АНД 8543/2012 - Решение - 22-04-2013

Решение по Наказателно дело 8543/2012г.

РЕШЕНИЕ № 991

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Пловдив, 22.04.2013 год.

 

Пловдивският районен съд, ХII н.с., в публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав: председател М. НИКОЛОВА-АНГЕЛОВА, при секретаря Христина Петрова, като разгледа НАХД № 8543/2012 год., намира и приема за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № ... на ВРИД нач.сектор ПП към ОДМВР Пловдив, упълномощен със Із-1745 от 28.08.2012 г. , с което на И.А.Ж. ЕГН ********* *** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв за нарушение по чл.25 ал.2 пр.1 от ЗДвП, както и „глоба” в размер на 50 лв за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 пр.2 от ЗДвП и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец. Отнети са и 9 контролни точки, като към 19.11.2012 г. на водача остават 2 контролни точки.

         Жалбоподателят чрез защитника си адв. Г. взема становище за незаконосъобразност на издаденото НП, поради недоказаност на твърдените нарушения.

         Въззиваемата страна не се представлява.

         Установено е, че на 19.10.2012 г. около 15.20 часа в гр. П. на кръстовището В. А. и Д., жалбоподателят като водач на МПС –Товарен с рег.№ … – фирмена собственост извършва маневра – навлизане в съседна лента от лява в средна, като не съобразява страничното разстояние от движещия се в средна пътна лента товарен автомобил „Фолкваген Транспортер” с рег.№ … и допуска ПТП с мат. щети, както и след това напуска местопроизшествието без да уведоми службите на контрол. Въз основа на тези констатации е съставен АУАН, както и обжалваното НП.

         От разпита на актосъставителя Н.Й.Н. в качеството му на свидетел се установява, че поддържа акта си. Заявява, че е съставил същия по преписка за ПТП, настъпило на 19.10.2012 г. на територията на ІІІ РУ „Полиция” Пловдив, като заявлението е подадено в същия ден, но във ІІ РУ „Полиция”. По думите на Н. инспектор Д., който изпълнява задълженията си там, е призовал двамата водачи и е установил, че ПТП е настъпило на територията на ІІІ РУ, като е изпратил преписката по компетентност там. Според свидетеля, той е призовал двамата водачи, като жалбоподателят е довел двама свидетели, но е имало разминаване с информацията, която Н. е получил от колегата си, образувал преписката. След като е настъпило произшествието двамата водачи са си казали нещо на светофара, след което жалбоподателят е напуснал местопроизшествието, а другият водач е подал заявление за настъпването му. Според актосъставителя произшествието е настъпило поради неспазване на страничното разстояние, като при това виновния водач удря с огледалото на управлявания от него автомобил този на другото МПС, като неговото се прибира, а това на другия автомобил се чупи. Запитан от свидетеля дали смята, че е прав и защо не е уведомил никого за станалото ПТП, жалбоподателят е отговорил пред Н., че е счел, че тъй като не са налице щети, не трябва да уведомява съответния орган за настъпилото произшествие. Според свидетеля не жалбоподателят обаче е лицето, което трябва да определя дали има щети или не. От показанията на актосъставителя става ясно, че той лично е видял счупеното огледало. Н. заявява също, че в хода на производството жалбоподателят е твърдял и че движението на автомобила било обратното на описваното от заявителя на ПТП-то, но в такъв случай по думите на актосъставителя и би следвало да е счупено другото огледало, а не това което действително е пострадало.

             По делото е разпитан по искане на жалбоподателя и св. Й. К. Последният заявява, че е колега с жалбоподателя и работи във фирма „Д. …”, находяща се на бул. ”В. А.” № ... Заявява, че във въпросния ден е тръгнал със служебната кола, а колегата му – Ж. *** той се е пристроил в средната лента. Тогава излязъл бус на ЕВН „Фолксваген транспортер” и навлязал в лентата на колегата му. Св.К. заявява, че видял контакт между двата автомобила, но не се спрял, защото имал работа в друга посока. По думите му колегата му се е движел в средната лента, като свидетелят не бил забелязал дали има сигнализации, защото не останал. Нямал също така представа дали двамата водачи са си говорили. След няколко дена разбрал, че викат Ж. в РУ, който се учудил, но предположил, че го викат във връзка с този случай.Св.К. заявява, че и той като водач на МПС два пъти е бил участник в ПТП, като винаги е сигнализирал съответните органи за това. По негови думи колегата му – жалбоподателята Ж. не се бил обадил на КАТ, защото не се счел за виновен и нямало поражения. Според свидетеля във въпросния случай не бил трябвало да се вика КАТ.

               По делото е допуснат и разпитан като свидетел и другият участник в ПТП-то Р.Б.. По негови думи той си спомня жалбоподателя. Последният го е бил изпреварил, при което с неговото дясно огледало, е счупило лявото на управлявания от свидетеля автомобил. Тъй като не е спрял въобще, Б. го е догонил и на светофара му казал, какво е направил. На това жалбоподателят е отговорил, че е видял какво е направил, но няма какво да се разбира със св.Б. и си е продължил. След като се е консултирал какво да направи със своя началник, св.Б. е сигнализирал ІІ РУ чрез жалба за ПТП-то. След това се разбрало, че инцидентът е настъпил в района на ІІІ РУ, където Б. е дал показания, както и жалбоподателя. След това Б. е получил документите си обратно и са му пожелали „Лек ден”. Св.Б. заявява, че в ІІІ РУ, жалбоподателят е довел свидетел, който три пъти си бил сменял показанията, като първо твърдял, че карал пред тях, после след тях. Също така заявявал, че Б. бил изскочил и засякъл пътя на движение на жалбоподателя и така го е ударил. Св.Б. изказва учудването си от това, че ако той е бил причинител на ПТП-то  защо Ж. не е останал или на свой ред да сигнализира органите на реда. Освен това Б. заявява, че той няма интерес да търси финансови дивиденти, доколкото управлявания от него автомобил има пълна застраховка за такива случаи. Б. заявява, че той не е излизал от никъде, а по време на удара се е намирал на около 100 метра от светоофара, т.е. по-далеч от пресечката от където е навлязъл в булеварда. Свидетелят твърди, че се е движел в средната лента, а жалбоподателят го е изпреварил отляво, при което неговото огледало е ударило това на „Фолкваген”-а.

            Съдът кредитира показанията на св.Б. и тези на св.Н., доколкото същите са последователни, логични и житейски издържани. Тези на К. настоящият състав счита за предубедени с оглед колегиалното  му отношение с жалбоподателя, а и не логични. На следващо място самият свидетел заявява, че бил в друга посока и някакси само е видял, нещо което ползва жалбоподателя. На свой ред заявява, че и в двата случая, в които е бил участник в ПТП е сигнализирал органите на реда, а в конкретния случай, понеже колегата му не бил виновен и щетите не били тежки нямало нужда това да се прави, което твърдение е вътрешно противоречиво, доколкото и св.К. като всеки шофьор, че да остане на място след пътен инцидент, макар и лек по своя характер е задължение на всеки водач.

         Фактическата  обстановка се изяснява и от приложените по делото писмени доказателства, надлежно прочетени и по този начин приобщени към доказателствения материал по делото. Освен писмените доказателства към преписката особено впечатление прави и справката на жалбоподателя за нарушител в региона, която показва, че въпреки младата му възраст, той системно извършва нарушения по ЗДвП, за което е и многократно санкциониран, включително и с отнемане на контролни точки. Възраженията на защитника му,че НП следва да се отмени доколкото фактическата обстановка и най-вече вината за настъпилото ПТП не била изяснена безспорно и се давало вяра само на твърденията на св.Б. – другия участник в инцидента, следва да бъдат несъмнено отхвърлени като неоснователни, тъй като не може жалбоподателят да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Последното означава, че ако беше останал на мястото на ПТП-то, макар и маловажно според него и за което да не се счита за виновен, както и му е предложил другият участник – св.Б., сега можеше и да твърди, че обстановката не била изяснена. Когато обаче безцеремонно не е зачел основно задължение на водача – да изчака идването на органите на КАТ – още повече, че произшествието е настъпило близо да сградата, където учреждението се помещава, сега не може да твърди, че това, което казва другият участник в ПТП-то не отговаря на истината. Относно запознаването с настъпилите материални щети, следва да се отбележи, че в показанията си актосъставителя заявява, че лично е видял счупеното огледало на автомобила, управляван от св.Б.

  Изложеното дотук дава основание на съда да счете, че правилно жалбоподателят е санкциониран, доколкото не са налице и процесуални нарушения. Следва единствено в частта, касаеща отнемането на контролни точки НП да бъде изменено, доколкото е последвал по-благоприятен закон в тази насока.

 Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІІ н.с.

 

РЕШИ:

 

          ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № ... на ВРИД нач.сектор ПП към ОДМВР Пловдив, упълномощен със Із-1745 от 28.08.2012 г. , с което на И.А.Ж. ЕГН ********* *** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв за нарушение по чл.25 ал.2 пр.1 от ЗДвП, както и „глоба” в размер на 50 лв за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 пр.2 от ЗДвП и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец, както и са отнети и 9 контролни точки, като ОТМЕНЯ в частта, касаеща отнемането на контролни точки на водача.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Административен съд – Пловдив.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.