АНД 8780/2012 - Мотиви - 09-10-2013

Мотиви по Наказателно дело 8780/2012г.

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 2403/23.09.2013г., постановено по НАХД № 8780/2012г. по описа на ПРС, XI н. с.

 

          Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.

РП П. е повдигнала обвинение срещу М.А.Х. – роден на ***г. в гр. А., Република Т., живущ ***, ***, *** гражданин, средно образование, неосъждан, ЛНЧ ********** за това, че на 11.10.2012г. в гр. П. не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие – Заповед за незабавна защита от 30.05.2012г. на Пловдивски районен съд, ХV гр. с. по гр. д. № 8401/2012г. – престъпление по чл.296 ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа повдигнатото срещу обв. Х. обвинение, като предлага същият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на около 2 000 лв.

Защитникът на обв. Х.  – адв. Б. моли съда да наложи на подзащитния му наказание глоба в минимален размер.

Обв. Х. не се явява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обв. М.А.Х. е роден на ***г. в гр. А., Република Т., живущ ***, ***, *** гражданин, средно образование, неосъждан, ЛНЧ **********.

Обв. Х. е *** гражданин, продължително пребиваващ чужденец в Р. България, живущ *** обв. Х. сключил граждански брак със св. С.С. През м. май 2012г. поради влошени отношения с обв. Х., св. С. се изнесла от общото им жилище на адрес: гр. П., ул. "П." № *, като в последствие между тях започнал и процес за развод. Въпреки неблагоприятното развитие на техните лични отношения обв. Х. не бил съгласен те да бъдат прекратени и поради тази причина започнал да се опитва по всякакъв начин да осъществи контакт със св. С.. По този начин ежедневно започнал да осъществява тормоз над нея, изразяващ се в отправяне на заплахи и закани, постоянно звънене по мобилния телефон на св. С., ежедневни посещения на нейната месторабота - ресторант "З.", намиращ се на адрес: гр. П., ул. "И." № **, както и постоянно да я следи физически. Поради постоянния тормоз от страна на обвиняемия, св. С. подала искова молба до Районен съд гр. Пловдив, по повод на която било образувано гр. д. № 8401/2012г. по описа на същия съд. Срещу обвиняемия била издадена Заповед за незабавна защита от дата 30.05.2012г., с която му било забранено да доближава С.В.С., както и жилището, което в момента обитава, местоработата й и местата за социални контакти и отдих, които посещава на разстояние по - малко от 20 метра за срок до приключване на производството по гр. д. 8401/2012г. Посочената заповед била връчена на обвиняемия чрез неговия пълномощник, което обстоятелство било декларирано в съдебно заседание на дата 28.06.2012г.

На 11.10.2012г., когато св. С. била на работа първа смяна и  получила поредното съобщение на мобилния си телефон от обв. Х. в 15ч., чието съдържания я обезпокоило. След работа свидетелката била на кафе с приятелка и видяла в далечината обв. Х.. След като приключила срещата си в кафенето тя се отправила към ТЦ " Г.", ул, "К.", гр. П., тъй като знаела, че обв. Х. я следи, за да разбере къде живее към настоящия момент, и била уплашена. Към 19ч. на 11.10.2012г. св. С. била в ТЦ "Г.", на втория етаж, при нейната приятелка - св. Л.Т., която работела в магазин в тази сграда. Двете излезли на терасата в близост до магазина, в който работела св. Т.. Внезапно обв. Х. се появил сам на терасата, където били те, като застанал на разстояние не повече от метър от тях и започнал да обижда св. С. с нецензурни думи, изрази и заплахи, след което побягнал. Не след дълго отново се върнал и продължил да я обижда по същия начин, при което св. С. му напомнила за действащата заповед за незабавна защита и го предупредила, че ако продължи да я нарушава и не се отдалечи ще сигнализира полицията, като едновременно с това си извадила мобилния телефон. Обв. Х. я приближил, сграбчил я за ръката и се опитал да й избие телефона. Опитал се да я изблъска, но опитът му се оказал безуспешен. Св. С. отново го предупредила, че ще сигнализира полицията и обв. Х. побягнал. В този момент след това второ оттегляне на обв. Х., св. С. се обадила и подала сигнал в полицията. Така посочените действия се развили около 19.20ч. на 11.10.2012г. След подаването на сигнала на място бил изпратен полицейски патрул при Четвърто РУП гр. П.. Пристигналите на место полицейски служители, между които и св. Б.Г., установили, че обв. Х. е пред ТЦ "Г.", което отговаряло и на подадения сигнал. В момента, в който те се приближили към обв. Х. и провели беседа с него, при тях отишла и св. С.. Последната отново пред полицейските служители потвърдила, че обв. Х. я притеснява и също така нарушава издадената заповед за незабавна защита на съда. След проведената беседа, обв. Х., св. С. и нейната приятелка св. Т. били приканени да се явят в районното управление за изясняване на случая.

Описаната по – горе фактическа обстановка се установява частично от обясненията на обв. Х. и изцяло от показанията на свидетелите – С.В.С., Л.А.Т. и Б.Т.Г. – разпитани в досъдебното производство.

Съдът не кредитира обясненията на обв. Х. в частта им, в която същият отрича да е нарушавал издадената заповед за защита от домашно насилие, съгласно която му било забранено да доближава св. С., както и жилището, което същата обитавала, местоработата й и местата за социални контакти и отдих, които посещавала на разстояние по - малко от 20 метра. Действително обясненията на лицето са не само израз на правото му на защита, но и доказателствено средство и следва да бъдат обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото. В тази именно връзка следва да се отбележи, че в посочената им по - горе част обясненията на обв. Х. се опровергават от показанията на св. С. и св. Т., от които се установява, че обвиняемият е приближил св. С. на разстояние по – малко от 20 метра, докато последната е била в ТЦ "Г.", обиждал я е с нецензурни думи и изрази, отправял е заплахи към нея, сграбчил я за ръката и се опитал да й избие телефона, опитал се и да я изблъска.

От обективна страна фактите по делото се подкрепят и от събраните по същото писмени доказателства, а именно: протокол за предупреждение от 08.06.2012г. /л.22/, Заповед за незабавна защита от 30.05.2012г., постановена по гр. д. № 8401/2012г. по описа на ПРС, ХV гр. с. /л.23/, Определение от 30.05.2012г., постановено по гр. д. № 8401/2012г. по описа на ПРС, ХV гр. с. /л.24/, Заповед за защита от 15.10.2012г., постановено по гр. д. № 8401/2012г. по описа на ПРС, ХV гр. с. /л.25/, справка за съдимост /л.37/, характеристична справка /л.38/, гр. д. № 8401/2012г. по описа на ПРС, ХV гр. с.

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че обв. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.296 ал.1 от НК за това, че на 11.10.2012г. в гр. П. не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие – Заповед за незабавна защита от 30.05.2012г. на Пловдивски районен съд, ХV гр. с. по гр. д. № 8401/2012г.

От обективна страна, с действията си обв. Х. е реализирал обективните признаци от състава на посоченото по - горе престъпление, тъй като не е изпълнил заповед за защита от домашното насилие, с която му било забранено да доближава С.В.С., както и жилището, което в момента обитава, местоработата й и местата за социални контакти и отдих, които посещава на разстояние по - малко от 20 метра за срок до приключване на производството по гр. д. 8401/2012г. Посочената заповед била връчена на обвиняемия чрез неговия пълномощник, което обстоятелство било декларирано в съдебно заседание на дата 28.06.2012г. Въпреки така издадената заповед обаче, на 11.10.2012г. обв. Х. приближил св. С. на разстояние по – малко от 20 метра, докато същата била в ТЦ "Г.", обиждал я е с нецензурни думи и изрази, отправял заплахи към нея, сграбчил я за ръката и се опитал да й избие телефона, опитал се и да я изблъска.

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Обв. Х. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Предвиденото от закона наказание за престъпление по чл.296 ал.1 от НК е лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. От приложената към делото справка за съдимост се установява, че обв. Х. не е осъждан. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност. Наред с горното от деянието няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че обв. Х. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и намира, че на обв. Х. следва да бъде наложена глоба при смекчаващи обстоятелства, а именно в минимално предвидения от закона размер от 1 000 лв. Така определеният размер на глобата се явява справедлив и съобразен с имотното състояние на обвиняемия.

          Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                        

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала!

АМ