. и М. седнали на първата маса в дясно, а свид. И. отишла при сестра си – свид. С.Ч., която също била с компания в дискотеката. Малко по - късно в дискотеката влезли приятели на свид. С. – свидетелите П.П., С.Б., Т.К. и Б.Л., които не седнали при тях, но се разговорили. В заведението имало много хора, между които и обвиняемите Д.В., П.В., Д.С. и П.Д.. Около 01.30ч. вече на 03.10.2010г. пострадалият Й.С., Ц.М. и П.П. били излезли извън дискотеката. Свидетелят С. решил да се върне обратно в заведението, за да си вземе бирата. До входа към него се приближил непознатият му до момента обв. П.В., хванал го за ръката и без видима причина му казал „Ей ***”. Свидетелят Й.С. усетил, че обв. П.В. търси конфликт и за да го успокои му предложил да го черпи една бира. Обвиняемият П.В. обаче продължил да го обижда и да го дърпа за блузата. Подканил го да излязат навън, за да се бият. В същия момент му ударил юмручен удар в областта на лицето /устната/. Свидетелят С. го отблъснал от себе си, но в същото време в гръб го нападнали останалите трима обвиняеми. Разкъсали блузата му, съборили го на земята и заедно с обв. П.В. започнали да го ударят и ритат кой където свари, като същевременно го влачели към изхода. Успели да го изведат извън дискотеката, като за кратко боят бил преустановен. Свидетелят П.П., който бил пред заведението подал ръка на пострадалия и той се изправил. Попитал какво е станало, но С. нямал представа каква е причината за тази агресия. В същият момент обв. П.В. извикал пред дискотеката „Хванете голия”, като имал предвид свид. С., който бил с разкъсана блуза. Пострадалият побягнал по улицата пред дискотеката. След него се втурнали четиримата обвиняеми, като отново започнали да го удрят и ритат. Намесил се свид. Н.З., като се опитал да помогна на С., но бил избутан настрани. Четиримата обвиняеми продължили с действията си, отново подгонили свид. С. и продължили да го бият с юмруци и ритници. Обв. Д.В. го ударил по главата, с взетата от багажника на колата си дървена бухалка. Наред с това през цялото време крещели обиди, цинизми и закани. Пострадалият С. ги молил да спрат. В даден момент побоят бил преустановен, като обвиняемите се отдалечили. Свидетелите Ц.М., Н.З., П.П., М.А. и Р.И. помогнали на свид. Й.С. да стане и да измие кръвта, стичаща се него, като междувременно се обадили и на Бърза помощ. Пострадалият бил откаран в болнично заведение, за да му бъде оказана медицинска помощ. 

Желанието за добро прекарване и веселие било помрачено от поведението на четиримата обвиняеми. Всички били възмутени от арогантното и агресивното им поведение.

На 04.10.2010г. свидетелят Й.С. посетил Катедра по съдебна медицина на Медицински университет – Пловдив, където му бил извършен преглед и издадено СМУ №***/2010г., със заключение, че при прегледа и от представената медицинска документация се установява разкъсно – контузна рана, травматичен оток и кръвонасядане на главата, охлузвания на кожата на шията, гръдния кош, корема и крайниците. Описаните травматични увреждания са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени както се съобщава от пострадалия. Било е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /по смисъла на чл.130, ал.1 от НК/.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно - медицинска експертиза на пострадалия, от чието заключение става ясно, че при инцидента на 03.10.2010г. на Й.С. е било причинено:  разкъсно - контузна рана травматичен оток, травматичен оток и кръвонасядане на кожата на главата, охлузвания на кожата на шията, гръдния кош, корема и крайниците. Описаните травматични увреждания са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени при нанесен на пострадалия побой с дървена бухалка, ръце и крака. Било е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /по смисъла на чл.130, ал.1 от НК/.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите Й.С., Н.З., М.А., Р.И., П. П., Й.Б., Б.Л., С.Ч., Ц.М. и Д.С. и частично от показанията на свидетелите С.Б., В.А. и Т.К., дадени на досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл.378, ал.2 от НПК, както и изцяло от показанията на свидетелите Й.С., П.П., С.Б., И.Б., С.Ч., Ц.М., Р.И. и Т.К., депозирани непосредствено пред съда и частично от тези на свидетелите Н.З., М.А., В.А. и Б.Л., също депозирани пред настоящия съдебен състав.

Показанията на свидетеля С.Б., дадени на досъдебното производство, не се ценят единствено в частта, в която сочи, че в инцидента е участвал и лицето К. К.. Така изнесените от него твърдения са изолирани от останалата събрана по делото доказателствена съвкупност, като разпитан непосредствено пред съдебния състав свидетелят Б. категорично заяви, че не е виждал К. К. от години и че не помни той да е удрял някого.

Изнесеният от свид. Т.К. факт, при проведения му разпит в хода на досъдебното производство, досежно това, че пострадалият С. е започнал да удря с ръце по лицето обвиняемия П.В., не се възприема от съдебния състав. Единствено този свидетел разказва за такива действия, като показанията му, дадени пред разследващия орган, в тази част са в директно противоречие с останалите събрани по делото гласни доказателства – показанията на останалите свидетели очевидци.

Съдът не се доверява на заявеното от свид. В.А. и в досъдебното производство и по време на съдебното производство, че не е станал свидетел на инцидента, че не е видял нищо конкретно, включително и нанасяне на удари. От показанията на част от останалите свидетели, в кредитираната от съда им част, се установява, че свидетелят А. е присъствал по време на развилите се събития извън дискотеката.

Свидетелите М. А. и Б.Л. в хода на проведените им разпити пред съд спестяват много факти, заявени от тях пред разследващия орган, включително и за това, че не са станали свидетели на целия или на част от инцидента. Ето защо съдът се доверява на показанията им, дадени пред органа на досъдебното производство, а не на изнесените твърдения в хода на проведеното съдебно следствие.

Не се възприемат показанията на свид. Н.З., дадени пред съда, в които сочи, че само обвиняемите Д.В. и П.В. са нанасяли удари на пострадалия, а другите двама обвиняеми са се опитвали да разтърват боя. Така изнесените от него твърдения са в директно противоречие с останалите събрани по делото доказателства, кредитирани от съда, от които категорично се установява, че и четиримата обвиняеми са участвали в сбиването, като всеки от тях е нанасял удари на пострадалия.

Обясненията на обвиняемия се ценят само относно изнесените от тях твърдения, че на инкриминираната дата са били в дискотеката. В останалата им част относно заявеното за собствените им действия и за тези на пострадалия Й.С., съдът приема, че представляват единствено израз на възприетата от тях защитна позиция. Казаното от тях е в директно противоречие с останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателства.

При постановяване на решението си съдът взема предвид и заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза, която според преценката на съда е извършена компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответства на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.

Изложената фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК – копие на СМЕ №***/2010г. /л.6 -7 от дос.пр./, характеристични справки /л.87, л.90, л.93 от дос. пр./, справки за съдимост /л.60 -61, л.63, л.64, л.81 от дос.пр./.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемите Д.Г.В., П.Г.В., Д.Г.С. и П.Т.Д. са осъществили от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 03.10.2010г. в с.К., обл.Пловдив, в съучастие помежду си като извършители, по хулигански подбуди са причинили на Й.Д.С. *** лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и изразяваща се - разкъсно-контузна рана, травматичен оток и кръвонасядане на кожата на главата, охлузвания на кожата на шията, гръдния кош, корема и крайниците.

От обективна страна с действията си на 03.10.2010г., насочени към телесния интегритет на свидетеля Й.С., четиримата обвиняеми са му  причинили /удряйки го с юмруци и ритници и нанасянето на удар с дървена бухалка от обв. Д.В./ разкъсно - контузна рана, травматичен оток, травматичен оток и кръвонасядане на кожата на главата, охлузвания на кожата на шията, гръдния кош, корема и крайниците. Тези травматични увреждания са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Разстройството на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

Налице е по – тежко наказуем квалифициращ деянието признак с оглед на начина на извършването на престъплението, а именно – телесната повреда е причинена по хулигански подбуди по смисъла на чл.131, ал.1, т.12 от НК. Предприемането на действия, насочени към здравето на лице, което е непознато на извършителите, на обществено място, пред погледа на множество други хора съдът преценява като проявено поведение на незачитане на личната неприкосновеност, на демонстрация на несъблюдаване добрите нрави и установените норми на дължимо поведение в обществото. Това агресивно поведение съдът прие, че се дължи на проявени хулигански подбуди от страна на обвиняемите, заради което е и налице този по – тежко наказуем състав на престъплението.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. И четиримата обвиняеми са съзнавали неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което вършат е противоправно и наказуемо, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици, като всеки от тях е знаел, че и другият действа, за да се постигне целеният общ престъпен резултат. Умисълът на обвиняемите за осъществяване на престъпното деянието се обективира чрез техните действия, като същите напълно съзнателно са ги насочвали пряко телесния интегритет на свид. С., съзнавайки техния ефект, значение и отражението, което ще дадат.

Причини за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на обвиняемите, незачитане на установения в страната ред, неуважение към обществото, липсата на елементарен самоконтрол у тях.

За извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание до три години лишаване от свобода. Обвиняемите Д.Г.В., П.Г.В., Д.Г.С. и П.Т.Д. са пълнолетни, към момента на инкриминираното деяние не са осъждани  за престъпление от общ характер и не са били освобождавани от наказателна отговорност, като спрямо тях не са прилагани разпоредбите на чл.78а от НК. От вмененото им във вина престъпление не са причинени имуществени вреди. При наличието на тези материално правни предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК и с оглед императивността на тази разпоредба съдът е на становище, че всеки от тях следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”. При индивидуализиране размера на така посоченото наказание, съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства и за четиримата обвиняеми чистото им съдебно минало и сравнително младата им възраст, трудовата ангажираност /за обв. Д.В. и П.В./ и затрудненото материално положение /за обв. Д.С. и П.Д./. Като отегчаващо отговорността обстоятелство и за четиримата обвиняеми съдът прецени по – високата степен на обществена опасност на извършеното от тях, доколкото се касае за престъпна дейност в съучастие и за множество причинени травматични увреждания. Като отегчаващо отговорността обстоятелство за обв. Д.В. съдът взе предвид по – големия му каузален принос при извършване на престъплението, с оглед нанесения от него удар с дървена бухалка по главата на пострадалия, а за обв. П.В. това, че именно той е провокирал развилите се в последствие събития. С оглед на така изложеното и като съобрази имущественото състояние на обвиняемите, както и за да въздейства предупредително и възпитателно, съдът счита, че най-справедливо е да им се определи и наложи административно наказание за всеки от тях както следва: на обвиняемия Д.Г.В.  и на обвиняемия П.Г.В. -  административно наказание глоба в размер на по 2000 /две хиляди/ лева; на обвиняемия Д.Г.С. и на обвиняемия П.Т.Д. - административно наказание глоба в размер на по 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Така определените размери съответстват както на обществената опасност на деянието, така и на личността на виновните, като биха постигнали своето поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо тях, а също така биха се отразили и възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.

Предвид признаване на обвиняемите за виновни, следва на основание чл.189, ал.3 от НПК всеки от обвиняемите  да заплати сумата от 17,50 /седемнадесет лева и петдесет стотинки/ лева по сметка на ВСС /направените по делото разноски за съдебно – медицинска експертиза/.

По делото няма приложени веществени доказателства.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ДТ