АНД 1090/2013 - Решение - 04-07-2013

Решение по Наказателно дело 1090/2013г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 1779

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

23.05.2013 г.                                                                          гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На двадесет и трети май две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Гергана Спасова

Като разглежда докладваното от съдията

НАХД № 1090 по описа за 2013 година                                        

 

Р      Е      Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13201/12 г. от 13.11.2012 г. на ВРИД Началник сектор в „ПП” към ОД на МВР гр. Пловдив, упълномощен с Із-1745/28.08.2012 г., с което на Н.П.И., ЕГН **********, за нарушение на чл.100 ал.2 пр.1 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.3 т.4 пр.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300/триста/ лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

М    О    Т    И    В    И:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.      

Обжалвано е Наказателно постановление № 13201/12 г. от 13.11.2012 г. на ВРИД Началник сектор в „ПП” към ОД на МВР гр. Пловдив, упълномощен с Із-1745/28.08.2012 г., с което на Н.П.И., ЕГН **********, за нарушение на чл.100 ал.2 пр.1 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.3 т.4 пр.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300/триста/ лева.

Жалбоподателя Н.П.И., редовно призована, не се явява в съдебно заседание.

Административнонаказващия орган - сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, но разгледана по същество, същата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 25.10.2012 г. от актосъставителя И.Н.Ч. е съставен акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя Н.П.И., ЕГН **********, за това, че на същата дата около 11:45 часа на републикански път ***, управлява лек автомобил „БМВ” с рег. № ***, собственост на И.Л.Р., без залепен валиден винетен стикер от категория К3 за платена винетна такса. Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят поддържа констатираните в АУАН обстоятелства и в свободен разказ излага фактическата обстановка по нарушението. Твърди, че си спомня за случая, и че при извършената проверка е установил, че автомобилът се е движил без залепен валиден винетен стикер, за което нарушение е съставен АУАН на водача, който го е подписал без възражения. 

Чрез депозираната до съда жалба, жалбоподателката моли наказателното постановление изцяло да се отмени като незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелно основание за отмяната му. В постъпилото по делото становище, жалбоподателката поддържа подадената жалба и прави възражение, че АУАН с цифрово изписване № 13021/25.10.2013 г., въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, не е подписвала, нито й е бил връчван.

След преценка на всички представени по делото писмени и гласни доказателства, съдът не споделя направените от жалбоподателя възражения по следните съображения:

Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя, който потвърждава изложените в АУАН обстоятелства. Жалбоподателят, не е отразил възражения по акта и не се е възползвал от дадената му по закон възможност да оспори съдържанието му, на основание чл.44, ал.1 от ЗАНН.

По отношение на възражението на И. за допуснати съществени процесуални нарушения от актосъставителя и наказващия орган, съдът намира същото за неоснователно. Посоченият и в АУАН и в НП номер 13201 е номерът на административната преписка. Най-вероятно жалбоподателката има предвид, че при съставянето и връчването на АУАН на 25.10.2012 г., й и връчен същият под № 636215. Посоченият № 636215 на акта, е така наречения "фабричен номер", който на практика е номерът на бланката на която се изписва АУАН. Той удостоверява единствено идентичността на трите броя, в които се съставя АУАН и чрез него проверяващия отчита дейността си в края на дежурството. Явно е , че не става дума за несъответствие или грешка на административнонаказващия орган и няма никакво съмнение относно идентичността на акта, въз основа на който е издадено НП.

Ето защо съдът не възприема изложеното от И. в становището си, като го счита за зле защитна позиция, ненамираща подкрепа в кориците на делото.

Предвид на изложеното по-горе съдът намира, че правилно и законосъобразно наказващия орган е подвел извършеното от жалбоподателя И. административно нарушение под нормата на чл.100 ал.2 пр.1 от ЗДвП и съответно на основание чл.179 ал.3 т.4 пр.1 от ЗДвП е наложено справедливо наказание в единствения предвиден в закона за нарушението размер.                                                                                                                                                       

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                    

 

          ВЯРНО с оригинала.

 

          Г.С.