АНД 1631/2013 - Решение - 26-07-2013

Решение по Наказателно дело 1631/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е № 2119

гр.Пловдив, 25.07.2013 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХV н.с. в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КИРИЛ НИКОЛОВ

 

при участието на секретаря Боряна Козова като разгледа докладваното от съдията НАХД №1631/13  год. по описа на ПРС, ХХV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.   

        Обжалвано е Наказателно постановление №1/26.02.2013 г. на Кмета на Община Пловдив, с което на „***” ООД е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 1000 лв. на осн.чл.223, ал.1, т.11 от ЗУТ.

        Жалбоподателят чрез адвокатите П.  и А. се оплаква от материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания акт и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна – чрез юрк.Г., моли НП да бъде потвърдено от съда.

 

Съдът като съобрази доказателствата по делото установи:

 

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Дружеството жалбоподател е възложител за извършването на строеж, състоящ се в „Промяна на предназначението на магазинни помещения на приземен етаж в търговска площ и офиси”. На 14.01.2013 год. обектът бил посетен за проверка от инспектори в Община Пловдив, които с констативен протокол от същата дата констататирали, че в отклонение от одобрения проект са направени отвори в северната и южната фасада и е премахнат надпрозоречен щурцстоманобетонов пояс и тухлен надзид до подовата плоча на първото жилищно ниво.

Св.К. – *** „***” при Община Пловдив, участвал в проверката, приел, че констатираните факти съставляват нарушение по чл.154, ал.2, т.5 и т.6 от ЗУТ, поради което на 01.02.2013 год. съставил АУАН против „***” ООД, но в отсъствие на негов представител. След съставянето на акта бил посетен офиса на дружеството за връчването му, но управителят отсъствал, а служителите отказали да приемат документа от негово име. Същият бил връчен едва на 04.02.2013 год.

Против АУАН постъпило възражение с множество оплаквания /поддържани и досега/, но било издадено атакуваното НП, в което това възражение не било обсъдено.

Няма спор по описаните факти, а и те са доказани с всички доказателства по делото, сред които показанията на св.К. и КП.

НП, обаче, е процесуално опорочено и именно на това основание следва да се отмени.

Първо, изобщо не става ясно защо АУАН е съставен в отсъствие на представител на нарушителя. Това, че управителят не е бил в офиса си в даден момент, съвсем не може да се приравни на хипотезата по чл.40, ал.2 от ЗАНН. Според нея е допустимо АУАН да се състави задочно, само, ако нарушителят не може да се намери на известния му адрес или след покана не се яви. А „не може да се намери”, означава по такъв начин да е търсен, че да са изчерпани възможностите за намирането му на известния адрес. В случая управителят просто е отсъствал от адреса – би трябвало да се признае дори от общинските органи, че това е нещо напълно нормално. Ето защо не е била налице хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Впрочем, в тази насока св.К. сам призна, че първо е съставил акта, а чак след това е потърсил управителя за връчването му – т.е. бездруго не са направени никакви усилия АУАН да се състави в присъствие на упълномощено лице.

Развитата от юрк.Г. теза в противната на тази насока е несъстоятелна и това е така ясно, че не се нуждае от повече аргументация.

По същественото, обаче, е друго:

В АУАН и в НП липсат достатъчно факти, от които да се направи заключение за съставомерно поведение в нарушение на чл.154, ал.1, т.5 и т.6 от ЗУТ. Описанието на нарушението се е свело единствено до телеграмата: „допуснато строителство в отклонение на одобените проекти”. Нито е посочено какво са предвиждали одобрените проекти, нито пък е посочено в какво се състои осъщественото отклонение. Ето защо е било нарушено правото на защита на нарушителя, тъй като против същия не са изложени достатъчно факти, против които той да изгради ефективна отбрана. Всъщност, и съдът е в невъзможност да реши по същество този казус, защото няма как да събира доказателства за факти или против тях, за каквито няма твърдения в правораздавателния акт – НП. Именно заради това отразеното в КП от проверката не може да се релевира като доказателтво относно отразеното в НП – там няма факт, към който КП да се отнесе като доказателство.

В заключение следва да се подчертае, че правото на защита на наказаното лице е било нарушено и с фактическия отказ на наказващия орган да обсъди в НП направените против АУАН писмени възражения. Този отказ практически обезмисля правото по чл.44, ал.1 от ЗАНН, реализирането на което е съществено за ефективната защита на нарушителя. А, ако въпросните възражения бяха действително обсъдени и наказващия орган бе изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, би забелязал грубите несъвършенства на АУАН, при наличието на които всяко НП би се явило дефинитивно опорочено.

С оглед на горното съдът

Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1/26.02.2013 г. на Кмета на Община Пловдив, с което на „***” ООД е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 1000 лв. на осн.чл.223, ал.1, т.11 от ЗУТ.

        Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението.

                                                                                                                                                                

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

        ВЯРНО с оригинала.

 

        Г.С.