АНД 1403/2013 - Решение - 11-09-2013

Решение по Наказателно дело 1403/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е № 2376

гр.Пловдив, 11.09.2013 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХV н.с. в публичното заседание на девети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КИРИЛ НИКОЛОВ

 

при участието на секретаря Боряна Козова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1403/13  год. по описа на ПРС, ХХV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.   

        Обжалвано е Наказателно постановление № 150/2013 год. на Началника на РУП С., с което на В.В.П. е наложена ГЛОБА от 200 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА на осн.чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП и ГЛОБА от 2000 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.

        Жалбоподателят в жалбата, подписана лично от него, по същество признава обстоятелствата на вменените му нарушения, но се оплаква, че е наказан несправедливо и затова моли за отмяната на НП.

В последното съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.С., който пледира, че НП е опорочено от процесуална страна и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не взима отношение по жалбата.

 

Съдът като съобрази доказателствата по делото установи:

 

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В.П. бил управител на „Р.К.”. На 14.02.2013 год., същият употребил алкохол в заведение в с.К.К., след което се качил на автомобила си и потеглил. Клиенти на заведението се възмутили от тази му постъпка и сигнализирали кмета на селото – И.П., за да вземе мерки по този въпрос. От своя страна последният сигнализирал полицията със случая. С проверката били натоварени полицейските служители В.Х. и К.С., които със служебната си кола настигнали по пътя за резиденцията П. и започнали да му подават светлинни и звукови сигнали с цел да го заставят да отбие встрани от пътя и да спре, за да му бъде извършена проверка. Той обаче не спрял, продължил по пътя, който свършил пред самата резиденция и там вече бил застигнат от полицаите, които предприели по отношение на него проверка.

П. бил в очевидно нетрезво състояние, първоначално отказвал да се подчини, после слезнал от колата си и започнал да се държи грубо и арогантно с полицейските служители, като ги наругал.

Междувременно на местопроизшествието пристигнал втори полицейски автомобил и на жалбоподателя било предложено да направи проба с техническо сродство за употреба на алкохол. Същият формално приел, но направил няколко неуспешни опита, тъй като не задържал при пробата достатъчно дълго време дъха си с цел коректно измерване. С оглед на това му бил издаден талон за медицинско изследване на алкохол в кръвта и той бил откарал в болницата, където обаче отказал да даде и кръв.

С оглед непристойното му и арогантно поведение П. бил арестуван и отведен в РУП – С., където му бил съставен акт за дребно хулиганство по УБДХ и на следващия ден, във връзка с това обвинение, той бил осъден от състав на ПРС на глоба от 500 лв. Решението не било обжалвано и влезнало в сила.

 

Така описаните факти се установяват несъмнено и категорично от всички доказателства по делото, включително събраните по приложеното към настоящото дело НАХД №1403/13 на ПРС. Всъщност, по основната част от фактите не се спори - в жалбата си П. е възпроизвел и потвърдил обстоятелствата, на които е основана обвинителната теза. Той отрича да се е държал непристойно спрямо полицейските служители, но този факт се доказва чрез влязлото в сила съдебно решение, постановено за нарушение и по реда на УБДХ.

 

При това положение на първо място е правилно схващането, че с поведението си жалбоподателят е нарушил чл.103 от ЗДвП, тъй като не се е подчинил на ясно подаден от контролните органи сигнал за спиране. Не е основателно възражението, че такъв сигнал може да бъде осъществен единствено със „стоп – палка” – такова ограничение в закона няма. Достатъчно е конклудентното действие да бъде недвусмислено. Точно такъв е случаят, когато полицейска кола подава светлинни и звукови сигнали непосредствено зад движещ се пред нея автомобил – повече от ясно за всички водачи на МПС е, че това е разпореждане за спиране.

При наказването на това деяние, обаче, наказващият орган е допуснал процесуално нарушение, тъй като го е санкционирал на основание чл.175, ал.1, т.3, предложение второ от ЗДвП. Съгласно цитираната норма, наказанието се налага на лице, което по какъвто и да е начин осуети полицейска проверка. В случая действията на нарушителя са съставлявали неподчинение на конклудентно дадено полицейско разпореждане за спиране и са наказуеми по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, което не е било съобразено от наказващия орган. Независимо от това, санкцията и за едното, и за другото нарушение е една и съща /чл.175, ал.1 от ЗДвП/, поради което допуснатата грешка не е ощетила жалбоподателя, нито пък е довела до неяснота относно фактите на извършеното от него нарушение. Т.е. обсъденото процесуално нарушение не е така съществено, че да налага отмяната на НП в тази част.

С оглед на цялостното поведение на нарушителя /свързано и с проява на дребно хулиганство/, правилно същият е наказан за това нарушение с максималния размер на кумулативно предвидените наказания.

 

На второ място, правилно е виждането, че нарушителят е осъществил и състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Първо, той е направил некачествена проба за алкохол с техническото средство и това законосъобразно е било отчетено като отказ да се направи по същество такава проба. Всъщност, това се признава от жалбоподателя, който се оправдава, че отказът му се дължал на арогантното поведение на полицаите. И второ, П. е отказал да даде и кръвна проба, въпреки издадения му талон за тази цел. Това също се признава от него. Ето защо той е осъществил състава на чл.174, ал.3 от ЗдвП.

Действително, и тук е налице процесуално нарушение, допуснато в НП, тъй като при фактическото формулиране на нарушението наказващият орган е посочил, че на нарушителя е бил издаден талон за кръвна проба, но не е споменал, че същият е отказал да даде кръв. Т.е., налице е непълно фактическо описание на административнонаказателния състав по чл.174, ал.3 от ЗдвП. Това процесуално нарушение, обаче, също не е особено съществено, защото и то не е ощетило правото на защита на жалбоподателя –  от една страна е посочено, че той действително е бил снабден с талон за кръвна проба, а от друга – самият той е наясно, че такава проба не е дал. Това също е потвърдено в жалбата му до съда.

Кумулативно предвидените наказания и за това нарушение са наложени законосъобразно – в техния абсолютен размер.

 

Предвид горните съображения и независимо от коментираните процесуални нарушения НП се явява законосъобразно в степен, с оглед на която следва да се потвърди изцяло.

Ето защо съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 150/2013 год. на Началника на РУП С., с което на В.В.П. е наложена ГЛОБА от 200 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА на осн.чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП и ГЛОБА от 2000 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.

       

        Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението.

                                                                                                                                                                

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

        ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

        СЕКРЕТАР: Б.К.