АНД 7524/2012 - Решение - 30-07-2013

Решение по Наказателно дело 7524/2012г.

 

 

                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер         2160                              30.07.2013г.                                  град ПЛОВДИВ

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                           ХХІІІ      наказателен        състав

на    тридесети      януари                          две хиляди и тринадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                     Председател: СВЕТЛАНА НЕДЕЛЕВА

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 7524 по описа за  2012г.

 

                                                                     

 

                                                        Р Е Ш И:

 

 

 

         ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 36-0001039 от 09.10.2012г. на Началник сектор К. в ОО “КД - ДАИ” гр. П.,                  с което на основание чл. 93 ал. 2  от Закона за автомобилните превози са наложени на К К.П., ЕГН **********, адрес:                         гр. П., ул. “П.” № , както следва: 1. “Глоба” в размер на 500 /петстотин/  лева за административно нарушение по чл. 40 ал. 1 т. 5 от Наредба № 2/15.03.2002г. на МТ; 2.  “Глоба” в размер на 500 /петстотин/  лева за административно нарушение по чл. 40 ал. 1 т. 9 от Наредба                      № 2/15.03.2002г. на МТ.

 

           Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –                       гр. П., в 14-дневен срок съобщаването му на страните, по реда на  глава дванадесета  от АПК.

 

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно секретар Н.Т.

 

 

 

МОТИВИ:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0001039 от 09.10.2012г. на Началник сектор К. в ОО “КД - ДАИ” гр. П., с което на основание чл. 93 ал. 2  от Закона за автомобилните превози са наложени             на К К.П., ЕГН **********, адрес:***,                    ул. “П.” № , както следва: 1. “Глоба” в размер на 500 /петстотин/  лева за административно нарушение по чл. 40 ал. 1 т. 5 от Наредба                      № 2/15.03.2002г. на МТ; 2.  “Глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за административно нарушение по чл. 40 ал. 1 т. 9 от Наредба № 2/15.03.2002г. на МТ.

          Жалбоподателят – К К.П., претендира цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление, формулирайки оплакване за неправилност и незаконосъобразност на същото. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си - адвокат М. Б, поддържа жалбата, като настоява за уважаването й по изложените с нея съображения.

           Въззиваемата страна – ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ “КОНТРОЛНА ДЕЙНОСТ - ДАИ” /ОО “КД - ДАИ”/ гр. П., редовно призована, се представлява в съдебно заседание от инсп. Г К, който застъпва становище за неоснователност на жалбата, съответно пледира издаденото наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните намира, че жалбата е  ДОПУСТИМА - подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, а разгледана по същество и ОСНОВАТЕЛНА.

        С атакуваното  наказателно постановление /НП/, издадено въз основа  на съставен от С.Г.Ш. гл. специалист-инспектор при                         ОО “КД - ДАИ” гр. П., в присъствието на очевидеца Н.Х.Н., акт за установяване на административно нарушение /АУАН/                   № 144870 от 26.09.2012г., административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К К.П. е ангажирана за виновно осъществени нарушения по чл. 40 ал. 1 т. 5 и чл. 40 ал. 1 т. 9 от Наредба № 2/15.03.2002г. на МТ затова, че: На 26.09.2012г. около 16:45 часа в гр. П., колелото пред Централна гара, на автобусната спирка, като водач на автобус “БМЦ” с рег. № СА  МК, собственост на “И Еф Д Л” АД, извършващ обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия № 113, с пътен лист серия 001 № 20988/26.09.2012г., заверено копие на лиценз на Общността № 311600078 извършил следното: 1. Извършвал превоз без копие от маршрутно разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител по образец. 2. Без карта за квалификация на водача. Придобита категория D от 20.05.1977г. Водачът П. трябвало да притежава карта за квалификация до края на 2010г. Внесено било допълнително обяснение от водача Колю К.П. с вх. № 13-02-23-1960/27.09.2012г., ведно с удостоверение за професионална компетентност за превоз на пътници и маршрутни разписания на автобусна линия № 113.

 

  В качеството на свидетели в съдебното производство са разпитани актосъставителят С.Г.Ш., присъствалият при установяване на нарушенията и съставяне на акта очевидец Н.Х.Н. и посоченото от страна на жалбоподателя лице Г Г К.

            Свид. Ш. заявява, че на 26.09.2012г., към 16.45ч., заедно със колегата му Н. работели по график относно проверка на автобусите. Един от проверяваните бил въпросният шофьор с неговия автобус. Проверката се извършила на колелото на Централна гара в гр. П.. При спирането на автобуса били  поискани всички документи, които се изисква да представи водачът. Дали му около 10-15 минути време да търси маршрутното разписание, но така или иначе не можал да го намери, като същевременно му обяснили, че това е спирка и не могат да чакат много. Поискали и карта за квалификация на водача, но той им представил удостоверение за завършен курс, което по същество нямало нищо общо с картата, която се изисквала от контролния орган на Автомобилна администрация. Около половин час след съставянето на акта водачът, който  не бил удовлетворен и имал претенции, се върнал с кондукторката по време на проверката на друг автобус и представил някакво маршрутно разписание, което било разкъсано на четири части и било копие, без свеж печат. Казал им, че това не може да го приеме, защото липсвал свеж печат и не е един цял документ, а от няколко части и плюс това проверката била приключила, така че те можело да са взели от друг автобус маршрутно разписание. Обяснил на водача, че има 3-дневен срок за подаване на каквито и да било документи по съставянето на акта. Проверката протекла  за около 15 минути, преди да започне да съставя акта и заедно със съставянето му сигурно минал половин час. Проверката била вътре в автобуса, в който се намирала и кондукторката, пътници нямало, те слезли. Акта съставили в служебния автомобил и кондукторката също присъствала при съставянето му.

           Свид. Н. посочва, че на 26.09.2012г. около 16.45 часа на колелото на Централна гара имало автобуси на “Градски транспорт”. С колегата му  Ш. спрели автобус на фирма “Градски транспорт” гр. П. и поискали от водача да представи необходимите документи за извършване на обществен превоз на пътниците, които документи включвали пътен лист, документи на водача, пътно маршрутно разписание, документ за технически преглед, карта за квалификация на водача, шофьорска книжка и контролен талон. Колегата му установил, че водачът не представя маршрутно разписание, което да е заверено със свеж печат от общината възложител. Водачът доста време търсил разписанието, тъй като те му направили забележка, че това маршрутно разписание, което представил, било разпокъсано и нямало свеж печат. Оставили го да търси, защото от това, което им представил, ние нищо не могли да разберат. Колегата му започнал да пише акта. Установили, че водачът е придобил категория “Д” през 1977г., като според Наредба № 41 той трябвало да притежава карта за квалификация до края на 2010г., а те го спирали през 2012г. В акта били  записани тези две точки, че водачът не притежавал маршрутно разписание, заверено със свеж печат  от общината възложител, и че не притежавал карта за квалификация. Дали му доста време, около 10-15 минути да се разберат с неговата кондукторка и да потърсят документите из папките. Те излизали всеки ден с автобуса и трябвало да знаят къде са им документите. 10-15 минути било достатъчно време да се намерят и представят документите, които се искали за проверка. Въпросното разписание било в неугледен вид и без свеж печат. В наредбата се изисквало водачите да имат копие от маршрутно разписание със свеж печат. Разпокъсаното разписание, доколкото си спомня, им било представено преди да започнат да пишат акта. Уточнява, че не си спомня дали впоследствие водачът е представил маршрутно разписание със свеж печат. Той тръгнал да си работи по маршрута. Трайно прикрепено към автобуса разписание свид. Н. не видял. Проверили кога е трябвало водачът да премине курса и да си извади такава карта за квалификация и установили, че това трябвало да стане до 2010г. Водачът представил удостоверение за преминат курс от 2012г., но карта нямал, а бил длъжен след курса да си извади и карта, което той така или иначе закъснял да направи с две години. Към момента на проверката се установило, че е минал курса, но без да си извади карта за квалификация.            В момента на проверката водачът им представил това удостоверение.

         Свид. К твърди, че при извършената проверка била  на работа като кондуктор на автобусна линия № 113 с шофьора К П.. Проверяващите спрели  автобуса и веднага им поискали документите, като въпросът опрял до удостоверението на водача и маршрутното разписание на автобуса. Показала им разписанието, което било ламинирано и с печат, но те казали, че е невалидно. Шофьорът показал неговото разписание, което било захабено, и него не признали. Имало си в автобуса разписание, залепено зад шофьора, но проверяващите не се качили да го видят. Поискали и карта за квалификация на водача. Той им представил удостоверение, което за тях не важало, искали карта, а тя знаела, че това удостоверение важало до края на 2012г. След това започнали да пишат акт. Допълва, че ги държали  доста време, през което минавали  и други коли, но тях не ги спрели. Още преди им поискат документите, инспекторите се питали помежду си кой щял да пише акта. Сочи също, че относно картата водачът й е казвал, че няма от къде да вземе пари, за да я изкара. С три месеца закъснение на заплатите доста шофьори нямали такива карти, а не на всички били направени актове. Всичките документи били ксерокопия, ламинирани, без син печат, тя не била виждал в някой автобус да имат разписание със свеж  печат. Не слезли от автобуса, за да търсят от други колеги разписание.

Като писмени доказателства по делото са приобщени приложените към административнонаказателната преписка такива – оригинали на Разписки за връчване на АУАН и НП, Възражение вх. № 13-02-23-1960/27.09.2012г., ведно със заверени копия на Удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на пътници № 80-000007/08.02.2012г. и Маршрутни разписания за делник и празник на автобусна линия № 113; заверено копие на Заповед № РД-08-452/26.09.2011г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, касаеща материалната компетентност на наказващия орган; както и представените от жалбоподателя в съдебно заседание – заверени копия от: Разпореждане № 151-00-8807-1/04.08.2009г. на РУ “Социално осигуряване”, Решение от 13.08.2010г. на Агенция по заетостта, Дирекция “Бюро по труда”- гр. П. и Трудов договор № 10 от 13.02.2012г.

          Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели относно изложените от тях факти, намирайки за добросъвестни, последователни, без съществени противоречия помежду им и допълващи се от писмените доказателства, които цени като източник на обективна информация.

          Въз основа на тази доказателствена съвкупност, настоящата инстанция приема за несъмнено установено от фактическа страна следното:

          Около 16.45 часа на 26.09.2012г. свид. Ш. и свид. Н. – инспектори в ОО “КД - ДАИ” гр. П., спрели на колелото до Централна ж.п. гара П. автобус,  управляван от водача К К.П., назначен на длъжността “шофьор на автобус” в “Градски транспорт П.” АД - гр. П. от 13.02.2012г. Последният не разполагал с поисканите му от контролните органи копие на маршрутно разписание, заверено със свеж печат от общината възложител по образец и карта за квалификация на водача, а представил на проверяващите копие от маршрутно разписание на автобусната линия без свеж печат /с каквито копия били снабдени всички автобуси на превозвача/ и оригинал на удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на пътници № 80-000007/08.02.2012г. Заключавайки, че тези документи не отговарят на нормативните изисквания, проверяващите счели, че К К.П. е извършил нарушения на чл. 40 ал. 1 т. 5 и чл. 40 ал. 1 т. 9 от Наредба  № 2/15.03.2002г. на МТ, за което свид. Ш. в присъствието на свид. Н. и на водача П. съставил против последния АУАН                              № 144870/26.09.2012г., предявен и връчен лично на П., който изрично записал в него, че при проверката е представил удостоверение за професионална компетентност и ще подаде възражение в 3-дневен срок.

           С депозирано на следващия ден в ОО “КД - ДАИ” гр. П. възражение вх. № 13-02-23-1960/27.09.2012г., ведно със заверени копия на Удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на пътници № 80-000007/08.02.2012г. и Маршрутни разписания за делник и празник на автобусна линия № 113, К К.П. посочил, че поради финансови затруднения не е взел “малкото талонче” от ИА “Автомобилна администрация”, но в самото удостоверение било записано, че е достатъчно доказателство за придобито периодично обучение в съответствие с изискванията на Наредба № 41.  

Възприемайки констатациите и изводите на актосъставителя,                     началникът  на сектор К. в Областен отдел “КД - ДАИ” гр. П., надлежно определен за длъжностно лице по реда на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтПр – със Заповед № РД-08-452/26.09.2011г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, издал процесното НП                    № 36-0001039/09.10.2012г., с което на основание чл. 93 ал. 2 от Закона за автовмобилните превози /ЗАвтПР/ наложил на  К К.П. наказания “глоба” за извършени административни нарушения на чл. 40 ал. 1 т. 5 и по чл. 40 ал. 1 т. 9 от Наредба № 2/15.03.2002г. на МТ /Наредба № 2/.

Така изяснените от доказателствата по делото фактически положения обаче според съда обуславят категоричен извод на незаконосъобразност на атакуваното НП, налагаща цялостната му отмяна.

Съгласно посочената за нарушената в т. 1 от  АУАН и НП разпоредба на чл. 40 ал. 1 т. 5 от Наредба № 2, по време на работа водачът е длъжен да представи при поискване на контролните органи копие на маршрутно разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител по образец. Същевременно, според чл. 37а т. 3 от Наредба № 2, водачът на автомобил за обществен превоз на пътници е длъжен да не извършва превоз по автобусна линия, за която няма валидно маршрутно разписание, а с нормата на чл. 30 т. 7 от тази наредба е въведено задължение за превозвачите да не допускат извършването на превоз по автобусни линии без валиден договор с възложителя и/или без валидно маршрутно разписание, като в чл. 96 ал. 1 т. 8 от ЗАвтПр е предвидено ангажиране отговорността на лице, което разпореди или допусне извършването на превози по автобусна линия, за която не е сключил договор с възложителя или за която не притежава валидно маршрутно разписание. Следователно описаната в АУАН и НП липса на копие от маршрутно разписание по образец не може да бъде вменено на жалбоподателя, тъй като осигуряването на валидно маршрутно разписание за изпълняваните автобусни превози, респ. снабдяването на водача с надлежно копие от него, не е задължение на водача на автобуса, а на превозвача, от чието име и за чиято сметка се извършва превозът. Едва при условие, че превозвачът е изпълнил това свое задължение, но при извършване на превоза водачът не е носел и съответно не е представил на контролните органи предоставеното му от превозвача заверено копие от  маршрутно разписание по образец, би могъл да осъществи административно нарушение - на чл. 40 ал. 1 т. 5 от Наредба № 2, за което да бъде санкциониран на посоченото в НП  основание - чл. 93 ал. 2 ЗАвтПр, докато в случая контролните органи не са изследвали изобщо въпроса при възлагането на конкретния превоз снабден ли е бил  водачът от страна на превозвача – “Градски транспорт” АД - П. с копие от маршрутно разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител – Община П. /каквото разписание, според показанията свид. К - кондуктор на автобусна линия 113, към този момент е нямало в никой от автобусите на превозвача/,                                     а непредставянето му от водача са констатирали като липса на такова копие.

 Предвид горното, несъмнено е налице и допусната нередовност на АУАН, възпроизведена в НП и препятстваща правото на защита на наказаното лице, поради поставяне му в невъзможност да разбере извършването на какво точно административно нарушение му е вменено, защото  словесното описание на нарушението по т. 1 съществено се разминава както с визираната за нарушена норма на чл. 40 ал. 1 т. 5 от Наредба № 2, така и с приложената от наказващия орган административно-наказателна разпоредба на чл. 93 ал. 2 от ЗАвтПр, предвиждаща налагане на наказание глоба от 500 лв. на водач на МПС, който извършва обществен превоз на пътници и не представи в момента на проверката документ, изискващ се от подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон. Резултат е, че за жалбоподателя остава непонятно за какво всъщност деяние е санкциониран – за  извършване на обществен превоз на пътници без документ, изискван от Наредба № 2, или за  непредставянето на този документ на контролните органи в момента на проверката.

   На следващо място, в т. 2 от АУАН и НП липсва еднозначно описание на административното нарушението и на обстоятелствата, при които е реализирано, както и недвусмислено посочване на датата, на която е осъществено, тъй като от една страна се сочи то да се е изразило в извършен от жалбоподателя на 26.09.2012г. обществен превоз на пътници без карта за квалификация на водача, а от друга страна -  в непридобиване на карта за квалификация до 31.12.2010г., защото е придобил категория D от 20.05.1977г. и трябвало да притежава карта за квалификация до края на 2010г., т.е.,  че не е преминал периодично обучение в срока по § 2 ал. 3 т. 2 вр. ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ – до 31.12.2010г., и с това към 01.01.2011г. е нарушил чл. 2 ал. 1 от същата наредба. Само че, според чл. 2 ал. 1 от Наредба № 41/2008г., карта за квалификация трябва да притежават вадачите на МПС, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория D, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози, а в случая нито се твърди към 01.01.2011г. жалбоподателят да е извършвал обществен превоз на пътници, нито изобщо да е управлявал МПС от категория D. Нещо повече, от представените от него доказателства се установява че в периода 04.08.2009г. – 12.02.2012г. е бил безработен и длъжността “шофьор на автобус” при превозвача “Градски транспорт П.” АД е започнал да изпълнява от 13.02.2012г., а съгласно чл. 18 ал. 3 от № 41/2008г.  водачите по чл. 4 от Директива 2003/59/ЕО, които са престанали да изпълняват професията, подлежат на периодично обучение, преди отново да започнат да я упражняват, като такова именно периодично обучение жалбоподателят е преминал от 30.01.2012г. до 07.02.2012г., за което му е издадено удостоверение за професионална компетентност за извършване превоз на пътници № 80-000007/08.02.2012г. /с данни за което органите на                       ИА “Автомобилна администрация” са разполагали служебно по силата на                чл. 15 от Наредба  № 41/2008г./ Освен това, необходимостта водачът на автобус за обществен превоз на пътници да отговаря на изискванията за професионална квалификация /чл. 33 т. 4 от Наредба  № 2/2002г./, респ. задължението за снабдяването му с карта за квалификация, която по време на работа да представи при поискване от контролните органи - чл. 40 ал. 1         т. 9 Наредба № 2/2002г., са въведени с изменението на Наредба                   № 2/2002г., обн. ДВ, бр. 44 от 10.06.2011г. Успоредно с горното е безспорно изяснено,  че към момента на проверката – 26.09.2012г., когато е извършвал обществен превоз на пътници с МПС от категория D, жалбоподателят                    не е притежавал карта за квалификация на водача, за чието издаване съобразно чл. 29 ал. 1 ал. 1 от Наредба № 41/2008г. водачите, придобили удостоверение за професионална компетентност, подават заявление по образец - приложение № 6, до министъра на транспорта към което прилагат копие на удостоверението за професионална компетентност /също и документ за платена такса,  съгласно чл. 111в от Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на МТ – 10 лева/, но дори така описаното в АУАН и НП деяние  не кореспондира с дадената му от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация - нарушение на чл. 40 ал. 1 т. 9 Наредба № 2/2002г., подведено под административнонаказателната разпоредба на чл. 93 ал. 2 от ЗАвтПр. Така визираните  правни норми, както вече се посочи,  предполагат, че провереният водач притежава изискуемите документи, но не е осигурил представянето им към точно определен  момент – този на извършената му проверка от контролните органи, докато наказанието за водач, извършващ обществен превоз на пътници без редовно издаден документ, изискуем от закона или подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, е предвидено в чл. 93 ал. 1 от ЗАвтПр.             Това несъответствие между словесното описание на нарушението и цифровата му правната квалификация само по себе си пряко накърнява правото на защита на наказаното лице, застявайки го да гадае кое именно негово поведение бива санкционирано с процесното НП.   

           Отделно от това, даже описаното в т. 2 от АУАН и НП  управление на МПС от категория D, извършващ обществен превоз на пътници,  без карта за квалификация на водача /съставляващо административно нарушение по чл. 2 ал. 1 от Наредба № 41/2008г./ да беше съотнесено от наказващия орган към сакционната норма на чл. 93 ал. 1 от ЗАвтПр, то издаденото наказателно постановление пак би се явило незаконосъобразно поради наличието на обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност на наказаното лице, а именно изпълнението на неправомерна служебна заповед по смисъла на чл. 16 от НК, която разпоредба е приложима и в процесния казус, съгласно  препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН.  Предвид изяснената фактическа обстановка и текста на чл. 7б ал. 1 от ЗАвтПр /указващ, че лицензираните превозвачи осъществяват превози на пътници с превозни средства, за чието  управление се изисква свидетелство за управление на МПС от категория D, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача, като за съответствието с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години/, не може да има спор, че жалбодателят, който не е притежавал карта за квалификация, като шофор автобус при лицензирания превозвач “Градски транспорт П.” АД е действал  в изпълнение на служебна заповед - нареждане за извършване на конкретния превоз, която не е сочела на очевидно за него административно нарушение, особено предвид факта, че е притежавал удостоверение за професионална компетентност, съдържащо отбелязването, че то е достатъчно доказателство за преминато периодично обучение в съответствие с изискванията на наредба № 41 и Директива 2003/59, в каквато насока са възраженията, направени при съставянето на АУАН, както и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН. Според наказателноправната доктрина чл. 16 от НК, касае специфичен случай на грешка относно едно от обстоятелствата, изключващи обществената опасност и противоправност на деянието, съответно и неговата наказуемост, като грешката се заключава в това, че деецът не разбира нищожността на отдадената му заповед, дължаща се на противоречието й със законовата уредба по същество и смята, че се подчинява на изпълнима заповед, каквато всъщност няма, а за разлика от грешката по чл. 14 от НК /която винаги изключва умисъла,   непредпазливостта – само, ако е извинима/, грешката по чл. 16 от НК - относно наличието на изпълнима заповед, следва да се разбира в смисъл, че дори тази грешка да е неизвинима /сама по себе си да се дължи на непредпазливост и деецът да е могъл да я избегне при по-голямо внимание, съответно да е бил в състояние да разбере, че заповедта му налага                       да извърши административно нарушение/, изключва наказуемостта на непредпазливото й изпълнение.           

Само за пълнота, с оглед доводите на жалбоподателя, следва да се посочи също, че дори АУАН и НП да не страдаха от коментираните процесуални пороци и да можеше да бъде възприета тезата на въззиваемата страна за виновно осъществено с описаното в т.  2 от АУАН поведение на жалбоподателя административно нарушение, то процесното НП пак би било незаконосъобразно, защото при внимателна и обективна преценка на изтъкнатите с възраженията на жалбоподателя обстоятелства - че притежава и е представил удостоверение за професионална компетентност за извършване превоз на пътници, издадено му на 08.02.2012г. след успешно преминат курс на периодично обучение по чл. 18 от Наредба № 41/2008г., но не се е снабдил с карта за квалификация на водача поради финансови затруднения /свързани с общоизвестното състояние на “Градски транспорт П.” АД и нередовното изплащане на трудовите възнаграждения на работещите в него лица/, наред с факта, че констатираното деяние е за първи път, административнонаказващият орган е следвало да приложи             чл. 28 б. б. “а” от ЗАНН и,  вместо да наложи наказание, устно или писмено да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Касае се за деяние, чиято обществена опасност е явно незначителна, тъй като безспорно жалбоподателят е  водач с нормативно призната начална квалификация, чието периодично обучение има за цел единствено усъвършенстване и актуализиране на неговите знания, като същевременно чл. 7б ал. 2 и 3 от ЗАвтПр, съответно чл. 2 ал. 2 и ал. 3 от Наредба  № 41/04.08.2008г. на МТ разписват, че такава карта (приложение № 1  към наредбата) се издава от министъра на транспорта или оправомощено от него лице на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност (приложение №2), удостоверяващо началната квалификация или периодичното обучение, като изискването за квалификация на водача е изпълнено, когато той притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение и е положил успешно изпит. Т.е., макар да не е  поискал, свързаното със заплащане на такса издаване на карта за квалификация на водача и формално да не е притежавал такава /заради което и не е могъл да я представи при проверката/, жалбоподателят е удостоверил спазването на изискването за квалификация на водача, каквото всъщност е предназначението на тази карта, представяйки на контролните органи удостоверението, представляващо основание за нейното издаване.

         Мотивиран от горното, съдът счете, че като постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на закона, атакуваното НП следва да бъде отменено.

           По изложените мотиви съдът постанови решението си.                                                

                                                                                                      

                                                                                                                                         

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

Вярно секретар Н.Т.